Действия за подсигуряване на зелено възстановяване: Икономически ползи от борбата с изменението на климата
OT 16:36:31 15-04-2021
ES1636OT.031
МВФ - Китай - Кристалина Георгиева
Действия за подсигуряване на зелено възстановяване: Икономически ползи от борбата с изменението на климата
Действия за подсигуряване на зелено възстановяване: Икономически ползи от борбата с изменението на климата
Кристалина Георгиева, управляващ директор на МВФ
Китайска народна банка-Международен валутен фонд-Семинар на високо равнище за зелено финансиране и политики в областта на климата
Вашингтон, окръг Колумбия, 15 април 2021 г.
1. Увод и перспектива
Добър вечер! [уан шанг хау]. Бих искала да благодаря на управителя г-н И Ганг за отправената покана да участвам в днешното важно събитие, както и на Китайската народна банка, която е негов домакин.
Предвид предизвикателствата, пред които сме изправени в този критично важен момент, бих искала да почерпя вдъхновение от три китайски поговорки:
Първата е: "За да видиш слънцето, разсей облаците".
Миналата година над света се струпаха облаците на най-тежката пандемия през последния век и най-дълбоката рецесия след Втората световна война.
Тази перспектива започва да се подобрява. Възстановяването е в ход, а наскоро МВФ повиши прогнозата си за ръст на световната икономика до 6 процента за тази година и 4.4 процента през 2022 г.
Намираме се в много по-добра позиция благодарение на извънредните усилия, които бяха положени. Нека помислим за учените от целия свят, които обединиха усилията си, за да създадат на ваксини за рекордно кратко време.
Помислете и за извънредните политически мерки, включително фискалните действия в размер на приблизително 16 трилиона щ.д., и инжектирането на огромни по размер средства в подкрепа на ликвидността от централните банки, включително от Китайската народна банка (КНБ).
Без тези съгласувани мерки, свиването на световната икономика през миналата година щеше да бъде три пъти по-голямо - това можеше да бъде нова Голяма депресия.
В момента наблюдаваме възстановяване в Азиатско-тихоокеанския регион, където тази година растежът се очаква да достигне 7.6 процента.
През тази година китайската икономика се очаква да нарасне с 8.4 процента, основно благодарение на засиления нетен износ. Прогнозираме, че до 2026 г. Китай ще допринася средно с повече от една четвърт за растежа на световния БВП.
И все пак, докато някои икономики-начело със САЩ и Китай - бележат напредък, други все още се борят да излязат от сянката на кризата.
Наблюдаваме възстановяване на няколко скорости, при което по-слабите и по-бедните страни изостават, тъй като разполагат по-ограничен достъп до ваксини и недостатъчен бюджетен капацитет, за да се преборят с кризата и да поемат по пътя на възстановяването.
Наблюдаваме също така възстановяване на няколко скорости в рамките на отделните държави. Младите хора, жените, хората с по-ниска квалификация и малките предприятия в секторите с интензивни контакти са сред най-засегнатите и ще се нуждаят от повече подкрепа.
Това е от решаващо значение за заздравяване на икономическите белези от кризата, но ще ни помогне само донякъде.
2. Гарантиране на зелено възстановяване
Ако искаме да постигнем по-устойчиво и приобщаващо възстановяване, трябва да превърнем кризата във възможност, като изградим по-екологични и устойчиви на климата икономики.
Един от най-важните проблеми е екзистенциалната заплаха от изменението на климата. Ако не го овладеем, то ще доведе до неописуеми сътресения. От решаващо значение ще бъде да предприемем действия през това десетилетие, за да постигнем целта за намаляване на рисковете, свързани с изменението на климата, и да предотвратим бъдещи бедствия.
И това ме води до втора китайска поговорка: "Едно поколение засажда дърветата, а друго се радва на сянката им."
Азиатско-тихоокеанският регион вече се сблъсква с по-бързо покачване на температурите и повече свързани с метеорологичните условия природни бедствия спрямо всички останали части на света, като особено засегнати са крайбрежните райони и малките островни държави.
В страните с ниски доходи изменението на климата вече е основен фактор за увеличаване на бедността, ускоряване на разпространението на болести и влошаване на продоволствената несигурност.
