Изказване на Управляващия директор на МВФ Кристалина Георгиева пред Папската академия на науките

OT 20:22:01 14-05-2021
NS2021OT.006
Международен валутен фонд - прессъобщение

Изказване на Управляващия директор на МВФ
Кристалина Георгиева пред Папската
академия на науките


Изказване на Управляващия директор Кристалина Георгиева през Папската академия на науките
Повече работа за по-добро бъдеще: За по-справедлив постпандемичен свят

1. Увод

Монсеньор Санчес Сорондо, президент фон Браун, президент Замани,
Уважаеми министри и гости,
За мен е истинска чест и огромна радост да се присъединя към вас лично в момента, в който светът започва да излиза от безпрецедентната криза, в която се намираме. Милиони хора днес се възползват от ваксините и световното икономическо възстановяване вещае по-добро бъдеще.

Въпреки надеждата, обаче, виждаме и нестихващо страдание, особено в страните, в които човешката трагедия вследствие на пандемията далеч не е приключила. Твърде много хора загубиха живота и препитанието си. Уязвимите групи от населението, младите хора и жените понесоха основната тежест на кризата - твърде много хора загубиха домовете си и се сблъскват с нарастваща бедност и глад.

И така, как да продължим напред?

По думите на Светия отец папа Франциск: "От една криза излизаме или по-добри, или по-лоши от преди. Изборът зависи от нас."

Ние избираме да работим повече за по-добро бъдеще.

2. Светът, какъвто беше

Нека си припомним какъв беше светът преди пандемията. Когато говорих на този семинар през февруари миналата година, подчертах, че икономическото неравенство нараства. Развиващите се икономики вече не успяваха да догонват страните с високи доходи. Доверието в институциите се понижаваше. Социалното и политическото напрежение се влошаване. Паралелно се повишаваха и рисковете, свързани с климата.

С други думи, растежът ставаше все по-неустойчив, а все повече хора изоставаха. Това беше свят на растяща нестабилност - от конфликти до продоволствена несигурност и високо дългово бреме, особено за страните с ниски доходи.

3. Светът, какъвто е

Пандемията връхлетя света малко след семинара ни миналата година подобно на ураган над вече бушуващо море.

Пандемията изигра ролята на мултипликатор, който превърна уязвимостта в разлом, а огромното съществуващо неравенство - в опасно разминаване между държавите и в рамките на самите обществата, усилвайки затрудненията във връзка с дълговете на страните с ниски доходи и някои от по-уязвимите държави със средни доходи.

Това до голяма степен се дължи на по-ограничения капацитет за борба с кризата на развиващите се страни. Напредналите икономики разходваха еквивалента на 28 процента от своя БВП за политики за подпомагане на домакинствата и фирмите, докато за възникващите пазари тази цифра е около 7 процента и едва 2 процента в страните с ниски доходи.

Наблюдаваме това неравенство и в рамките на отделните страни. В целия свят пандемията засегна най-тежко онези, които бяха най-уязвими и преди нея - младите хора, жените, нискоквалифицираните лица и заетите в сивия сектор на икономиката. Именно тези групи губят, когато правителствата могат да предоставят единствено ограничена подкрепа.

Ако не се вземат мерки, неравнопоставеният достъп до ваксини ще задълбочи това разминаване и ще доведе до допълнително изоставане на страните с ниски доходи и уязвимите групи в момента, в който големите икономики вече се връщат към някаква форма на нормалност. Кризата вече заличи годините на напредък в намаляването на бедността и стимулирането на развитието, а разминаването във възстановяване ще затрудни още повече справянето с тези предизвикателства.

Един от най-сърцераздирателните примери е въздействието на кризата върху глада. По данни на Организацията на обединените нации през миналата година броят на хората, изправени пред остра продоволствена несигурност, се е увеличил с 20 милиона - до около 155 милиона. Те се нуждаят от незабавна помощ.

