Кристалина Георгиева със заглавие "Изоставане: Заплахата за климата изисква по-амбициозни глобални действия" по повод климатичната конференция на ООН COP26
OT 10:26:01 01-11-2021
ZM1023OT.002
МВФ България - съобщение
Кристалина Георгиева със заглавие "Изоставане: Заплахата за климата изисква по-амбициозни глобални действия" по повод климатичната конференция на ООН COP26
Управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева пише в блог:
Нов анализ на МВФ показва неамбициозните цели и пропуските в политиката, които трябва да се преодолеят за ограничаване на емисиите и овладяване на глобалното затопляне
През 1785 г. Робърт Бърнс размишлява върху това как човечеството е доминирало на нашата планета:
"Наистина съжалявам, че господството на човека е разрушило социалния съюз на природата", пише той.
Два века по-късно думите на шотландския поет звучат все така актуално.
Предизвиканото от човека изменение на климата застрашава екосистемата на нашата планета, както и живота и препитанието на милиони хора. От гледна точка на МВФ изменението на климата представлява сериозна заплаха за макроикономическата и финансовата стабилност.
В момента възможността за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5-2 градуса по Целзий бързо се затваря.
Докато световните лидери се събират в Глазгоу за COP26, нов доклад на МВФ за климата на служителите на МВФ показва, че при непроменени глобални политики въглеродните емисии до 2030 г. ще бъдат много по-високи от необходимото, за да се постигне целта за ограничаване на затоплянето до 1,5 градуса. За постигането на тази цел е необходимо спешно намаляване на емисиите с 55 процента под референтите базови нива до 2030 г., а за постигането на целта от ограничаване на затоплянето до 2 градуса по Целзий - с 30 процента.
За да се постигне това намаление, участващите в COP26 политици трябва да преодолеят два критични пропуска: в нивото на амбиция и в политиката.
Разликата в нивото на амбиции за смекчаване на последиците в световен мащаб
Сто тридесет и пет държави, представляващи повече от три четвърти от световните емисии на парникови газове, са поели ангажимент за нулеви нетни емисии до средата на века. Все още не са поети достатъчно ангажименти за близкото бъдеще. Дори да бъдат изпълнени настоящите ангажименти за 2030 г., това ще представлява само между една и две трети от намаленията, необходими за постигане на целите за ограничаване на повишаването на температурата.
От напредналите икономики се очаква по-бързо намаление на емисиите, поради съображения за справедливост и историческа отговорност. Те поеха колективен ангажимент да намалят емисиите си с 43 процента под нивата от 2030 г.
В същото време нововъзникващите пазарни икономики с по-високи доходи обещаха общо намаление от 12 процента, а тези с по-ниски доходи - от 6 процента.
Въпреки това докладът за климата показва, че независимо от разпределението на намаленията между отделните групи държави, всички трябва да направят повече.
Например, достигането на целта от за ограничаване на повишението на температурата до 2 градуса може да се постигне с намаляване на емисиите от развитите икономики, нововъзникващите пазари с високи доходи и нововъзникващите пазари с ниски доходи съответно с намаления от 45 процента, 30 процента и 20 процента. Различен баланс на усилията с намаления от 55 процента, 25 процента и 15 процента би довел до постигане на същата цел, като това се отнася и за разпределение на тежестта в съотношение от 65 процента, 20 процента и 10 процента.
За да се запази тенденцията за ограничаване на повишението на температурата до 1,5 градуса, са необходими много по-амбициозни намаления за същите групи държави. Например 70 процента, 55 процента и 35 процента или 80 процента, 50 процента и 30 процента под базовите нива за 2030 г.
Добрата новина е, че разходите за намаляване на емисиите са управляеми. Поставянето на глобалните емисии в рамките на целта от 2 градуса би струвало от 0,2 до 1,2 процента от БВП, като най-голямата тежест ще падне върху по-богатите страни. А в много страни разходите за отказ от изкопаеми горива могат да бъдат компенсирани от вътрешни ползи за околната среда, най-вече от намаляване на смъртните случаи от замърсяване на въздуха на местно ниво.
Въпреки това ще бъде необходимо засилено външно финансиране, за да се подкрепи по-високата амбиция за смекчаване на последиците за нововъзникващите пазари и развиващите се икономики. Напредналите икономики трябва да изпълнят ангажимента си да предоставят 100 милиарда долара годишно за финансиране на страните с ниски доходи от 2020 г. нататък. Според последните данни все още не сме постигнали тази цел.
