Прессъобщения на Съда на ЕС
OT 11:35:01 03-06-2021
ES1134OT.017
ЕС - СЕС
Прессъобщения на Съда на ЕС
1. Решение по дело C-784/19 Тийм Пауър ЕвропаУ ЕООД / Директор на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - Варна :
За да се счита, че предприятие, което осигурява временна работа, "обичайно осъществява дейността си" в държава членка, това предприятие трябва да извършва значителна част от дейността си по предоставяне на работници в полза на предприятия ползватели, които са установени и упражняват дейностите си на територията на посочената държава членка
Извършването на дейности по подбор и наемане на работници за временна работа в държавата членка, в която е установено предприятието, осигуряващо временна работа, не е достатъчно, за да може да се приеме, че това предприятие осъществява "значителни по обхват дейности" в посочената държава членка
2. Решение по дело C-650/18 Унгария / Парламент :
Съдът отхвърля жалбата на Унгария срещу резолюцията на Парламента, с която се задейства процедурата за констатиране на наличието на очевиден риск от тежко нарушение от страна на тази държава членка на ценностите, на които се основава Съюзът
При преброяването на подадените гласове по повод на приемането на тази резолюция Парламентът правилно не е взел предвид гласовете "въздържал се"
3. Решение по дело C-624/19 Tesco Stores:
Може да има пряко позоваване в спорове между частноправни субекти на принципа за равно заплащане на мъжете и жените, закрепен в правото на Съюза, както за "равен труд:", така и за "труд с равна стойност".
Съд на Европейския съюз ПРЕССЪОБЩЕНИЕ 92/21
Люксембург, 3 юни 2021 г.
Решение по дело C-784/19 Тийм Пауър Европа" ЕООД/Директор на Териториална дирекция на
Национална агенция за приходите - Варна
За да се счита, че предприятие, което осигурява временна работа, "обичайно осъществява дейността си" в държава членка, това предприятие трябва да извършва значителна част от дейността си по предоставяне на работници в полза на предприятия ползватели, които са установени и упражняват дейностите си на територията на посочената държава членка
Извършването на дейности по подбор и наемане на работници за временна работа в държавата членка, в която е установено предприятието, осигуряващо временна работа, не е достатъчно, за да може да се приеме, че това предприятие осъществява "значителни по обхват дейности" в посочената държава членка
През 2018 г. български гражданин сключва трудов договор с дружеството Тийм Пауър Европа, учредено по българското право като предприятие, което осигурява временна работа и осъществява посредническа дейност по наемане на работа в България и в други държави. По силата на този договор той е изпратен на работа в предприятие ползвател, установено в Германия. Между 15 октомври и 21 декември 2018 г. той е трябвало да изпълнява работата си под ръководството и контрола на това германско предприятие.
Като приема, от една страна, че не е запазена пряката връзка между Тийм Пауър Европа и конкретния работник, и от друга страна, че това предприятие не извършва съществената си дейност на територията на България, органът по приходите в град Варна отхвърля искането на Тийм Пауър Европа за издаване на удостоверение по образец А1 за това, че по време на командироването за наетото лице се прилага българското социалноосигурително законодателство. Поради това този орган счита, че положението на този работник не попада в приложното поле на член 12, параграф 1 от Регламент 883/20041, по силата на който би се прилагало посоченото българско законодателство. Подадената от Тийм Пауър Европа жалба по административен ред срещу това решение на органа по приходите е отхвърлена.
В този контекст Административен съд - Варна, сезиран с жалба по съдебен ред за отмяна на решението, с което е отхвърлена жалбата по административен ред, решава да отправи запитване до Съда относно релевантните критерии, които следва да се вземат предвид, за да се прецени дали предприятие, което осигурява временна работа, извършва обичайно "значителни по обхват дейности, различни от чисто вътрешни управленски дейности" на територията на държавата членка, в която е установено, по смисъла на член 14, параграф 2 от Регламент 987/20092, с който се уточнява член 12, параграф 1 от Регламент
1 Регламент (ЕО) 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 166, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82 и поправка в OB L 33, 2008 г., стр. 12), изменен с Регламент (ЕС) 465/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. (ОВ L 149, 2012 г., стр. 4). По-конкретно съгласно член 12, параграф 1 от този регламент "[л]ице, което осъществява дейност като наето лице в държава членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този работодател в друга държава членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава членка, при условие че предвидената продължителност на тази работа не превишава 24 месеца и че не е изпратено да замества друго командировано лице".
2 Регламент (ЕО) 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) щ 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 284, 2009 г., стр. 1). Съгласно член 14, параграф 2 от този регламент "[з]а целите на
www.curia.europa.eu
883/2004. Всъщност изпълнението на това изискване от Тийм Пауър Европа обуславя прилагането на последната разпоредба в това дело.
В решението си, постановено от голям състав, Съдът пояснява, що се отнася до предприятията, които осигуряват временна работа, обхвата на понятието за работодател, който "обичайно осъществява дейността си" в държава членка,
предвидено в тази разпоредба и уточнено в член 14, параграф 2 от Регламент щ 987/2009.
Съображения на Съда
Най-напред, въз основа на буквално тълкуване на тази разпоредба Съдът отбелязва, че е характерно за предприятията, осигуряващи временна работа, че те извършват съвкупност от дейности по подбора и наемането на работници за временна работа, и предоставянето им на предприятия ползватели. В това отношение Съдът посочва, че макар дейностите по подбор и наемане на работници за временна работа да не могат да се квалифицират като "чисто вътрешни управленски дейности" по смисъла на тази разпоредба, извършването на тези дейности в държавата членка, в която е установено такова предприятие, не е достатъчно, за да може да се приеме, че предприятието осъществява "значителни по обхват дейности" в посочената държава членка. Всъщност единствената цел на дейностите по подбор и наемане на работници чрез предприятия, осигуряващи временна работа, е последните да предоставят впоследствие такива работници на предприятия ползватели. В това отношение Съдът отбелязва, че макар несъмнено подборът и наемането на работници чрез предприятия, които осигуряват временна работа, да има принос при реализирането на оборота на посочените предприятия, тъй като тези дейности представляват необходима предпоставка за последващото предоставяне на такива работници, този оборот се формира ефективно единствено вследствие на предоставянето на тези работници на предприятията ползватели в изпълнение на сключените с последните договори за тази цел. Всъщност приходите на такова предприятие зависят от размера на възнаграждението, изплащано на наетите чрез това предприятие, което осигурява временна работа, работници, които са били предоставени на предприятия ползватели.