Добрата новина е, че предприемането на действия по отношение на изменението на климата сега ще допринесе не само за избягване на бедствията в бъдеще - ускорявайки историческата трансформация към по-зелени икономики, можем да дадем и силен тласък на възстановяването.
В нашето изследване анализирахме как инструментите на икономическата политика могат да проправят пътя към нулеви нетни емисии до 2050 г. по начин, който подкрепя икономическия растеж, заетостта и равенството на доходите. Като пример, съчетанието от данъчно облагане на въглеродните емисии и стимули за зелени инвестиции би могло да повиши нивото на световния БВП през следващите 15 години с около 0.7 процента и да създаде приблизително 12 милиона нови работни места до 2027 г.
Нека разгледаме по-подробно някои от основните инструменти на икономическата политика за смекчаване на последиците от изменението на климата.
(а) Ценообразуване на въглеродните емисии
Въпреки че не съществува универсален подход за политиките на държавите, все повече се налага мнението, че ценообразуването на въглеродните емисии е най-разходоефективният подход за тяхното ограничаване.
Повишавайки цените на енергията като цяло, ценообразуването на въглеродните емисии създава стимули за домакинствата и фирмите да се ориентират към по-екологосъобразни варианти и насърчава енергийната ефективност. То също така стимулира зелените инвестиции и иновациите, създавайки равни условия за конкуренция между възобновяемите енергийни източници и изкопаемите горива.
Азия е дом на по-голямата част от населението на света и основен двигател на световния растеж през последните десетилетия. В този смисъл не е изненадващо, че континентът генерира почти половината от световните въглеродни емисии. Въпреки това, ново изследване на МВФ показва, че една умерена и прогресивна, започваща от ниска база, но постоянно нарастваща цена на въглеродните емисии може да помогне на страните от региона да изпълнят ангажиментите си по Парижкото споразумение за климата през следващите 10 години.
Освен това въглеродните данъци могат да генерират значителни приходи, които да се използват за подпомагане на домакинствата, засегнати от прехода към ниски въглеродни емисии, и за увеличаване на публичните инвестиции в здравеопазването и образованието и за преквалификация и повишаване на уменията на разселените работници.
Страните могат да постигнат подобен резултат и с помощта на други инструменти. Добър пример е съществуващият в Китай данък върху въглищата, който в крайна сметка може да бъде увеличен, за да се ограничат емисиите на въглероден диоксид.
Китай прави голяма крачка напред и чрез въвеждането на национална система за търговия с въглеродни емисии за енергийния сектор. Нейният замисъл е малко по-различен начин от този, който виждаме в други страни - вместо ограничение на общите емисии, които дадена фирма може да генерира, тя предвижда ограничения на емисиите спрямо енергийното производство на фирмата.
С течение на времето системата може да стане по-всеобхватна чрез: (i) изместване на фокуса върху ограничаване на общите емисии; (ii) постепенно приемане на по-амбициозни цели; (iii) осигуряване на съответствие; (iv) разширяване на обхвата на схемата извън енергийния сектор; и (v) генериране на приходи от квоти, които в момента са безплатни.
За намаляване на емисиите на CO2 в някои сектори могат да допринесат и редица други инструменти, като например схемите за "таксуване", които възнаграждават ефективните практики и обезкуражават дейностите с високи въглеродни емисии. В някои случаи ще бъдат необходими по-строги правила за емисиите и енергийната ефективност, както и по-добри политики в областта на зелените технологии.
Продължаващите реформи в Китай, насочени към висококачествен, устойчив и балансиран растеж, също могат да допринесат за намаляване на въглеродните емисии. Преминаването от растеж, основан на инвестициите, към растеж, основан на потреблението, и подпомагането на разрастването на секторите на услугите и високите технологии съгласно предвиденото в току-що одобрения 14-и петгодишен план, ще намалят търсенето на енергия и въглеродната интензивност на растежа и по този начин ще улеснят постигането на вашите цели в областта на климата.
Тези усилия ще доведат до значително намаление на емисиите, чиито ефект бъде подсилен от синхронизирането на пазарите. Ето защо МВФ се застъпва за минимални цени на въглеродните емисии в страните с най-големи емисии на парникови газове, като гаранция за по-съществено смекчаване на последиците от изменението на климата.