В допълнение към увеличаване на частното финансиране, от решаващо значение ще бъде сигурността по отношение на публичните цели за смекчаване на последиците от изменението на климата, особено ценовите сигнали за изравняване на условията за конкуренция на чисти технологии. От решаващо значение ще бъде и по-качествената и стандартизирана информация, така че инвеститорите да могат да помогнат за преодоляване на възприеманите рискове, включително в страните с ниски доходи.
Пропуски в глобалната политика за смекчаване на последиците от изменението на климата
Дори при достатъчно амбициозни ангажименти, ще продължим да се нуждаем от политики, водещи до намаляване на емисиите.
Цените на въглеродните емисии - по същество такси за съдържанието на въглерод в горивата или емисиите от тях - следва да играят централна роля, особено по отношение на големите емитери. С една дума, това е ценови сигнал за пренасочване на частните инвестиции към нисковъглеродни технологии и енергийна ефективност.
Но разликата между това, което е необходимо, и това, което е налице, е огромна. До 2030 г. ще е необходима глобална цена на въглеродните емисии, която надвишава 75 долара за тон, за да се задържи затоплянето под 2 градуса.
На международно равнище координацията ще бъде от решаващо значение за преодоляване на политико-икономическите ограничения и за разширяване на обхвата на ценообразуването на въглеродните емисии. Помислете за опасенията относно конкурентоспособността и несигурността, породена от политическите действия, които затрудняват самостоятелните действия на държавите.
Решаването на тези въпроси е в основата на предложението на служителите на МВФ за международна минимална цена на въглеродните емисии за малка група големи емитенти.
Подобен минимум би бил справедлив, при диференциране на цените за страните на различни нива на икономическо развитие, както и с финансова и технологична помощ за участниците с ниски доходи. Постигането на договореност относно минимална цена ще бъде прагматична и ще позволява прилагането ? на национално равнище чрез мерки, различни от ценообразуването, които постигат равностойни резултати.
Тази договореност ще бъде основана на сътрудничество и ще помогне да се избегнат спорни корекции на граничните стойности на въглеродните емисии, ако някои страни пристъпят към стабилно ценообразуване, а други не го направят.
На национално равнище реформите в областта на ценообразуването на въглеродните емисии могат да дадат нов тласък за намаляване на емисиите. От решаващо значение е, че това не трябва да става за сметка на икономиката. Последните емпирични проучвания сочат, че реформите за определяне на цените на въглеродните емисии не са довели до намаляване на БВП или заетостта. Всъщност такива реформи биха могли да подпомогнат дългосрочните цели за растеж. Приходите от ценообразуването на въглеродните емисии - обикновено около 1 процент от БВП или повече -могат да се използват за намаляване на данъците върху труда или за увеличаване на публичните инвестиции, което ще даде допълнителен стимул на икономиката.
Това са само няколко примера за това как стратегиите за смекчаване на последиците могат и трябва да носят по-широки ползи на всички нива в обществото. Политиците трябва да осигурят справедлив преход със солидна помощ за уязвимите домакинства, работници и региони.
Например реформите в ценообразуване на въглеродните емисии могат да увеличат справедливостта и да са в полза на бедните групи в обществото. Ако приходите се използват за укрепване на мрежите за социална сигурност и повишаване на праговете за облагане на доходите на физическите лица, политиката има нетни ползи за най-бедните групи и неутрално въздействие върху средната класа. Като алтернатива, приходите могат да се използват за публични инвестиции в здравеопазването или образованието.
Друг ключов елемент на всяка стратегия за смекчаване на последиците от изменението на климата са зелените публични инвестиции. Трябва да ускорим въвеждането на инфраструктура за чисти технологии, като например интелигентни мрежи и зарядни станции за електрически превозни средства. Съчетанието от частни и публични инвестиции в чиста енергия има не само особено силен ефект върху растежа, но може да спомогне и за увеличаване на заетостта, тъй като нисковъглеродните отрасли обикновено са по-трудоемки от тези на изкопаемите горива.
И накрая, всички реформи трябва да се въвеждат постепенно и да се комуникират добре, за да могат фирмите и домакинствата да се адаптират. Те трябва да обхванат и по-широки източници на емисии, като например емисиите на метан, и да подобрят капацитета на горите за съхранение на въглерод.
Неотложност на действията
Без спешно намаляване на различията в нивото на амбиции, политиките и финансирането ще се изправим на ръба на опасна пропаст за намаляване на емисиите след 2030 г., което ще увеличи значително разходите за прехода и може да доведе до траен неуспех в постигането на целите за ограничаване на повишението на температурата.
Може и трябва да се осъществи организиран, основан на сътрудничество и навременен преход. Сега.