По-нататък, що се отнася до контекста, в който се вписва посочената разпоредба, Съдът припомня, че случаят, при който работник, командирован за извършване на работа в друга държава членка, продължава да бъде подчинен на законодателството на първата държава членка, представлява изключение от общото правило, че спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава членка, се прилага законодателството на тази държава членка3. Следователно разпоредбата, която урежда такъв случай, трябва да се тълкува стриктно. От тази гледна точка посоченото правило за дерогация не може да се прилага към предприятие, осигуряващо временна работа, което по никакъв начин не предоставя, или предоставя едва в незначителен брой случаи, в държавата членка, в която е установено, работници на предприятия ползватели, които също са установени в нея. Освен това, дефинициите на понятията "агенция за временна заетост" и "нает чрез агенция за временна заетост работник", предвидени в Директива 2008/104/E04, доколкото от тях се извежда целта на дейността на предприятие за временна работа, също подкрепят тълкуването, съгласно което може да се приеме, че такова предприятие извършва "значителни по обхват дейности" в държавата членка, в която то е установено, само ако то изпълнява в нея в значителна степен дейности по предоставяне на тези работници в полза на предприятия ползватели, които са установени и упражняват дейностите си в същата държава членка.
прилагането на член 12, параграф 1 от основния регламент, изразът "което обичайно осъществява дейността си в нея" се отнася до работодател, който обичайно извършва значителни по обхват дейности, различни от чисто вътрешни управленски дейности, на територията на държавата членка, в която е установен, като се вземат под внимание всички критерии, характерни за дейностите, извършвани от въпросното предприятие. Приложимите критерии трябва да отговарят на специфичните характеристики на всеки работодател и на действителния характер на извършваните дейности".
3 Предвидено в член 11, параграф 3, буква а) от Регламент щ 883/2004.
4 Директива 2008/104/Е0 на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно работа чрез агенции за временна заетост (ОВ L 327, 2008 г., стр. 9).
Накрая, относно преследваната със съответната разпоредба цел Съдът посочва, че от дерогацията, съдържаща се в член 12, параграф 1 от Регламент щ 883/2004, която представлява предимство, предоставено на предприятията, които упражняват свободното предоставяне на услуги, не могат да се ползват предприятията, осигуряващи временна работа, които насочват дейностите си по предоставяне на наетите чрез тях работници за временна работа изключително или главно към една или повече държави членки, различни от държавата членка, в която са установени. Всъщност противното разрешение би създало опасност да се насърчат тези предприятия към forum shopping, като те се установят в държавата членка с най-благоприятното за тях социалноосигурително законодателство. В последна сметка има опасност подобно разрешение да доведе до занижаване на равнището на защита, предлагано от системите за социална сигурност на държавите членки. Освен това Съдът подчертава, че да се даде възможност на същите тези предприятия да се ползват от тази дерогация би довело, при различните възможности за наемане на работници, до нарушаване на конкуренцията, което да благоприятства наемането на временна работа, в сравнение с предприятията, наемащи пряко своите работници, които да се осигуряват по схемата за социална сигурност на държавата членка, в която работят.
Съдът заключава, че за да се счита, че установено в държава членка предприятие, което осигурява временна работа, "обичайно осъществява дейността си" в тази държава членка, това предприятие трябва да извършва значителна част от дейността си по предоставяне на работници за временна работа в полза на предприятия ползватели, които са установени и упражняват дейностите си на територията на посочената държава членка.
ЗАБЕЛЕЖКА: Преюдициалното запитване позволява на юрисдикциите на държавите членки, в рамките на спор, с който са сезирани, да се обърнат към Съда с въпрос относно тълкуването на правото на Съюза или валидността на акт на Съюза. Съдът не решава националния спор. Националната юрисдикция трябва да се произнесе по делото в съответствие с решението на Съда. Това решение обвързва по същия начин останалите национални юрисдикции, когато са сезирани с подобен въпрос.
Неофициален документ, предназначен за медиите, който не обвързва Съда Пълният текст на съдебното решение е публикуван на уебсайта CURIA в деня на обявяването
Съд на Европейския съюз
ПРЕССЪОБЩЕНИЕ щ 93/21
Люксембург, 3 юни 2021 г.
Решение по дело C-650/18
Унгария/Парламент
Съдът отхвърля жалбата на Унгария срещу резолюцията на Парламента, с която се задейства процедурата за констатиране на наличието на очевиден риск от тежко нарушение от страна на тази държава членка на ценностите, на
които се основава Съюзът
При преброяването на подадените гласове по повод на приемането на тази резолюция Парламентът правилно не е взел предвид гласовете "въздържал се"
На 12 септември 2018 г. Европейският парламент приема резолюция1 относно предложение, с което Съветът на Европейския съюз се призовава да констатира, в съответствие с член 7, параграф 1 ДЕС2, наличието на очевиден риск от тежко нарушение от страна на Унгария на общите ценности, на които се основава Съюзът. Така се задейства процедурата по член 7 ДЕС, която може да доведе до спиране на някои права, произтичащи от принадлежността на съответната държава членка към Съюза.
Съгласно член 354, четвърта алинея ДФЕС, който определя реда и условията за гласуване за целите на прилагането на член 7 ДЕС, приемането на въпросната резолюция от Парламента изисква мнозинство от две трети от подадените гласове, представляващи мнозинството от съставляващите го членове. Прилагайки своя Правилник за дейността, който предвижда, че за да се определи дали даден текст е приет или отхвърлен, се отчитат само гласовете, подадени "за" и "против", освен в случаите, в които Договорите предвиждат специално мнозинство3, при преброяването на гласовете по разглежданата резолюция Парламентът взема предвид само гласовете "за" и "против" на членовете на Парламента, като не отчита гласовете "въздържал се"4.
Тъй като счита, че при преброяването на подадените гласове Парламентът е трябвало да вземе предвид гласовете "въздържал се", Унгария подава на основание член 263 ДФЕС жалба за отмяна на тази резолюция.
Съдът, заседаващ в голям състав, отхвърля тази жалба. Той приема, на първо място, че спорната резолюция може да бъде предмет на съдебен контрол по член 263 ДФЕС. На второ място, той счита, че гласовете "въздържал се" на членовете на Парламента не трябва да се отчитат, за да се определи дали е достигнато мнозинството от две трети от подадените гласове, посочено в член 354 ДФЕС.
1 Резолюция (2017/2131 (INL) (ОВ C 433, 2019 г., стр. 66).
2 Член 7, параграф 1 ДЕС гласи: "По мотивирано предложение на една трета от държавите членки, на Европейския парламент или на Европейската комисия Съветът, с мнозинство от четири пети от своите членове, след като получи одобрение от Европейския парламент, може да констатира наличието на очевиден риск от тежко нарушение от държава членка на ценностите, посочени в член 2. Преди да направи тази констатация, Съветът изслушва въпросната държава членка и може да отправи препоръки към нея, като действа съгласно същата процедура. Съветът редовно проверява дали основанията за такава констатация продължават да са налице".
