Съобщение на Съда на ЕС
OT 13:37:01 16-12-2021
NS1333OT.016
Съд на ЕС - съобщение
Съобщение
на Съда
на ЕС
Директивата относно Европейската заповед за разследване не допуска в досъдебната фаза на наказателното производство прокурорът да издава европейска заповед за разследване с цел събиране на данни за трафика и местонахождението, свързани с далекосъобщения, когато в сходен национален случай разпореждането на процесуално-следствено действие за достъп до такива данни е от изключителната компетентност на съдия
Това прие в решението си от днес по дело С-724/19 Съдът на ЕС.
Решението е постановено по преюдициално запитване, отправено от Специализирания наказателен съд, който е сезиран с разглеждането на обвинителен акт срещу НР и още пет лица за незаконно финансиране на терористична дейност и участие в престъпна група за финансиране на такава дейност.
Казусът
По досъдебно производство, водено във връзка с подозрения, че на територията на България и извън нея се събират и предоставят финансови средства, които ще бъдат използвани за извършване на терористични актове, са събирани доказателства за дейността на HP. По този повод от прокурор от Специализираната прокуратура до компетентните белгийски, германски, австрийски и шведски органи са издадени четири европейски заповеди за разследване с цел събиране на данни за трафик и местонахождение, свързани с далекосъобщения. Във всяка от тези заповеди е посочено, че HP е заподозрян във финансирането на терористични действия, като в рамките на тази дейност е провеждал телефонни разговори с лица, пребиваващи на територията на Кралство Белгия, Федерална република Германия, Република Австрия и Кралство Швеция. Въз основа на събраните доказателства и на отговорите по издадените европейски заповеди за разследване срещу НР е внесен обвинителен акт в Специализирания съд. За да прецени основателността на обвинението, запитващата юрисдикция иска да се установи дали е законосъобразно да се иска с четирите европейски заповеди за разследване събиране на данни за трафика и местонахождението, свързани с далекосъобщения, и дали може да се използват събраните с тези заповеди доказателства.
Преюдициалното запитване
Запитващата юрисдикция отправя два въпроса до Съда, с които иска да се установи, първо, дали Директива 2014/41/ЕС1 допуска национален орган по досъдебното производство като прокурора да издаде европейска заповед за разследване за предоставяне на данни за трафика и местонахождението, свързани с далекосъобщения, при условие, че при идентичен национален случай компетентният орган е съдия, и второ, дали признаването от изпълняващия орган на европейска заповед за разследване, издадена с цел събиране на данни за трафика и местонахождението, свързани с далекосъобщения, може да замести изискванията, приложими в издаващата държава, когато тази заповед е издадена неправомерно от прокурор, при положение че в сходен национален случай разпореждането на процесуално-следствено действие за достъп до такива данни е от изключителната компетентност на съдия.
Преценката на Съда
Най-напред, Съдът припомня, че при тълкуването на понятието "издаващ орган", посочено в член 2, буква в) от Директива 2014/41, следва да се вземат предвид текста на самата разпоредба, но и контекста и целите на Директива.
Така от текста на разпоредбата следва, че издаващият орган трябва във всички обхванати от нея хипотези да е компетентен по разглеждания случай като съдия, съд, съдия-следовател или прокурор или, когато не е съдебен орган, в качеството си на разследващ орган.
В същото време, що се отнася до контекста, в който се вписва тази разпоредба, Съдът подчертава, че член 6, параграф 1, буква а) от тази директива във връзка със съображение 11 и приложение А към нея задължава издаващия орган да провери необходимостта и пропорционалността на процесуално-следственото действие, предмет на европейската заповед за разследване, с оглед на целта на производството, в което тази заповед е била издадена, като се отчитат правата на заподозряното или обвиняемото лице.
В тази връзка Съдът стига до извода, че издаващият орган трябва да бъде разследващият орган в рамките на съответното наказателно производство, който е компетентен да разпореди събирането на доказателства в съответствие с националното право и че само орган, който е компетентен да разпорежда съответните процесуално-следствени действия съгласно националното право на издаващата държава, може да бъде компетентен да издава европейска заповед за разследване.
Поради това Съдът приема, че когато съгласно националното право прокурорът не е компетентен да разпорежда процесуално-следствено действие за събиране на данни за трафика и местонахождението, свързани с далекосъобщения, той не би могъл да се счита за издаващ орган по смисъла на Директива 2014/41, компетентен да издава европейска заповед за разследване с цел събиране на тези данни.
По-нататък, Съдът припомня, че основанията за непризнаване или неизпълнение на европейска заповед за разследване са изчерпателно изброени в Директива 2014/41, но от тяхното тълкуване следва, че изпълняващият орган не може да отстрани евентуалното неизпълнение на изискванията към издаването на такава заповед.
Поради това Съдът стига до извода, че признаването от изпълняващия орган на европейска заповед за разследване, издадена с цел събиране на данни за трафика и местонахождението, свързани с далекосъобщения, не може да замести изискванията, приложими в издаващата държава, когато тази заповед е издадена неправомерно от прокурор, при положение че в сходен национален случай разпореждането на процесуално- следствено действие за достъп до такива данни е от изключителната компетентност на съдия
---
1 Директива на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година относно Европейска заповед за разследване по наказателноправни въпроси (ОВ L 130, 2014 г.,
стр. 1).