Връщайки се към отново към думите на Робърт Бърнс: "Сега е денят, сега е часът".
/ЦМ/
ZM1023OT.002
МВФ България - съобщение
Кристалина Георгиева със заглавие "Изоставане: Заплахата за климата изисква по-амбициозни глобални действия" по повод климатичната конференция на ООН COP26
Управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева пише в блог:
Нов анализ на МВФ показва неамбициозните цели и пропуските в политиката, които трябва да се преодолеят за ограничаване на емисиите и овладяване на глобалното затопляне
През 1785 г. Робърт Бърнс размишлява върху това как човечеството е доминирало на нашата планета:
"Наистина съжалявам, че господството на човека е разрушило социалния съюз на природата", пише той.
Два века по-късно думите на шотландския поет звучат все така актуално.
Предизвиканото от човека изменение на климата застрашава екосистемата на нашата планета, както и живота и препитанието на милиони хора. От гледна точка на МВФ изменението на климата представлява сериозна заплаха за макроикономическата и финансовата стабилност.
В момента възможността за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5-2 градуса по Целзий бързо се затваря.
Докато световните лидери се събират в Глазгоу за COP26, нов доклад на МВФ за климата на служителите на МВФ показва, че при непроменени глобални политики въглеродните емисии до 2030 г. ще бъдат много по-високи от необходимото, за да се постигне целта за ограничаване на затоплянето до 1,5 градуса. За постигането на тази цел е необходимо спешно намаляване на емисиите с 55 процента под референтите базови нива до 2030 г., а за постигането на целта от ограничаване на затоплянето до 2 градуса по Целзий - с 30 процента.
За да се постигне това намаление, участващите в COP26 политици трябва да преодолеят два критични пропуска: в нивото на амбиция и в политиката.
Разликата в нивото на амбиции за смекчаване на последиците в световен мащаб
Сто тридесет и пет държави, представляващи повече от три четвърти от световните емисии на парникови газове, са поели ангажимент за нулеви нетни емисии до средата на века. Все още не са поети достатъчно ангажименти за близкото бъдеще. Дори да бъдат изпълнени настоящите ангажименти за 2030 г., това ще представлява само между една и две трети от намаленията, необходими за постигане на целите за ограничаване на повишаването на температурата.
От напредналите икономики се очаква по-бързо намаление на емисиите, поради съображения за справедливост и историческа отговорност. Те поеха колективен ангажимент да намалят емисиите си с 43 процента под нивата от 2030 г.
В същото време нововъзникващите пазарни икономики с по-високи доходи обещаха общо намаление от 12 процента, а тези с по-ниски доходи - от 6 процента.
Въпреки това докладът за климата показва, че независимо от разпределението на намаленията между отделните групи държави, всички трябва да направят повече.
Например, достигането на целта от за ограничаване на повишението на температурата до 2 градуса може да се постигне с намаляване на емисиите от развитите икономики, нововъзникващите пазари с високи доходи и нововъзникващите пазари с ниски доходи съответно с намаления от 45 процента, 30 процента и 20 процента. Различен баланс на усилията с намаления от 55 процента, 25 процента и 15 процента би довел до постигане на същата цел, като това се отнася и за разпределение на тежестта в съотношение от 65 процента, 20 процента и 10 процента.
За да се запази тенденцията за ограничаване на повишението на температурата до 1,5 градуса, са необходими много по-амбициозни намаления за същите групи държави. Например 70 процента, 55 процента и 35 процента или 80 процента, 50 процента и 30 процента под базовите нива за 2030 г.
Добрата новина е, че разходите за намаляване на емисиите са управляеми. Поставянето на глобалните емисии в рамките на целта от 2 градуса би струвало от 0,2 до 1,2 процента от БВП, като най-голямата тежест ще падне върху по-богатите страни. А в много страни разходите за отказ от изкопаеми горива могат да бъдат компенсирани от вътрешни ползи за околната среда, най-вече от намаляване на смъртните случаи от замърсяване на въздуха на местно ниво.
Въпреки това ще бъде необходимо засилено външно финансиране, за да се подкрепи по-високата амбиция за смекчаване на последиците за нововъзникващите пазари и развиващите се икономики. Напредналите икономики трябва да изпълнят ангажимента си да предоставят 100 милиарда долара годишно за финансиране на страните с ниски доходи от 2020 г. нататък. Според последните данни все още не сме постигнали тази цел.
В допълнение към увеличаване на частното финансиране, от решаващо значение ще бъде сигурността по отношение на публичните цели за смекчаване на последиците от изменението на климата, особено ценовите сигнали за изравняване на условията за конкуренция на чисти технологии. От решаващо значение ще бъде и по-качествената и стандартизирана информация, така че инвеститорите да могат да помогнат за преодоляване на възприеманите рискове, включително в страните с ниски доходи.