3 Член 178, параграф 3 от Правилника за дейността на Европейския парламент.
4 Резолюцията е приета с 448 гласа "за" и 197 гласа "против", а 48 присъстващи членове са се въздържали от гласуване.
Служба"Преса и информация"
www.curia.europa.eu
Съображения на Съда
На първо място, Съдът се произнася по компетентността си да разгледа настоящата жалба, а след това по допустимостта на същата.
Най-напред, той приема, че член 269 ДФЕС, който предвижда ограничена възможност за подаване на жалба за отмяна на актовете, приети от Европейския съвет или от Съвета в рамките на процедурата по член 7 ДЕС, не може да изключи компетентността на Съда да разгледа настоящата жалба. Всъщност, като предвижда по-строги условия във връзка с това право на жалба от условията, предвидени в член 263 ДФЕС, член 269 ДФЕС ограничава общата компетентност на Съда на Европейския съюз за контрол относно законосъобразността на актовете на институциите на Съюза и следователно трябва да се тълкува ограничително. Освен това резолюциите на Парламента, приети на основание член 7, параграф 1 ДЕС, не са посочени в член 269 ДФЕС. Ето защо, съставителите на Договорите не са възнамерявали да изключат акт като спорната резолюция от общата компетентност, призната на Съда на Европейския съюз с член 263 ДФЕС. Впрочем подобно тълкуване може да допринесе за зачитането на принципа, съгласно който Европейският съюз е правов съюз, който е установил завършена система от способи за защита и процедури, чиято цел е да поверят на Съда на Европейския съюз контрола за законосъобразността на актовете на институциите на Съюза.
По-нататък, Съдът счита, че спорната резолюция представлява обжалваем акт. Всъщност тя поражда задължителни правни последици от момента на нейното приемане, доколкото, докато Съветът не се е произнесъл относно по-нататъшните действия, които да се предприемат, тази резолюция има за непосредствена последица да отмени забраната, която съществува за държавите членки, да разгледат или да обявят за допустима за разглеждане молба за убежище, подадена от унгарски гражданин5.
В допълнение, спорната резолюция не представлява междинен акт, чиято законосъобразност би могла да се оспори само по повод на спор относно окончателния акт, по отношение на който той се явява подготвителен. Всъщност, от една страна, с приемането на тази резолюция Парламентът не е изразил неокончателно становище, независимо от факта, че последващата констатация от Съвета за наличието на очевиден риск от тежко нарушение от страна на държава членка на ценностите на Съюза зависи от предварителното одобрение от Парламента. От друга страна, разглежданата резолюция поражда самостоятелни правни последици, доколкото, макар съответната държава членка да може да се позове на незаконосъобразността на тази резолюция в подкрепа на евентуалната си жалба за отмяна на последващата констатация на Съвета, евентуалното уважаване на последната жалба във всеки случай не би позволило да се заличат всички задължителни правни последици на посочената резолюция.
Съдът обаче подчертава, че някои предвидени в член 269 ДФЕС специални условия за подаване на жалба за отмяна на констатацията на Съвета, която би могла да бъде направена в отговор на мотивирано предложение на Парламента (каквото е спорната резолюция), трябва да се прилагат и по отношение на жалба за отмяна по член 263 ДФЕС на такова мотивирано предложение, тъй като в противен случай член 269 ДФЕС би бил лишен от полезно действие. Така последната жалба може да бъде подадена само от държавата членка, до която се отнася мотивираното предложение, а основанията за отмяна, изтъкнати в подкрепа на такава жалба, могат да бъдат изведени само от нарушение на процедурните изисквания, предвидени в член 7 ДЕС.
На второ място, произнасяйки се по същество, Съдът отбелязва, че понятието "подадени гласове", съдържащо се в член 354, четвърта алинея ДФЕС, не е дефинирано в Договорите и че това самостоятелно понятие от правото на Съюза трябва да се тълкува в съответствие с обичайното му значение в общоупотребимия език. В обичайното си значение това понятие
5 Съгласно член единствен, буква б) от Протокол щ (24) относно убежището, предоставяно на гражданите на държавите - членки на Европейския съюз (ОВ C 83, 2010 г., стр. 305).
обхваща само изразяването на глас "за" или "против" дадено предложение, докато въздържането от гласуване е отказ да се заеме позиция и затова не може да се приравни на "подаден глас". Следователно правилото по член 354, четвърта алинея ДФЕС, което предвижда мнозинство от подадените гласове, трябва да се разбира като изключващо отчитането на въздържането от гласуване.
При това положение, след като припомня, че член 354, четвърта алинея ДФЕС съдържа двойно изискване за мнозинство, а именно, че актовете, приети от Парламента на основание член 7, параграф 1 ДЕС, трябва да бъдат подкрепени, от една страна, с две трети от подадените гласове, и от друга страна, от мнозинството от членовете на Парламента, Съдът приема, че във всеки случай гласовете "въздържал се" се отчитат, за да се провери дали гласовете "за" представляват мнозинство от съставляващите Парламента членове.
Накрая, Съдът счита, че изключването на гласовете "въздържал се" от преброяването на подадените гласове по смисъла на член 354, четвърта алинея ДФЕС не противоречи нито на принципа на демокрация, нито на принципа на равно третиране, по-специално с оглед на факта, че членовете на Парламента, които са се въздържали при гласуването, са действали информирано, тъй като са били предварително уведомени, че гласовете "въздържал се" няма да бъдат отчетени като подадени гласове.
ЗАБЕЛЕЖКА: Жалбата за отмяна цели да бъдат отменени актове на институциите на Съюза, които противоречат на правото на Съюза. При определени условия държавите членки, европейските институции и частноправните субекти могат да сезират Съда или Общия съд с жалба за отмяна. Ако жалбата е основателна, актът се отменя. Съответната институция трябва да отстрани евентуалната празнота в правото, създадена с отмяната на акта.
Неофициален документ, предназначен за медиите, който не обвързва Съда Пълният текст на съдебното решение е публикуван на уебсайта CURIA в деня на обявяването
Съд на Европейския съюз
ПРЕССЪОБЩЕНИЕ щ 95/21
Люксембург, 3 юни 2021 г.
Решение по дело C-624/19
T esco Stores
Може да има пряко позоваване в спорове между частноправни субекти на принципа за равно заплащане на мъжете и жените, закрепен в правото на Съюза, както за "равен труд", така и за "труд с равна стойност"
Tesco Stores е търговец на дребно, който продава своите стоки онлайн и в магазини, намиращи се в Обединеното кралство. Тези магазини с различен размер наброяват общо около 250 000 работници, които изпълняват различни видове работа. Това дружество разполага и с дистрибуторска мрежа, наброяващи около 11 000 служители, които изпълняват различни видове работа. Около 6000 служители или бивши служители на Tesco Stores както от женски пол, така и от мъжки пол, които работят или са работили в магазините на това дружество, са предявили иск срещу посоченото дружество пред запитващата юрисдикция - Watford Employment Tribunal (Трибунал по трудови спорове Watford, Обединеното кралство), считано от февруари 2018 г., с мотива че не са получили равно заплащане за равен труд на работници от мъжки пол и работници от женски пол в нарушение на националната правна уредба и на член 157 ДФЕС1. Тази юрисдикция спира производството по исковете на посочените страни от мъжки пол, като приема, че изходът по тях зависи от този по исковете на ищците в главното производство, от женски пол.