4. Светът, какъвто трябва да бъде

Всичко това води до намаляване на устойчивостта на света в навечерието на следващата голяма криза - изменението на климата. Както неведнъж съм казвала - ако не харесвате здравната криза, климатичният й аналог също няма да ви хареса.

Знаем, че изборът ни не може да бъде светът отново да бъде такъв, какъвто беше преди пандемията. Не можем да си позволим и светът да остане такъв, какъвто е днес.

Можем единствено да работим повече за един по-добър свят - такъв, какъвто трябва да бъде -по-справедлив и по-устойчив и по-зелен. Това е свят, в който намираме състрадание в споделената ни същност като хора - радост в общия ни дом и планета, и солидарност за общото ни бъдеще.

5. Всички сме в една лодка

Нека още веднъж почерпим вдъхновение от мъдростта на папа Франциск: "Осъзнахме, че се намираме в една и съща лодка - всички сме крехки и дезориентирани, но в същото време важни и необходими, всички сме призвани да гребем заедно, всеки от нас има нужда да утеши другия."

Размишлявайки за света, какъвто трябва да бъде в бъдеще, виждам три начина да почерпим сила от нашата взаимозависимост и смелост от нашето сътрудничество, като не забравяме, че сме в една и съща лодка и сме изправени пред едни и същи бури.

Първо, нека потърсим заслон от бурята.

Заедно можем да загърбим тази пандемия - да я оставим зад всички нас. Преди всичко това означава да си сътрудничим, за да увеличим производството и ускорим разпространението и поставянето на ваксини.

Заедно можем да спрем и обърнем тенденцията на това Голямо разминаване - на неравенството и страданието, и на продоволствената несигурност и бедността, които то носи на най-уязвимите сред нас.

Това означава да работим заедно в подкрепа на страните с ниски и средни доходи в борбата им с пандемията. Нуждата от неотложни разходи и финансиране е огромна: проучванията ни показват, че страните с ниски доходи трябва да отделят приблизително 200 милиарда щ.д. за пет години само за борба с пандемията и запазване на буферите, а след това още 250 милиарда щ.д., за инвестиции и връщане на пътя на догонване на по-високите нива на доходи.

Удовлетворяването на тези нужди ще изисква всеобхватни и съгласувани усилия - политически действия от страна на и страните със средни доходи за повишаване на вътрешните приходи, подобряване на качеството на публичните разходи и на бизнес климата, подкрепа от страна на международната общност под формата на безвъзмездни средства, преференциално и непреференциално финансиране и - при необходимост - облекчаване на дълга.

Инициативата на Г-20 за спиране на обслужването на дълговете осигури ценно фискално пространство за спешни разходи за борба с пандемията в държавите с ниски доходи на стойност от приблизително 5.7 млрд. щ.д. през 2020 г. и поне още толкова през 2021 г. МВФ също така облекчи дълговете на най-бедните си държави членки чрез CCRT.

Общата рамка на Г-20, която обединява всички големи двустранни кредитори и изисква съпоставимо третирането от страна на частните кредитори, задължително трябва да започне да се прилага пълноценно по отношение на страните с ниски доходи, които се нуждаят от по-дълбоко преструктуриране на дълга. До момента три държави са подали искания за прилагането на Общата рамка - Чад, Етиопия и Замбия, а страните кредитори Комитетът на кредиторите за Чад проведе първите си плодотворни срещи. Работим в тясно сътрудничество със Световната банката, които искам да похваля за тяхното задълбочено внимание към въпросите на дълга, МВФ решен да изпълни цялата си роля за улесняване на операциите по Общата рамка.

МВФ ще продължи да оказва подкрепа на страните със средни доходи, за да улесни необходимото преструктуриране на дълга с кредиторите от частния сектор, както направи по отношение на Аржентина и Еквадор. Ние разполагаме с усъвършенствани аналитичните инструменти за оценка на дълговите ситуации в страните с достъп до финансовите пазари. И ние ще продължим да работим за подобряване на архитектурата за преструктуриране на дълга с кредитори от частния сектор. За тази цел, в края на миналата година представихме редица идеи, които обсъждаме с партньори от частния и публичния сектор.