Пропуски в глобалната политика за смекчаване на последиците от изменението на климата
Дори при достатъчно амбициозни ангажименти, ще продължим да се нуждаем от политики, водещи до намаляване на емисиите.
Цените на въглеродните емисии - по същество такси за съдържанието на въглерод в горивата или емисиите от тях - следва да играят централна роля, особено по отношение на големите емитери. С една дума, това е ценови сигнал за пренасочване на частните инвестиции към нисковъглеродни технологии и енергийна ефективност.
Но разликата между това, което е необходимо, и това, което е налице, е огромна. До 2030 г. ще е необходима глобална цена на въглеродните емисии, която надвишава 75 долара за тон, за да се задържи затоплянето под 2 градуса.
На международно равнище координацията ще бъде от решаващо значение за преодоляване на политико-икономическите ограничения и за разширяване на обхвата на ценообразуването на въглеродните емисии. Помислете за опасенията относно конкурентоспособността и несигурността, породена от политическите действия, които затрудняват самостоятелните действия на държавите.
Решаването на тези въпроси е в основата на предложението на служителите на МВФ за международна минимална цена на въглеродните емисии за малка група големи емитенти.
Подобен минимум би бил справедлив, при диференциране на цените за страните на различни нива на икономическо развитие, както и с финансова и технологична помощ за участниците с ниски доходи. Постигането на договореност относно минимална цена ще бъде прагматична и ще позволява прилагането ? на национално равнище чрез мерки, различни от ценообразуването, които постигат равностойни резултати.
Тази договореност ще бъде основана на сътрудничество и ще помогне да се избегнат спорни корекции на граничните стойности на въглеродните емисии, ако някои страни пристъпят към стабилно ценообразуване, а други не го направят.
На национално равнище реформите в областта на ценообразуването на въглеродните емисии могат да дадат нов тласък за намаляване на емисиите. От решаващо значение е, че това не трябва да става за сметка на икономиката. Последните емпирични проучвания сочат, че реформите за определяне на цените на въглеродните емисии не са довели до намаляване на БВП или заетостта. Всъщност такива реформи биха могли да подпомогнат дългосрочните цели за растеж. Приходите от ценообразуването на въглеродните емисии - обикновено около 1 процент от БВП или повече -могат да се използват за намаляване на данъците върху труда или за увеличаване на публичните инвестиции, което ще даде допълнителен стимул на икономиката.
Това са само няколко примера за това как стратегиите за смекчаване на последиците могат и трябва да носят по-широки ползи на всички нива в обществото. Политиците трябва да осигурят справедлив преход със солидна помощ за уязвимите домакинства, работници и региони.
Например реформите в ценообразуване на въглеродните емисии могат да увеличат справедливостта и да са в полза на бедните групи в обществото. Ако приходите се използват за укрепване на мрежите за социална сигурност и повишаване на праговете за облагане на доходите на физическите лица, политиката има нетни ползи за най-бедните групи и неутрално въздействие върху средната класа. Като алтернатива, приходите могат да се използват за публични инвестиции в здравеопазването или образованието.
Друг ключов елемент на всяка стратегия за смекчаване на последиците от изменението на климата са зелените публични инвестиции. Трябва да ускорим въвеждането на инфраструктура за чисти технологии, като например интелигентни мрежи и зарядни станции за електрически превозни средства. Съчетанието от частни и публични инвестиции в чиста енергия има не само особено силен ефект върху растежа, но може да спомогне и за увеличаване на заетостта, тъй като нисковъглеродните отрасли обикновено са по-трудоемки от тези на изкопаемите горива.
И накрая, всички реформи трябва да се въвеждат постепенно и да се комуникират добре, за да могат фирмите и домакинствата да се адаптират. Те трябва да обхванат и по-широки източници на емисии, като например емисиите на метан, и да подобрят капацитета на горите за съхранение на въглерод.
Неотложност на действията
Без спешно намаляване на различията в нивото на амбиции, политиките и финансирането ще се изправим на ръба на опасна пропаст за намаляване на емисиите след 2030 г., което ще увеличи значително разходите за прехода и може да доведе до траен неуспех в постигането на целите за ограничаване на повишението на температурата.
Може и трябва да се осъществи организиран, основан на сътрудничество и навременен преход. Сега.
Връщайки се към отново към думите на Робърт Бърнс: "Сега е денят, сега е часът".
/ЦМ/
EUR 1.9558
USD 1.724
CHF 1.8657