Последните обаче изтъкват, че техният труд и трудът на работниците мъже, наети от Tesco Stores в дистрибуторските центрове от неговата мрежа, са с равна стойност, и че макар трудът да се полага в различни обекти, те имат право да сравняват своя труд с този на тези работници по силата на член 157 ДФЕС. В съответствие с тази разпоредба техните условия на труд и тези на посочените работници произтичали от "единен източник", а именно Tesco Stores. От своя страна това дружество счита, че член 157 ДФЕС няма директен ефект при претенции за труд с равна стойност, така че ищците по главното производство не могат да се позовават на тази разпоредба пред запитващата юрисдикция. Освен това то поддържа, че не може да бъде квалифицирано като "единен източник".
Що се отнася до член 157 ДФЕС, запитващата юрисдикция отбелязва, че сред британските юрисдикции съществува несигурност относно директния ефект на този член, който е свързан по-специално с разграничението, проведено от Съда между дискриминацията, която може да се констатира с помощта само на критериите за идентичност на труда и за равно заплащане, и дискриминацията, която може да бъде установена само посредством по-конкретни разпоредби за прилагане2. Разглежданите по главното производство искания обаче можели да попаднат във втората категория, лишена от директен ефект.
Именно в този контекст запитващата юрисдикция сезира Съда. В решението си Съдът приема, че член 157 ДФЕС има директен ефект в спорове между частноправни субекти, в които се твърди, че не е спазен принципът за равно заплащане на мъжете и жените за "труд с равна стойност", както е посочен в този член.
1 Съгласно тази разпоредба "[в]сяка държава членка осигурява прилагането на принципа за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд или за труд с равна стойност".
2 Запитващата юрисдикция се позовава в това отношение на точка 18 от решение от 8 април 1976 г., Defrenne, 43/75.
Служба"Преса и информация"
www.curia.europa.eu
Съображения на Съда
В самото начало Съдът констатира своята компетентност, в изпълнение на член 86 от Споразумението за оттегляне3, да отговори на преюдициалното запитване, въпреки оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз.
По същество Съдът най-напред отбелязва, що се отнася до текста на член 157 ДФЕС, че този член ясно и точно налага задължение за резултат и има императивен характер по отношение както на "равен труд", така и на "труд с равна стойност". По-нататък той припомня, че съгласно постоянната му практика член 157 ДФЕС има директен ефект, пораждайки за частноправните субекти права, които националните юрисдикции трябва да охраняват, по-специално в случаите на дискриминация, произтичаща пряко от законодателни разпоредби или от колективни трудови договори, както и в случаите, когато трудът е полаган в едно и също частно или публично предприятие или служба. Съдът припомня, че е уточнил, че тази дискриминация е сред случаите на дискриминация, които могат да бъдат установени единствено с помощта на критериите за идентичност на работата и за равно заплащане, възприети в член 119 от Договора за ЕИО, и че при такова положение съдът е в състояние да установи всички фактически обстоятелства, които му дават възможност да прецени дали работник от женски пол получава по-ниско заплащане от работник от мъжки пол, извършващ равен труд или труд с равна стойност4. Така от постоянната съдебна практика следва, че противно на твърденията на Tesco Stores, директният ефект, който член 157 ДФЕС поражда, не се ограничава до положенията, при които сравняваните работници от различен пол полагат "равен труд", а обхваща и положенията на "труд с равна стойност". В този контекст Съдът уточнява, че въпросът дали съответните работници полагат "равен труд" или "труд с равна стойност" зависи от фактическа преценка на съда.
Впрочем Съдът счита, че в подкрепа на такова тълкуване е и преследваната от член 157 ДФЕС цел, а именно премахването, за една и съща работа или труд с равна стойност, на всяка дискриминация, основана на пола, във всички компоненти и условия на възнаграждение. Съдът отбелязва в това отношение, че принципът за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд или труд с равна стойност, съдържащ се в член 157 ДФЕС, е основополагащ за Съюза.
Накрая, Съдът подчертава, че когато наблюдаваните разлики в условията на заплащане на работниците, извършващи равен труд или труд с равна стойност, не могат да се припишат на единен източник, липсва субект, който би могъл да възстанови равното третиране, така че такова положение не попада в обхвата на член 157 ДФЕС. Когато обаче такива условия на заплащане могат да бъдат приписани на единен източник, трудът и възнаграждението на тези работници могат да бъдат сравнявани, дори ако последните полагат труда си в различни обекти. Поради това може да се направи позоваване на тази разпоредба пред националните юрисдикции в спор, който се основава на труд с равна стойност, положен от работници от различен пол, които имат един и същ работодател, в различни обекти на този работодател, тъй като той представлява такъв единен източник.
ЗАБЕЛЕЖКА: Преюдициалното запитване позволява на юрисдикциите на държавите членки, в рамките на спор, с който са сезирани, да се обърнат към Съда с въпрос относно тълкуването на правото на Съюза или валидността на акт на Съюза. Съдът не решава националния спор.
3 Вж. Решение (ЕС) 2020/135 от 30 януари 2020 година относно сключването на Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (ОВ L 29, 2020 г., стр. 1), с което Съветът на Европейския съюз одобрява от името на Европейския съюз и на ЕОАЕ споразумението, което е приложено към това решение (ОВ L 29, 2020 г., стр. 7). Съдът посочва, че от член 86 от посоченото споразумение следва, че той продължава да е компетентен да се произнася преюдициално по запитвания от британски съдилища и трибунали, отправени преди края на преходния период, определен на 31 декември 2020 г., какъвто е настоящият случай.
4 Вж. в този смисъл решения от 8 април 1976 г., Defrenne, 43/75, и от 11 март 1981 г., Lloyds Bank, 69/80, относно член 119 от Договора за ЕИО, станал след изменение член 141 ЕО, който от своя страна е понастоящем член 157 ДФЕС.
www.curia.europa.eu
Националната юрисдикция трябва да се произнесе по делото в съответствие с решението на Съда. Това решение обвързва по същия начин останалите национални юрисдикции, когато са сезирани с подобен въпрос.