(б) Зелено финансиране
Огромният мащаб на предстоящата задача изисква трилиони долари за инвестиции в зелени технологии. Това предполага, че както в Китай, така и на други места, има възможност за насърчаване на финансирането на зелени инвестиции от частния сектор в по-голям обем чрез ефективно насочване на капитала от "кафяви" към зелени инвестиции, например чрез ценови сигнали и регулаторни стимули.
Във вътрешен план държавите трябва да създадат системи за оповестяване на информация за околната среда, стандартни системи за зелено финансиране и други политики за подкрепа, за да мобилизират повече инвестиции от частния сектор.
Данните също имат важна роля. В неотдавнашно проучване сред 425 инвеститори , управляващи активи на стойност от приблизително 25 трилиона щ.д., 53 процента от тях посочват лошото качество или липсата на данни и анализи в областта на управлението на екологичните и социалните въпроси като най-голямата пречка за по-дълбоки и всеобхватни, устойчиви инвестиции.
Изменението на климата само по себе си е заплаха за финансовата стабилност. Държавите и компаниите, а следователно и техните банки, са изправени пред по-високи рискове от екстремни метеорологични явления и от прехода към нисковъглеродна икономика. Необходимо е да се подобри управлението на риска, за да се оценят свързаните с климата рискове и да се запази финансовата стабилност.
Повишаването на обема на "зеленото" финансиране означава и нарастване на международната подкрепа за по-бедните страни, където устойчивостта на климата може да бъде въпрос на живот и смърт, а цената много по-висока.
В световен мащаб средното увеличение на публичните инвестиции за финансиране на адаптацията към изменението климата е в размер на приблизително 3 процента от БВП на годишна база. Но през следващото десетилетие Тонга, например, ще се нуждае от средства в размер на 14 процента от годишния си БВП.
Уязвимите страни ще трябва да мобилизират вътрешни приходи в по-голям размер, но ще се нуждаят и от повече външно финансиране на преференциални условия и повече подкрепа за справяне с дълга. По време на пандемията тези предизвикателства станаха още по-належащи.
Тук Китай играе важна роля - участва в неотдавна разширената инициатива на Г-20 за временно преустановяване на обслужването на дългове и в Общата рамка за организирано преструктуриране на дългове, като и Доверителния фонд на МВФ за овладяване и облекчаване на последиците от катастрофи.
3. По-силно международно сътрудничество
Това ме води до третата поговорка: "Една греда, независимо колко е голяма, не може сама да поддържа цялата къща."
Светът има една и съща цел - да ограничи глобалното затопляне до под два градуса по Целзий. Това изисква сътрудничество. Както споменах по-горе, един от основните примери за сътрудничество е постигането на споразумение относно евентуални диференцирани минимални цени на въглеродните емисии.
Международната общност трябва да се активизира и за да осигури финансиране за борбата с изменението на климата и трансфера на технологии, от които развиващите се икономики се нуждаят, за да повишат собствените си усилия в областта на климата.
Друг непосредствен приоритет е подобряването на качеството на оповестяване на информация за климата и повсеместното хармонизиране на световните стандарти за зелено финансиране в съчетание с трансгранично споделяне на добри практики. Това е от съществено значение за планетата и за финансовата стабилност.
КНБ е начело на тези усилия в Китай и й предстои важна работа.
В МВФ работим по тези и други въпроси съвместно с Мрежата на централните банки и надзорните органи за екологизиране на финансовата система, Съвета за финансова стабилност и други органи, които определят стандартите. Ново информационно табло на МВФ подпомага предоставянето на данни за анализ на макроикономическата и финансовата политика.
Това е един от начините да засилим ангажимента си към макрокритичните аспекти на изменението на климата, който понастоящем е в основата на нашия мандат.
Предстоящата Среща на върха на Конференцията за изменението на климата на ООН (COP26) през ноември ще бъде важна възможност за страните да се обединят и да ускорят действията в областта на климата. А преди това, през май, Китай ще бъде домакин на Конференцията на страните по Конвенцията за биоразнообразието на ООН (COP15).
Едно е ясно: можем да насърчим зеленото възстановяване и устойчивия свят след пандемията само ако работим заедно. Очаквам с нетърпение дискусиите ни по този въпрос.