Заедно все още можем да се отдалечим от окото на най-голямата буря, която се задава на хоризонта - кризата с климата. Една стабилна цена на въглеродните емисии е от решаващо значение за смекчаване на изменението на климата. Солидарността между най-големите замърсители под формата на международна минимална цена на въглеродните емисии, както и солидарността с развиващите се страни чрез финансова подкрепа, ще подобрят в огромна степен шансовете ни да понижим рисковете и да се адаптираме към последиците.

Второ, нека преминем през бурята, гребейки в правилната посока.

Не можем да избегнем всяка задаваща се буря. Когато гребем и се научим да се адаптираме заедно, обаче, имаме по-голям шанс да преминем през нея.

Видяхме това в забележителната ни способност да се адаптираме към кризата вследствие на COVID, която ни научи да живеем, въпреки наложените безпрецедентни ограничения.

Виждаме го и при действията по отношение на климата. Знаем също така, че заедно сме по-ефективни. Съгласуваният напредък в областта на зелената инфраструктура ще ни помогне да се подготвим за бъдещите климатични сътресения, като също така би могъл да повиши световния БВП през следващите 15 години с 0.7 процента и да създаде милиони работни места.

Виждаме го в обединението на членовете на МВФ в подкрепа на безпрецедентно разпределение на Специални права на тираж в размер на 650 млрд. щ.д., което ще повиши способността на всички държави-членки да посрещат неблагоприятни сътресения. Следващия месец очаквам да представя официалното предложение на нашия Изпълнителен съвет в тази насока.

Ние осъзнаваме и необходимостта от споделено управление на важни рискове, тъй като възстановяването набира скорост в развитите икономики и политическата подкрепа става все по-целенасочена. Има предвид по-специално потенциалното въздействие на евентуално затягане на паричната политика в развитите икономики върху уязвимите възникващи пазари и развиващите се икономики, както и опасенията за възможно рязко нарастване на корпоративните фалити, особено сред малките и средните предприятия.

И накрая, нека укрепим лодката - нека я направим по-устойчива, за да издържи на бурите в бъдеще.

Знаем, че последните бури нанесоха тежки поражения на лодката, в която се намираме. Знаем също така, че макар всички да сме в една и съща лодка, някои от нас бяха по-защитени, а други по-изложени на стихиите и уязвими.

Така че съвместното усилие да гребем заедно няма да е достатъчно, ако само закърпим пробойните. Трябва да се възползваме от тази възможност, за да я преобразим - да я направим по-устойчива на бурите, които предстоят, и по-подготвена да ни защити и да се носи по вълните на възможностите, които ще ни донесе бъдещето.

Именно това имаме предвид, когато казваме: "Да работим повече за по-добро бъдеще".

Как ще изглеждат тези наши усилия? Първо, те означават разумни икономически политики, които създават стабилна основа за растеж и разширяват фискалното пространство, с което ще разполагаме в бъдеще. Второ, означават инвестиции в хората - разширяване на достъпа до образователни възможности, изграждане на мрежи за социална закрила, които могат да защитят здравето и благосъстоянието на най-уязвимите. И на трето място, приемане с отворени обятия на структурните трансформации към екологични и цифрови технологии, които могат да създадат нови работни места и да повишат стандарта на живот в целия свят.

6. Заключение

Позволете ми да завърша със следното: Когато мисля за бъдещето, винаги в съзнанието ми изниква малката ми внучка. Питам се дали след тази криза светът, в който тя ще живее, ще бъде по-добър или по-лош.

За нея, за следващото поколение и за всички нас изборът е ясен: ние избираме да работим повече, за да изградим по-добър свят. Заедно можем да го направим. Благодаря ви.


/НС/