Неофициален документ, предназначен за медиите, който не обвързва Съда Пълният текст на съдебното решение е публикуван на уебсайта CURIA в деня на обявяването
/ЕС/
ES1134OT.017
ЕС - СЕС
Прессъобщения на Съда на ЕС
1. Решение по дело C-784/19 Тийм Пауър ЕвропаУ ЕООД / Директор на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - Варна :
За да се счита, че предприятие, което осигурява временна работа, "обичайно осъществява дейността си" в държава членка, това предприятие трябва да извършва значителна част от дейността си по предоставяне на работници в полза на предприятия ползватели, които са установени и упражняват дейностите си на територията на посочената държава членка
Извършването на дейности по подбор и наемане на работници за временна работа в държавата членка, в която е установено предприятието, осигуряващо временна работа, не е достатъчно, за да може да се приеме, че това предприятие осъществява "значителни по обхват дейности" в посочената държава членка
2. Решение по дело C-650/18 Унгария / Парламент :
Съдът отхвърля жалбата на Унгария срещу резолюцията на Парламента, с която се задейства процедурата за констатиране на наличието на очевиден риск от тежко нарушение от страна на тази държава членка на ценностите, на които се основава Съюзът
При преброяването на подадените гласове по повод на приемането на тази резолюция Парламентът правилно не е взел предвид гласовете "въздържал се"
3. Решение по дело C-624/19 Tesco Stores:
Може да има пряко позоваване в спорове между частноправни субекти на принципа за равно заплащане на мъжете и жените, закрепен в правото на Съюза, както за "равен труд:", така и за "труд с равна стойност".
Съд на Европейския съюз ПРЕССЪОБЩЕНИЕ 92/21
Люксембург, 3 юни 2021 г.
Решение по дело C-784/19 Тийм Пауър Европа" ЕООД/Директор на Териториална дирекция на
Национална агенция за приходите - Варна
За да се счита, че предприятие, което осигурява временна работа, "обичайно осъществява дейността си" в държава членка, това предприятие трябва да извършва значителна част от дейността си по предоставяне на работници в полза на предприятия ползватели, които са установени и упражняват дейностите си на територията на посочената държава членка
Извършването на дейности по подбор и наемане на работници за временна работа в държавата членка, в която е установено предприятието, осигуряващо временна работа, не е достатъчно, за да може да се приеме, че това предприятие осъществява "значителни по обхват дейности" в посочената държава членка
През 2018 г. български гражданин сключва трудов договор с дружеството Тийм Пауър Европа, учредено по българското право като предприятие, което осигурява временна работа и осъществява посредническа дейност по наемане на работа в България и в други държави. По силата на този договор той е изпратен на работа в предприятие ползвател, установено в Германия. Между 15 октомври и 21 декември 2018 г. той е трябвало да изпълнява работата си под ръководството и контрола на това германско предприятие.
Като приема, от една страна, че не е запазена пряката връзка между Тийм Пауър Европа и конкретния работник, и от друга страна, че това предприятие не извършва съществената си дейност на територията на България, органът по приходите в град Варна отхвърля искането на Тийм Пауър Европа за издаване на удостоверение по образец А1 за това, че по време на командироването за наетото лице се прилага българското социалноосигурително законодателство. Поради това този орган счита, че положението на този работник не попада в приложното поле на член 12, параграф 1 от Регламент 883/20041, по силата на който би се прилагало посоченото българско законодателство. Подадената от Тийм Пауър Европа жалба по административен ред срещу това решение на органа по приходите е отхвърлена.
В този контекст Административен съд - Варна, сезиран с жалба по съдебен ред за отмяна на решението, с което е отхвърлена жалбата по административен ред, решава да отправи запитване до Съда относно релевантните критерии, които следва да се вземат предвид, за да се прецени дали предприятие, което осигурява временна работа, извършва обичайно "значителни по обхват дейности, различни от чисто вътрешни управленски дейности" на територията на държавата членка, в която е установено, по смисъла на член 14, параграф 2 от Регламент 987/20092, с който се уточнява член 12, параграф 1 от Регламент
1 Регламент (ЕО) 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 166, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82 и поправка в OB L 33, 2008 г., стр. 12), изменен с Регламент (ЕС) 465/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. (ОВ L 149, 2012 г., стр. 4). По-конкретно съгласно член 12, параграф 1 от този регламент "[л]ице, което осъществява дейност като наето лице в държава членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този работодател в друга държава членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава членка, при условие че предвидената продължителност на тази работа не превишава 24 месеца и че не е изпратено да замества друго командировано лице".
2 Регламент (ЕО) 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) щ 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 284, 2009 г., стр. 1). Съгласно член 14, параграф 2 от този регламент "[з]а целите на
www.curia.europa.eu
883/2004. Всъщност изпълнението на това изискване от Тийм Пауър Европа обуславя прилагането на последната разпоредба в това дело.
В решението си, постановено от голям състав, Съдът пояснява, що се отнася до предприятията, които осигуряват временна работа, обхвата на понятието за работодател, който "обичайно осъществява дейността си" в държава членка,
предвидено в тази разпоредба и уточнено в член 14, параграф 2 от Регламент щ 987/2009.
Съображения на Съда
Най-напред, въз основа на буквално тълкуване на тази разпоредба Съдът отбелязва, че е характерно за предприятията, осигуряващи временна работа, че те извършват съвкупност от дейности по подбора и наемането на работници за временна работа, и предоставянето им на предприятия ползватели. В това отношение Съдът посочва, че макар дейностите по подбор и наемане на работници за временна работа да не могат да се квалифицират като "чисто вътрешни управленски дейности" по смисъла на тази разпоредба, извършването на тези дейности в държавата членка, в която е установено такова предприятие, не е достатъчно, за да може да се приеме, че предприятието осъществява "значителни по обхват дейности" в посочената държава членка. Всъщност единствената цел на дейностите по подбор и наемане на работници чрез предприятия, осигуряващи временна работа, е последните да предоставят впоследствие такива работници на предприятия ползватели. В това отношение Съдът отбелязва, че макар несъмнено подборът и наемането на работници чрез предприятия, които осигуряват временна работа, да има принос при реализирането на оборота на посочените предприятия, тъй като тези дейности представляват необходима предпоставка за последващото предоставяне на такива работници, този оборот се формира ефективно единствено вследствие на предоставянето на тези работници на предприятията ползватели в изпълнение на сключените с последните договори за тази цел. Всъщност приходите на такова предприятие зависят от размера на възнаграждението, изплащано на наетите чрез това предприятие, което осигурява временна работа, работници, които са били предоставени на предприятия ползватели.