Благодаря ви. Шьешье
Постоянно представителство на
Международния валутен фонд в България
/ЕС/
ES1636OT.031
МВФ - Китай - Кристалина Георгиева
Действия за подсигуряване на зелено възстановяване: Икономически ползи от борбата с изменението на климата
Действия за подсигуряване на зелено възстановяване: Икономически ползи от борбата с изменението на климата
Кристалина Георгиева, управляващ директор на МВФ
Китайска народна банка-Международен валутен фонд-Семинар на високо равнище за зелено финансиране и политики в областта на климата
Вашингтон, окръг Колумбия, 15 април 2021 г.
1. Увод и перспектива
Добър вечер! [уан шанг хау]. Бих искала да благодаря на управителя г-н И Ганг за отправената покана да участвам в днешното важно събитие, както и на Китайската народна банка, която е негов домакин.
Предвид предизвикателствата, пред които сме изправени в този критично важен момент, бих искала да почерпя вдъхновение от три китайски поговорки:
Първата е: "За да видиш слънцето, разсей облаците".
Миналата година над света се струпаха облаците на най-тежката пандемия през последния век и най-дълбоката рецесия след Втората световна война.
Тази перспектива започва да се подобрява. Възстановяването е в ход, а наскоро МВФ повиши прогнозата си за ръст на световната икономика до 6 процента за тази година и 4.4 процента през 2022 г.
Намираме се в много по-добра позиция благодарение на извънредните усилия, които бяха положени. Нека помислим за учените от целия свят, които обединиха усилията си, за да създадат на ваксини за рекордно кратко време.
Помислете и за извънредните политически мерки, включително фискалните действия в размер на приблизително 16 трилиона щ.д., и инжектирането на огромни по размер средства в подкрепа на ликвидността от централните банки, включително от Китайската народна банка (КНБ).
Без тези съгласувани мерки, свиването на световната икономика през миналата година щеше да бъде три пъти по-голямо - това можеше да бъде нова Голяма депресия.
В момента наблюдаваме възстановяване в Азиатско-тихоокеанския регион, където тази година растежът се очаква да достигне 7.6 процента.
През тази година китайската икономика се очаква да нарасне с 8.4 процента, основно благодарение на засиления нетен износ. Прогнозираме, че до 2026 г. Китай ще допринася средно с повече от една четвърт за растежа на световния БВП.
И все пак, докато някои икономики-начело със САЩ и Китай - бележат напредък, други все още се борят да излязат от сянката на кризата.
Наблюдаваме възстановяване на няколко скорости, при което по-слабите и по-бедните страни изостават, тъй като разполагат по-ограничен достъп до ваксини и недостатъчен бюджетен капацитет, за да се преборят с кризата и да поемат по пътя на възстановяването.
Наблюдаваме също така възстановяване на няколко скорости в рамките на отделните държави. Младите хора, жените, хората с по-ниска квалификация и малките предприятия в секторите с интензивни контакти са сред най-засегнатите и ще се нуждаят от повече подкрепа.
Това е от решаващо значение за заздравяване на икономическите белези от кризата, но ще ни помогне само донякъде.
2. Гарантиране на зелено възстановяване
Ако искаме да постигнем по-устойчиво и приобщаващо възстановяване, трябва да превърнем кризата във възможност, като изградим по-екологични и устойчиви на климата икономики.
Един от най-важните проблеми е екзистенциалната заплаха от изменението на климата. Ако не го овладеем, то ще доведе до неописуеми сътресения. От решаващо значение ще бъде да предприемем действия през това десетилетие, за да постигнем целта за намаляване на рисковете, свързани с изменението на климата, и да предотвратим бъдещи бедствия.
И това ме води до втора китайска поговорка: "Едно поколение засажда дърветата, а друго се радва на сянката им."
Азиатско-тихоокеанският регион вече се сблъсква с по-бързо покачване на температурите и повече свързани с метеорологичните условия природни бедствия спрямо всички останали части на света, като особено засегнати са крайбрежните райони и малките островни държави.
В страните с ниски доходи изменението на климата вече е основен фактор за увеличаване на бедността, ускоряване на разпространението на болести и влошаване на продоволствената несигурност.
Добрата новина е, че предприемането на действия по отношение на изменението на климата сега ще допринесе не само за избягване на бедствията в бъдеще - ускорявайки историческата трансформация към по-зелени икономики, можем да дадем и силен тласък на възстановяването.
