Като част от Годишните срещи на Международния валутен фонд и Световната банка на 13 октомври 2021 г. се проведе пресконференция на управляващия директор на МВФ Кристалина Георгиева

OT 18:36:02 13-10-2021
ZM1833OT.052
МВФ България - съобщение

Като част от Годишните срещи на Международния валутен фонд и Световната банка на 13 октомври 2021 г. се проведе пресконференция на управляващия директор на МВФ Кристалина Георгиева


"Както знаете, вчера леко намалихме глобалната си прогноза за растеж до 5,9 процента за тази година, като оставихме прогнозата си непроменена за следващата година - на 4,9 процента. Добрата новина е, че икономическото възстановяване продължава - отчасти поради извънредните мерки, а също и защото ваксините продължават да спасяват милиони животи. Но пътят напред е по-предизвикателен - с несигурни перспективи за инфлация, повишени нива на дълга и трайни икономически различия", каза Кристалина Георгиева, управляващ директор на Международния валутен фонд, в откриващите си думи по време на пресконференцията.


Управляващият директор на МВФ добави, че след две години, през 2024 г., близо 160 икономики все още ще имат по-ниско ниво на продукция спрямо периода преди пандемията.

Ето какво още каза тя:

"Как да преодолеем тези пречки пред по-силното възстановяване?

Нашата програма за глобална политика, публикувана днес, подчертава три приоритета: ваксиниране, калибриране и ускоряване.

Първо, ваксините: трябва да засилим усилията си за ваксинация.

Можем да избегнем това, като изпратим повече ваксини в развиващите се страни и премахнем търговските и финансовите ограничения.

Ако го направим, все още можем да постигнем целите на нашите многостранни лидери да ваксинират поне 40 % от хората във всички страни тази година и 70 % до средата на 2022 г.

Ако не го направим и ситуацията с COVID-19 има по-продължително въздействие, това може да забави възстановяването и да доведе до загуби на глобален БВП от 5,3 трилиона долара през следващите пет години.

Второ, всяка страна трябва внимателно да калибрира политиките си срещу ефектите от пандемията и наличните възможности за провеждане на политики.

Очакваме ценовият натиск да спадне в повечето страни през 2022 г. Централните банки обикновено гледат отвъд преходния инфлационен натиск, но те не бива да отслабват бдителността си. Те трябва да бъдат готови да действат бързо, ако рисковете от повишаващи се инфлационни очаквания станат осезаеми.

За някои нововъзникващи и развиващи се икономики се очаква ценовият натиск да бъде по-устойчив. По-високите цени на хранителните стоки и енергия вече оказват натиск върху по-бедните семейства. Някои държави вече трябваше да повишат лихвените проценти.

Прозрачната и ясната комуникация на планове за провеждане на парична политика е от решаващо значение за ограничаване на разпространението на негативни въздействия от тези политики върху други държави.

Колкото по-дълго продължава пандемията, толкова по-строги са фискалните ограничения, които налагат трудни компромиси и изискват доверие в политиката: стабилни средносрочни рамки за гарантиране на правилния баланс между предоставяне на подкрепа сега и намаляване на дълга с течение на времето.

Това е наложително за държави, в които няма фискална възможност, включително повечето държави с ниски доходи. Те се нуждаят от повече помощ.

Трето, да се ускорят основните реформи за повишаване на устойчивостта.

Действията в областта на климата са от съществено значение. Правилният пакет от екологични политики за всяка нация, включително стабилна цена на въглерода и значително увеличаване на зелените инвестиции, може да създаде 30 милиона нови работни места през това десетилетие.

След това, инвестициите в цифрова инфраструктура, за да бъде даден интернет достъп на другата половина от човечеството, могат да повишат производителността и стандарта на живот. А новите технологии като крипто активи и дигитални валути на централната банка трябва да се управляват внимателно по целия свят.

Докато следваме най-важните реформи, историческото споразумение за глобален минимален корпоративен данък и преразпределение на данъчните права показва, че можем да работим заедно отвъд границите, за да се подобрява стандарта на всички", сподели г-жа Георгиева.

"По време на тази криза ние предоставихме 118 милиарда долара на 87 държави и облекчение за обслужване на дълга за най-бедните ни членове", добави още управляващият директор на МВФ.

"В заключение, ние стартираме нашите годишни срещи в особено предизвикателен момент, когато политиците се борят както с непосредствената цел за преодоляване на кризата, така и с огромния натиск за трансформиране на икономиките - да ги направим по-стабилни, по-зелени, по-справедливи. Изправени сме пред някои от най-сложните политически решения и трудни компромиси от десетилетия. Начинът, по който ги правим, ще има силно въздействие през следващите години", каза тя.
/ЦМ/