По-нататък, що се отнася до контекста, в който се вписва посочената разпоредба, Съдът припомня, че случаят, при който работник, командирован за извършване на работа в друга държава членка, продължава да бъде подчинен на законодателството на първата държава членка, представлява изключение от общото правило, че спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава членка, се прилага законодателството на тази държава членка3. Следователно разпоредбата, която урежда такъв случай, трябва да се тълкува стриктно. От тази гледна точка посоченото правило за дерогация не може да се прилага към предприятие, осигуряващо временна работа, което по никакъв начин не предоставя, или предоставя едва в незначителен брой случаи, в държавата членка, в която е установено, работници на предприятия ползватели, които също са установени в нея. Освен това, дефинициите на понятията "агенция за временна заетост" и "нает чрез агенция за временна заетост работник", предвидени в Директива 2008/104/E04, доколкото от тях се извежда целта на дейността на предприятие за временна работа, също подкрепят тълкуването, съгласно което може да се приеме, че такова предприятие извършва "значителни по обхват дейности" в държавата членка, в която то е установено, само ако то изпълнява в нея в значителна степен дейности по предоставяне на тези работници в полза на предприятия ползватели, които са установени и упражняват дейностите си в същата държава членка.
прилагането на член 12, параграф 1 от основния регламент, изразът "което обичайно осъществява дейността си в нея" се отнася до работодател, който обичайно извършва значителни по обхват дейности, различни от чисто вътрешни управленски дейности, на територията на държавата членка, в която е установен, като се вземат под внимание всички критерии, характерни за дейностите, извършвани от въпросното предприятие. Приложимите критерии трябва да отговарят на специфичните характеристики на всеки работодател и на действителния характер на извършваните дейности".
3 Предвидено в член 11, параграф 3, буква а) от Регламент щ 883/2004.
4 Директива 2008/104/Е0 на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно работа чрез агенции за временна заетост (ОВ L 327, 2008 г., стр. 9).
Накрая, относно преследваната със съответната разпоредба цел Съдът посочва, че от дерогацията, съдържаща се в член 12, параграф 1 от Регламент щ 883/2004, която представлява предимство, предоставено на предприятията, които упражняват свободното предоставяне на услуги, не могат да се ползват предприятията, осигуряващи временна работа, които насочват дейностите си по предоставяне на наетите чрез тях работници за временна работа изключително или главно към една или повече държави членки, различни от държавата членка, в която са установени. Всъщност противното разрешение би създало опасност да се насърчат тези предприятия към forum shopping, като те се установят в държавата членка с най-благоприятното за тях социалноосигурително законодателство. В последна сметка има опасност подобно разрешение да доведе до занижаване на равнището на защита, предлагано от системите за социална сигурност на държавите членки. Освен това Съдът подчертава, че да се даде възможност на същите тези предприятия да се ползват от тази дерогация би довело, при различните възможности за наемане на работници, до нарушаване на конкуренцията, което да благоприятства наемането на временна работа, в сравнение с предприятията, наемащи пряко своите работници, които да се осигуряват по схемата за социална сигурност на държавата членка, в която работят.
Съдът заключава, че за да се счита, че установено в държава членка предприятие, което осигурява временна работа, "обичайно осъществява дейността си" в тази държава членка, това предприятие трябва да извършва значителна част от дейността си по предоставяне на работници за временна работа в полза на предприятия ползватели, които са установени и упражняват дейностите си на територията на посочената държава членка.
ЗАБЕЛЕЖКА: Преюдициалното запитване позволява на юрисдикциите на държавите членки, в рамките на спор, с който са сезирани, да се обърнат към Съда с въпрос относно тълкуването на правото на Съюза или валидността на акт на Съюза. Съдът не решава националния спор. Националната юрисдикция трябва да се произнесе по делото в съответствие с решението на Съда. Това решение обвързва по същия начин останалите национални юрисдикции, когато са сезирани с подобен въпрос.
Неофициален документ, предназначен за медиите, който не обвързва Съда Пълният текст на съдебното решение е публикуван на уебсайта CURIA в деня на обявяването
Съд на Европейския съюз
ПРЕССЪОБЩЕНИЕ щ 93/21
Люксембург, 3 юни 2021 г.
Решение по дело C-650/18
Унгария/Парламент
Съдът отхвърля жалбата на Унгария срещу резолюцията на Парламента, с която се задейства процедурата за констатиране на наличието на очевиден риск от тежко нарушение от страна на тази държава членка на ценностите, на
които се основава Съюзът
При преброяването на подадените гласове по повод на приемането на тази резолюция Парламентът правилно не е взел предвид гласовете "въздържал се"
На 12 септември 2018 г. Европейският парламент приема резолюция1 относно предложение, с което Съветът на Европейския съюз се призовава да констатира, в съответствие с член 7, параграф 1 ДЕС2, наличието на очевиден риск от тежко нарушение от страна на Унгария на общите ценности, на които се основава Съюзът. Така се задейства процедурата по член 7 ДЕС, която може да доведе до спиране на някои права, произтичащи от принадлежността на съответната държава членка към Съюза.
Съгласно член 354, четвърта алинея ДФЕС, който определя реда и условията за гласуване за целите на прилагането на член 7 ДЕС, приемането на въпросната резолюция от Парламента изисква мнозинство от две трети от подадените гласове, представляващи мнозинството от съставляващите го членове. Прилагайки своя Правилник за дейността, който предвижда, че за да се определи дали даден текст е приет или отхвърлен, се отчитат само гласовете, подадени "за" и "против", освен в случаите, в които Договорите предвиждат специално мнозинство3, при преброяването на гласовете по разглежданата резолюция Парламентът взема предвид само гласовете "за" и "против" на членовете на Парламента, като не отчита гласовете "въздържал се"4.
Тъй като счита, че при преброяването на подадените гласове Парламентът е трябвало да вземе предвид гласовете "въздържал се", Унгария подава на основание член 263 ДФЕС жалба за отмяна на тази резолюция.
Съдът, заседаващ в голям състав, отхвърля тази жалба. Той приема, на първо място, че спорната резолюция може да бъде предмет на съдебен контрол по член 263 ДФЕС. На второ място, той счита, че гласовете "въздържал се" на членовете на Парламента не трябва да се отчитат, за да се определи дали е достигнато мнозинството от две трети от подадените гласове, посочено в член 354 ДФЕС.
1 Резолюция (2017/2131 (INL) (ОВ C 433, 2019 г., стр. 66).
2 Член 7, параграф 1 ДЕС гласи: "По мотивирано предложение на една трета от държавите членки, на Европейския парламент или на Европейската комисия Съветът, с мнозинство от четири пети от своите членове, след като получи одобрение от Европейския парламент, може да констатира наличието на очевиден риск от тежко нарушение от държава членка на ценностите, посочени в член 2. Преди да направи тази констатация, Съветът изслушва въпросната държава членка и може да отправи препоръки към нея, като действа съгласно същата процедура. Съветът редовно проверява дали основанията за такава констатация продължават да са налице".
3 Член 178, параграф 3 от Правилника за дейността на Европейския парламент.