В нашето изследване анализирахме как инструментите на икономическата политика могат да проправят пътя към нулеви нетни емисии до 2050 г. по начин, който подкрепя икономическия растеж, заетостта и равенството на доходите. Като пример, съчетанието от данъчно облагане на въглеродните емисии и стимули за зелени инвестиции би могло да повиши нивото на световния БВП през следващите 15 години с около 0.7 процента и да създаде приблизително 12 милиона нови работни места до 2027 г.
Нека разгледаме по-подробно някои от основните инструменти на икономическата политика за смекчаване на последиците от изменението на климата.
(а) Ценообразуване на въглеродните емисии
Въпреки че не съществува универсален подход за политиките на държавите, все повече се налага мнението, че ценообразуването на въглеродните емисии е най-разходоефективният подход за тяхното ограничаване.
Повишавайки цените на енергията като цяло, ценообразуването на въглеродните емисии създава стимули за домакинствата и фирмите да се ориентират към по-екологосъобразни варианти и насърчава енергийната ефективност. То също така стимулира зелените инвестиции и иновациите, създавайки равни условия за конкуренция между възобновяемите енергийни източници и изкопаемите горива.
Азия е дом на по-голямата част от населението на света и основен двигател на световния растеж през последните десетилетия. В този смисъл не е изненадващо, че континентът генерира почти половината от световните въглеродни емисии. Въпреки това, ново изследване на МВФ показва, че една умерена и прогресивна, започваща от ниска база, но постоянно нарастваща цена на въглеродните емисии може да помогне на страните от региона да изпълнят ангажиментите си по Парижкото споразумение за климата през следващите 10 години.
Освен това въглеродните данъци могат да генерират значителни приходи, които да се използват за подпомагане на домакинствата, засегнати от прехода към ниски въглеродни емисии, и за увеличаване на публичните инвестиции в здравеопазването и образованието и за преквалификация и повишаване на уменията на разселените работници.
Страните могат да постигнат подобен резултат и с помощта на други инструменти. Добър пример е съществуващият в Китай данък върху въглищата, който в крайна сметка може да бъде увеличен, за да се ограничат емисиите на въглероден диоксид.
Китай прави голяма крачка напред и чрез въвеждането на национална система за търговия с въглеродни емисии за енергийния сектор. Нейният замисъл е малко по-различен начин от този, който виждаме в други страни - вместо ограничение на общите емисии, които дадена фирма може да генерира, тя предвижда ограничения на емисиите спрямо енергийното производство на фирмата.
С течение на времето системата може да стане по-всеобхватна чрез: (i) изместване на фокуса върху ограничаване на общите емисии; (ii) постепенно приемане на по-амбициозни цели; (iii) осигуряване на съответствие; (iv) разширяване на обхвата на схемата извън енергийния сектор; и (v) генериране на приходи от квоти, които в момента са безплатни.
За намаляване на емисиите на CO2 в някои сектори могат да допринесат и редица други инструменти, като например схемите за "таксуване", които възнаграждават ефективните практики и обезкуражават дейностите с високи въглеродни емисии. В някои случаи ще бъдат необходими по-строги правила за емисиите и енергийната ефективност, както и по-добри политики в областта на зелените технологии.
Продължаващите реформи в Китай, насочени към висококачествен, устойчив и балансиран растеж, също могат да допринесат за намаляване на въглеродните емисии. Преминаването от растеж, основан на инвестициите, към растеж, основан на потреблението, и подпомагането на разрастването на секторите на услугите и високите технологии съгласно предвиденото в току-що одобрения 14-и петгодишен план, ще намалят търсенето на енергия и въглеродната интензивност на растежа и по този начин ще улеснят постигането на вашите цели в областта на климата.
Тези усилия ще доведат до значително намаление на емисиите, чиито ефект бъде подсилен от синхронизирането на пазарите. Ето защо МВФ се застъпва за минимални цени на въглеродните емисии в страните с най-големи емисии на парникови газове, като гаранция за по-съществено смекчаване на последиците от изменението на климата.