/НС/
NS1333OT.016
Съд на ЕС - съобщение
Съобщение
на Съда
на ЕС
Директивата относно Европейската заповед за разследване не допуска в досъдебната фаза на наказателното производство прокурорът да издава европейска заповед за разследване с цел събиране на данни за трафика и местонахождението, свързани с далекосъобщения, когато в сходен национален случай разпореждането на процесуално-следствено действие за достъп до такива данни е от изключителната компетентност на съдия
Това прие в решението си от днес по дело С-724/19 Съдът на ЕС.
Решението е постановено по преюдициално запитване, отправено от Специализирания наказателен съд, който е сезиран с разглеждането на обвинителен акт срещу НР и още пет лица за незаконно финансиране на терористична дейност и участие в престъпна група за финансиране на такава дейност.
Казусът
По досъдебно производство, водено във връзка с подозрения, че на територията на България и извън нея се събират и предоставят финансови средства, които ще бъдат използвани за извършване на терористични актове, са събирани доказателства за дейността на HP. По този повод от прокурор от Специализираната прокуратура до компетентните белгийски, германски, австрийски и шведски органи са издадени четири европейски заповеди за разследване с цел събиране на данни за трафик и местонахождение, свързани с далекосъобщения. Във всяка от тези заповеди е посочено, че HP е заподозрян във финансирането на терористични действия, като в рамките на тази дейност е провеждал телефонни разговори с лица, пребиваващи на територията на Кралство Белгия, Федерална република Германия, Република Австрия и Кралство Швеция. Въз основа на събраните доказателства и на отговорите по издадените европейски заповеди за разследване срещу НР е внесен обвинителен акт в Специализирания съд. За да прецени основателността на обвинението, запитващата юрисдикция иска да се установи дали е законосъобразно да се иска с четирите европейски заповеди за разследване събиране на данни за трафика и местонахождението, свързани с далекосъобщения, и дали може да се използват събраните с тези заповеди доказателства.
Преюдициалното запитване
Запитващата юрисдикция отправя два въпроса до Съда, с които иска да се установи, първо, дали Директива 2014/41/ЕС1 допуска национален орган по досъдебното производство като прокурора да издаде европейска заповед за разследване за предоставяне на данни за трафика и местонахождението, свързани с далекосъобщения, при условие, че при идентичен национален случай компетентният орган е съдия, и второ, дали признаването от изпълняващия орган на европейска заповед за разследване, издадена с цел събиране на данни за трафика и местонахождението, свързани с далекосъобщения, може да замести изискванията, приложими в издаващата държава, когато тази заповед е издадена неправомерно от прокурор, при положение че в сходен национален случай разпореждането на процесуално-следствено действие за достъп до такива данни е от изключителната компетентност на съдия.
Преценката на Съда
Най-напред, Съдът припомня, че при тълкуването на понятието "издаващ орган", посочено в член 2, буква в) от Директива 2014/41, следва да се вземат предвид текста на самата разпоредба, но и контекста и целите на Директива.
Така от текста на разпоредбата следва, че издаващият орган трябва във всички обхванати от нея хипотези да е компетентен по разглеждания случай като съдия, съд, съдия-следовател или прокурор или, когато не е съдебен орган, в качеството си на разследващ орган.
В същото време, що се отнася до контекста, в който се вписва тази разпоредба, Съдът подчертава, че член 6, параграф 1, буква а) от тази директива във връзка със съображение 11 и приложение А към нея задължава издаващия орган да провери необходимостта и пропорционалността на процесуално-следственото действие, предмет на европейската заповед за разследване, с оглед на целта на производството, в което тази заповед е била издадена, като се отчитат правата на заподозряното или обвиняемото лице.
В тази връзка Съдът стига до извода, че издаващият орган трябва да бъде разследващият орган в рамките на съответното наказателно производство, който е компетентен да разпореди събирането на доказателства в съответствие с националното право и че само орган, който е компетентен да разпорежда съответните процесуално-следствени действия съгласно националното право на издаващата държава, може да бъде компетентен да издава европейска заповед за разследване.
Поради това Съдът приема, че когато съгласно националното право прокурорът не е компетентен да разпорежда процесуално-следствено действие за събиране на данни за трафика и местонахождението, свързани с далекосъобщения, той не би могъл да се счита за издаващ орган по смисъла на Директива 2014/41, компетентен да издава европейска заповед за разследване с цел събиране на тези данни.
По-нататък, Съдът припомня, че основанията за непризнаване или неизпълнение на европейска заповед за разследване са изчерпателно изброени в Директива 2014/41, но от тяхното тълкуване следва, че изпълняващият орган не може да отстрани евентуалното неизпълнение на изискванията към издаването на такава заповед.
Поради това Съдът стига до извода, че признаването от изпълняващия орган на европейска заповед за разследване, издадена с цел събиране на данни за трафика и местонахождението, свързани с далекосъобщения, не може да замести изискванията, приложими в издаващата държава, когато тази заповед е издадена неправомерно от прокурор, при положение че в сходен национален случай разпореждането на процесуално- следствено действие за достъп до такива данни е от изключителната компетентност на съдия
---
1 Директива на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година относно Европейска заповед за разследване по наказателноправни въпроси (ОВ L 130, 2014 г.,
стр. 1).
/НС/
EUR 1.9558
USD 1.724
CHF 1.8657