4 Резолюцията е приета с 448 гласа "за" и 197 гласа "против", а 48 присъстващи членове са се въздържали от гласуване.
Служба"Преса и информация"
www.curia.europa.eu
Съображения на Съда
На първо място, Съдът се произнася по компетентността си да разгледа настоящата жалба, а след това по допустимостта на същата.
Най-напред, той приема, че член 269 ДФЕС, който предвижда ограничена възможност за подаване на жалба за отмяна на актовете, приети от Европейския съвет или от Съвета в рамките на процедурата по член 7 ДЕС, не може да изключи компетентността на Съда да разгледа настоящата жалба. Всъщност, като предвижда по-строги условия във връзка с това право на жалба от условията, предвидени в член 263 ДФЕС, член 269 ДФЕС ограничава общата компетентност на Съда на Европейския съюз за контрол относно законосъобразността на актовете на институциите на Съюза и следователно трябва да се тълкува ограничително. Освен това резолюциите на Парламента, приети на основание член 7, параграф 1 ДЕС, не са посочени в член 269 ДФЕС. Ето защо, съставителите на Договорите не са възнамерявали да изключат акт като спорната резолюция от общата компетентност, призната на Съда на Европейския съюз с член 263 ДФЕС. Впрочем подобно тълкуване може да допринесе за зачитането на принципа, съгласно който Европейският съюз е правов съюз, който е установил завършена система от способи за защита и процедури, чиято цел е да поверят на Съда на Европейския съюз контрола за законосъобразността на актовете на институциите на Съюза.
По-нататък, Съдът счита, че спорната резолюция представлява обжалваем акт. Всъщност тя поражда задължителни правни последици от момента на нейното приемане, доколкото, докато Съветът не се е произнесъл относно по-нататъшните действия, които да се предприемат, тази резолюция има за непосредствена последица да отмени забраната, която съществува за държавите членки, да разгледат или да обявят за допустима за разглеждане молба за убежище, подадена от унгарски гражданин5.
В допълнение, спорната резолюция не представлява междинен акт, чиято законосъобразност би могла да се оспори само по повод на спор относно окончателния акт, по отношение на който той се явява подготвителен. Всъщност, от една страна, с приемането на тази резолюция Парламентът не е изразил неокончателно становище, независимо от факта, че последващата констатация от Съвета за наличието на очевиден риск от тежко нарушение от страна на държава членка на ценностите на Съюза зависи от предварителното одобрение от Парламента. От друга страна, разглежданата резолюция поражда самостоятелни правни последици, доколкото, макар съответната държава членка да може да се позове на незаконосъобразността на тази резолюция в подкрепа на евентуалната си жалба за отмяна на последващата констатация на Съвета, евентуалното уважаване на последната жалба във всеки случай не би позволило да се заличат всички задължителни правни последици на посочената резолюция.
Съдът обаче подчертава, че някои предвидени в член 269 ДФЕС специални условия за подаване на жалба за отмяна на констатацията на Съвета, която би могла да бъде направена в отговор на мотивирано предложение на Парламента (каквото е спорната резолюция), трябва да се прилагат и по отношение на жалба за отмяна по член 263 ДФЕС на такова мотивирано предложение, тъй като в противен случай член 269 ДФЕС би бил лишен от полезно действие. Така последната жалба може да бъде подадена само от държавата членка, до която се отнася мотивираното предложение, а основанията за отмяна, изтъкнати в подкрепа на такава жалба, могат да бъдат изведени само от нарушение на процедурните изисквания, предвидени в член 7 ДЕС.
На второ място, произнасяйки се по същество, Съдът отбелязва, че понятието "подадени гласове", съдържащо се в член 354, четвърта алинея ДФЕС, не е дефинирано в Договорите и че това самостоятелно понятие от правото на Съюза трябва да се тълкува в съответствие с обичайното му значение в общоупотребимия език. В обичайното си значение това понятие
5 Съгласно член единствен, буква б) от Протокол щ (24) относно убежището, предоставяно на гражданите на държавите - членки на Европейския съюз (ОВ C 83, 2010 г., стр. 305).
обхваща само изразяването на глас "за" или "против" дадено предложение, докато въздържането от гласуване е отказ да се заеме позиция и затова не може да се приравни на "подаден глас". Следователно правилото по член 354, четвърта алинея ДФЕС, което предвижда мнозинство от подадените гласове, трябва да се разбира като изключващо отчитането на въздържането от гласуване.
При това положение, след като припомня, че член 354, четвърта алинея ДФЕС съдържа двойно изискване за мнозинство, а именно, че актовете, приети от Парламента на основание член 7, параграф 1 ДЕС, трябва да бъдат подкрепени, от една страна, с две трети от подадените гласове, и от друга страна, от мнозинството от членовете на Парламента, Съдът приема, че във всеки случай гласовете "въздържал се" се отчитат, за да се провери дали гласовете "за" представляват мнозинство от съставляващите Парламента членове.
Накрая, Съдът счита, че изключването на гласовете "въздържал се" от преброяването на подадените гласове по смисъла на член 354, четвърта алинея ДФЕС не противоречи нито на принципа на демокрация, нито на принципа на равно третиране, по-специално с оглед на факта, че членовете на Парламента, които са се въздържали при гласуването, са действали информирано, тъй като са били предварително уведомени, че гласовете "въздържал се" няма да бъдат отчетени като подадени гласове.
ЗАБЕЛЕЖКА: Жалбата за отмяна цели да бъдат отменени актове на институциите на Съюза, които противоречат на правото на Съюза. При определени условия държавите членки, европейските институции и частноправните субекти могат да сезират Съда или Общия съд с жалба за отмяна. Ако жалбата е основателна, актът се отменя. Съответната институция трябва да отстрани евентуалната празнота в правото, създадена с отмяната на акта.
Неофициален документ, предназначен за медиите, който не обвързва Съда Пълният текст на съдебното решение е публикуван на уебсайта CURIA в деня на обявяването
Съд на Европейския съюз
ПРЕССЪОБЩЕНИЕ щ 95/21
Люксембург, 3 юни 2021 г.
Решение по дело C-624/19
T esco Stores
Може да има пряко позоваване в спорове между частноправни субекти на принципа за равно заплащане на мъжете и жените, закрепен в правото на Съюза, както за "равен труд", така и за "труд с равна стойност"
Tesco Stores е търговец на дребно, който продава своите стоки онлайн и в магазини, намиращи се в Обединеното кралство. Тези магазини с различен размер наброяват общо около 250 000 работници, които изпълняват различни видове работа. Това дружество разполага и с дистрибуторска мрежа, наброяващи около 11 000 служители, които изпълняват различни видове работа. Около 6000 служители или бивши служители на Tesco Stores както от женски пол, така и от мъжки пол, които работят или са работили в магазините на това дружество, са предявили иск срещу посоченото дружество пред запитващата юрисдикция - Watford Employment Tribunal (Трибунал по трудови спорове Watford, Обединеното кралство), считано от февруари 2018 г., с мотива че не са получили равно заплащане за равен труд на работници от мъжки пол и работници от женски пол в нарушение на националната правна уредба и на член 157 ДФЕС1. Тази юрисдикция спира производството по исковете на посочените страни от мъжки пол, като приема, че изходът по тях зависи от този по исковете на ищците в главното производство, от женски пол.