(б) Зелено финансиране
Огромният мащаб на предстоящата задача изисква трилиони долари за инвестиции в зелени технологии. Това предполага, че както в Китай, така и на други места, има възможност за насърчаване на финансирането на зелени инвестиции от частния сектор в по-голям обем чрез ефективно насочване на капитала от "кафяви" към зелени инвестиции, например чрез ценови сигнали и регулаторни стимули.
Във вътрешен план държавите трябва да създадат системи за оповестяване на информация за околната среда, стандартни системи за зелено финансиране и други политики за подкрепа, за да мобилизират повече инвестиции от частния сектор.
Данните също имат важна роля. В неотдавнашно проучване сред 425 инвеститори , управляващи активи на стойност от приблизително 25 трилиона щ.д., 53 процента от тях посочват лошото качество или липсата на данни и анализи в областта на управлението на екологичните и социалните въпроси като най-голямата пречка за по-дълбоки и всеобхватни, устойчиви инвестиции.
Изменението на климата само по себе си е заплаха за финансовата стабилност. Държавите и компаниите, а следователно и техните банки, са изправени пред по-високи рискове от екстремни метеорологични явления и от прехода към нисковъглеродна икономика. Необходимо е да се подобри управлението на риска, за да се оценят свързаните с климата рискове и да се запази финансовата стабилност.
Повишаването на обема на "зеленото" финансиране означава и нарастване на международната подкрепа за по-бедните страни, където устойчивостта на климата може да бъде въпрос на живот и смърт, а цената много по-висока.
В световен мащаб средното увеличение на публичните инвестиции за финансиране на адаптацията към изменението климата е в размер на приблизително 3 процента от БВП на годишна база. Но през следващото десетилетие Тонга, например, ще се нуждае от средства в размер на 14 процента от годишния си БВП.
Уязвимите страни ще трябва да мобилизират вътрешни приходи в по-голям размер, но ще се нуждаят и от повече външно финансиране на преференциални условия и повече подкрепа за справяне с дълга. По време на пандемията тези предизвикателства станаха още по-належащи.
Тук Китай играе важна роля - участва в неотдавна разширената инициатива на Г-20 за временно преустановяване на обслужването на дългове и в Общата рамка за организирано преструктуриране на дългове, като и Доверителния фонд на МВФ за овладяване и облекчаване на последиците от катастрофи.
3. По-силно международно сътрудничество
Това ме води до третата поговорка: "Една греда, независимо колко е голяма, не може сама да поддържа цялата къща."
Светът има една и съща цел - да ограничи глобалното затопляне до под два градуса по Целзий. Това изисква сътрудничество. Както споменах по-горе, един от основните примери за сътрудничество е постигането на споразумение относно евентуални диференцирани минимални цени на въглеродните емисии.
Международната общност трябва да се активизира и за да осигури финансиране за борбата с изменението на климата и трансфера на технологии, от които развиващите се икономики се нуждаят, за да повишат собствените си усилия в областта на климата.
Друг непосредствен приоритет е подобряването на качеството на оповестяване на информация за климата и повсеместното хармонизиране на световните стандарти за зелено финансиране в съчетание с трансгранично споделяне на добри практики. Това е от съществено значение за планетата и за финансовата стабилност.
КНБ е начело на тези усилия в Китай и й предстои важна работа.
В МВФ работим по тези и други въпроси съвместно с Мрежата на централните банки и надзорните органи за екологизиране на финансовата система, Съвета за финансова стабилност и други органи, които определят стандартите. Ново информационно табло на МВФ подпомага предоставянето на данни за анализ на макроикономическата и финансовата политика.
Това е един от начините да засилим ангажимента си към макрокритичните аспекти на изменението на климата, който понастоящем е в основата на нашия мандат.
Предстоящата Среща на върха на Конференцията за изменението на климата на ООН (COP26) през ноември ще бъде важна възможност за страните да се обединят и да ускорят действията в областта на климата. А преди това, през май, Китай ще бъде домакин на Конференцията на страните по Конвенцията за биоразнообразието на ООН (COP15).
Едно е ясно: можем да насърчим зеленото възстановяване и устойчивия свят след пандемията само ако работим заедно. Очаквам с нетърпение дискусиите ни по този въпрос.
Благодаря ви. Шьешье
Постоянно представителство на
Международния валутен фонд в България
/ЕС/
EUR 1.9558
USD 1.7284
CHF 1.8677