Последните обаче изтъкват, че техният труд и трудът на работниците мъже, наети от Tesco Stores в дистрибуторските центрове от неговата мрежа, са с равна стойност, и че макар трудът да се полага в различни обекти, те имат право да сравняват своя труд с този на тези работници по силата на член 157 ДФЕС. В съответствие с тази разпоредба техните условия на труд и тези на посочените работници произтичали от "единен източник", а именно Tesco Stores. От своя страна това дружество счита, че член 157 ДФЕС няма директен ефект при претенции за труд с равна стойност, така че ищците по главното производство не могат да се позовават на тази разпоредба пред запитващата юрисдикция. Освен това то поддържа, че не може да бъде квалифицирано като "единен източник".
Що се отнася до член 157 ДФЕС, запитващата юрисдикция отбелязва, че сред британските юрисдикции съществува несигурност относно директния ефект на този член, който е свързан по-специално с разграничението, проведено от Съда между дискриминацията, която може да се констатира с помощта само на критериите за идентичност на труда и за равно заплащане, и дискриминацията, която може да бъде установена само посредством по-конкретни разпоредби за прилагане2. Разглежданите по главното производство искания обаче можели да попаднат във втората категория, лишена от директен ефект.
Именно в този контекст запитващата юрисдикция сезира Съда. В решението си Съдът приема, че член 157 ДФЕС има директен ефект в спорове между частноправни субекти, в които се твърди, че не е спазен принципът за равно заплащане на мъжете и жените за "труд с равна стойност", както е посочен в този член.
1 Съгласно тази разпоредба "[в]сяка държава членка осигурява прилагането на принципа за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд или за труд с равна стойност".
2 Запитващата юрисдикция се позовава в това отношение на точка 18 от решение от 8 април 1976 г., Defrenne, 43/75.
Служба"Преса и информация"
www.curia.europa.eu
Съображения на Съда
В самото начало Съдът констатира своята компетентност, в изпълнение на член 86 от Споразумението за оттегляне3, да отговори на преюдициалното запитване, въпреки оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз.
По същество Съдът най-напред отбелязва, що се отнася до текста на член 157 ДФЕС, че този член ясно и точно налага задължение за резултат и има императивен характер по отношение както на "равен труд", така и на "труд с равна стойност". По-нататък той припомня, че съгласно постоянната му практика член 157 ДФЕС има директен ефект, пораждайки за частноправните субекти права, които националните юрисдикции трябва да охраняват, по-специално в случаите на дискриминация, произтичаща пряко от законодателни разпоредби или от колективни трудови договори, както и в случаите, когато трудът е полаган в едно и също частно или публично предприятие или служба. Съдът припомня, че е уточнил, че тази дискриминация е сред случаите на дискриминация, които могат да бъдат установени единствено с помощта на критериите за идентичност на работата и за равно заплащане, възприети в член 119 от Договора за ЕИО, и че при такова положение съдът е в състояние да установи всички фактически обстоятелства, които му дават възможност да прецени дали работник от женски пол получава по-ниско заплащане от работник от мъжки пол, извършващ равен труд или труд с равна стойност4. Така от постоянната съдебна практика следва, че противно на твърденията на Tesco Stores, директният ефект, който член 157 ДФЕС поражда, не се ограничава до положенията, при които сравняваните работници от различен пол полагат "равен труд", а обхваща и положенията на "труд с равна стойност". В този контекст Съдът уточнява, че въпросът дали съответните работници полагат "равен труд" или "труд с равна стойност" зависи от фактическа преценка на съда.
Впрочем Съдът счита, че в подкрепа на такова тълкуване е и преследваната от член 157 ДФЕС цел, а именно премахването, за една и съща работа или труд с равна стойност, на всяка дискриминация, основана на пола, във всички компоненти и условия на възнаграждение. Съдът отбелязва в това отношение, че принципът за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд или труд с равна стойност, съдържащ се в член 157 ДФЕС, е основополагащ за Съюза.
Накрая, Съдът подчертава, че когато наблюдаваните разлики в условията на заплащане на работниците, извършващи равен труд или труд с равна стойност, не могат да се припишат на единен източник, липсва субект, който би могъл да възстанови равното третиране, така че такова положение не попада в обхвата на член 157 ДФЕС. Когато обаче такива условия на заплащане могат да бъдат приписани на единен източник, трудът и възнаграждението на тези работници могат да бъдат сравнявани, дори ако последните полагат труда си в различни обекти. Поради това може да се направи позоваване на тази разпоредба пред националните юрисдикции в спор, който се основава на труд с равна стойност, положен от работници от различен пол, които имат един и същ работодател, в различни обекти на този работодател, тъй като той представлява такъв единен източник.
ЗАБЕЛЕЖКА: Преюдициалното запитване позволява на юрисдикциите на държавите членки, в рамките на спор, с който са сезирани, да се обърнат към Съда с въпрос относно тълкуването на правото на Съюза или валидността на акт на Съюза. Съдът не решава националния спор.
3 Вж. Решение (ЕС) 2020/135 от 30 януари 2020 година относно сключването на Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (ОВ L 29, 2020 г., стр. 1), с което Съветът на Европейския съюз одобрява от името на Европейския съюз и на ЕОАЕ споразумението, което е приложено към това решение (ОВ L 29, 2020 г., стр. 7). Съдът посочва, че от член 86 от посоченото споразумение следва, че той продължава да е компетентен да се произнася преюдициално по запитвания от британски съдилища и трибунали, отправени преди края на преходния период, определен на 31 декември 2020 г., какъвто е настоящият случай.
4 Вж. в този смисъл решения от 8 април 1976 г., Defrenne, 43/75, и от 11 март 1981 г., Lloyds Bank, 69/80, относно член 119 от Договора за ЕИО, станал след изменение член 141 ЕО, който от своя страна е понастоящем член 157 ДФЕС.
www.curia.europa.eu
Националната юрисдикция трябва да се произнесе по делото в съответствие с решението на Съда. Това решение обвързва по същия начин останалите национални юрисдикции, когато са сезирани с подобен въпрос.
Неофициален документ, предназначен за медиите, който не обвързва Съда Пълният текст на съдебното решение е публикуван на уебсайта CURIA в деня на обявяването
/ЕС/
EUR 1.9558
USD 1.7284
CHF 1.8677