Превод на изказването на управляващия директор на МВФ Кристалина Георгиева пред в. "Вашингтон пост" относно ситуацията в Украйна, инфлацията, икономическото възстановяване и пандемията
OT 10:29:01 03-02-2022
ES1025OT.007
МВФ - Кристалина Георгиева - "Вашингтон пост"
Превод на изказването на управляващия директор на МВФ Кристалина Георгиева
пред в. "Вашингтон пост" относно ситуацията в Украйна,
инфлацията, икономическото възстановяване и пандемията
Част от разговора на управляващия директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева с журналиста от Washington Post Дейвид Игнейшъс на 2 февруари 2022 г.
Кристалина Георгиева: В момент на висока несигурност за растежа на световната икономика геополитическото напрежение единствено усложнява ситуацията. Вече виждаме това по отношение на въздействието му върху цените на енергията. Силно се надяваме, че то ще бъде разрешено чрез дипломатически средства заради народа на Украйна, а също и заради необходимостта да се поддържа възстановяването на световната икономика. Двата канала на въздействие ще бъдат цените на енергията - вече повишени в световен мащаб, но особено в Европа, но също така и в Украйна, известна като "житницата" на света. Прекъсването на доставките на зърно от Украйна може да засили натиска върху цените на храните, които вече се повишиха.
Изключително важно е да намерим начин да намалим напрежение в името на Украйна и на европейската и световната икономика.
(. . .)
Кристалина Георгиева: Както вече беше казано, това неминуемо ще доведе до смущения в извършването на финансови транзакции. Най-тежката от предложените санкции се отнася до Swift, а това е елемент от функционирането на финансовата система, който ако бъде задействан неизбежно ще има странично въздействие. Отново обаче, силно се надяваме да надделее прагматизмът, тъй като продължаващото изостряне на напрежението в момент, когато световната икономика се бори да запази инерцията си и е изправена пред множество предизвикателства, за които съм сигурна, че ще говорим, не е в ничий интерес.
(. . .)
Кристалина Георгиева: Имаме текуща програма с Украйна и разполагаме с около 2,2 млрд. долара, които можем да предоставим на страната в периода до юни. В рамките на тази програма Украйна действа отговорно, за да натрупа резерви. Тя се възползва и от разпределението на специалните права на тираж, което реализирахме миналата година. В този смисъл ясно виждаме, че през следващите месеци ще можем да подкрепим конкретно украинската икономика.
Ако се окажем в ситуация, в която има странични въздействия, които изискват повишаване на ангажимента на МВФ за други държави, ние, разбира се, ще бъдем на своето място. Все още разполагаме с капацитет за отпускане на заеми в размер на около 700 млрд. долара, но най-важната роля, която играем и ще продължим да играем, е да оценяваме какви са последиците от предприеманите действия или от бездействията и след това да отправяме разумни политически препоръки [за] това как най-добре да се справим със ситуацията в хода на нейното развитие. Така че можете да бъдете уверени, че ние следим и разбира се мислим за възможните последици и за това какво може да се направи колективно, не само от МВФ, но и от международната общност, която работи заедно, за да осигури възстановяването от кризата в следствие на Covid, а също така да подкрепи много важния преход към зелена и цифрова икономика, пред който се намираме.
Така че разглеждаме случая в Украйна в глобален контекст - като ситуация, която изисква изключително силен фокус върху приоритетите. Затова нека отново повторя посланието си - най-добрият път напред е разумното дипломатическо решение.
(. . .)
Кристалина Георгиева: Сърцераздирателно е да виждаме, че отново съществува риск от конфронтация. И последиците от тази конфронтация са, че това се отразява на обикновените хора. Брат ми в момента е в Украйна, в Харков, на гости на свекърва си, и ми каза, че сцените, които преживяхме през 80-те и 90-те години, са се завърнали - празни магазини, хора, които са притеснени и не знаят какво ще им донесе утрешният ден.
Така че когато говорим за политическо напрежение, не трябва да забравяме, че най-тежкото му въздействие е върху обикновените хора. И ако можем да предотвратим повторението на събития, които знаем, че биха били болезнени за стотици милиони хора, това би било съвсем нова цел, която надявам се ще се стремим да постигнем.
(. . .)
Кристалина Георгиева: Нека започна с добрите новини, а именно, че възстановяването продължава. Да, с по-бавни темпове, но не бива да забравяме, че в началото на кризата се опасявахме, че сривът може да се окаже новата Голяма депресия. Опасявахме се от 10-процентно свиване на световната икономика през 2020 г. Това не се случи благодарение на съгласувания мощен отговор чрез средствата на фискалната и паричната политика. С други думи, подпомагането на домакинствата и на предприятията през периода на застой в световната икономика.
Инерцията на възстановяването се забавя по две причини. Едната е забавянето в двете големите световни икономики - САЩ и Китай, а втората е COVID. Пандемията все още не е отминала. Тя продължава да предизвиква ограничения, които се изразяват в смущения в световните вериги за доставки. Това само по себе си е проблем, защото увеличава натиска върху цените. И в тази среда начинът, по който бих описала 2022 г., е "придвижване по трасе с препятствия", като трите големи препятствия все още са COVID [...], но също така инфлацията и мерките, които трябва да предприемем за борба с нея, и на последно място - високите нива на дълга.
И така, ако говорим за COVID, трябва да признаем, че въпреки напредъка, постигнат в областта на ваксинациите, тестването и проследяването и терапиите, все още не оказваме достатъчна подкрепа на страните, които изостават. През 2021 г. 86 държави не постигнаха целта за ваксиниране на поне 40% от населението си. В страните с ниски доходи нивото на ваксинациите е едва 5%, а в богатите страни то е 70%. Защо това е проблем? Защото на практика запазваме почвата за появата на все повече варианти на COVID, а също така защото прекъсваме нормалното функциониране на нашата икономика.
Един от големите проблеми, които създадохме през последните две години, е това опасното разминаване между страните, които вече са достигнали нивата си на развитие отпреди пандемията - това са богатите страни, някои от нововъзникващите пазарни икономики - и всички останали. И това, което искам да поставя на вниманието на нашите слушатели, е, че в продължение на две десетилетия светът постъпваше правилно. Имаше сближаване: по-бедните страни наваксваха. Това е добре за техните народи, а също и за мира и сигурността в света.
За първи път от десетилетия насам се случва обратното: по-бедните страни стават все по-бедни, по-нестабилни и по-уязвими.
Затова основното ми послание днес е, че навсякъде трябва да изградим защита срещу Covid. Политиката по отношение на пандемиите е икономическа политика, а най-големият риск за представянето на световната икономика през тази година остава COVID и смущенията, които предизвиква пандемията.
(. . .)
Кристалина Георгиева: Всъщност тези две неща са тясно свързани. Колкото по-високи са защитните ни сили, в толкова по-голяма степен ще можем да се върнем към нормалното състояние. И в този смисъл виждаме, че когато процентът на ваксинациите е много висок, когато тестването и проследяването са ефективни, когато има достатъчен капацитет за лечение на пациентите, наблюдаваме нормализиране на икономическите дейности. И именно към това трябва да се стремим.
Научихме се да живеем и да функционираме с COVID, който продължава да бъде с нас. Но паралелно с това трябва да съхраним способността си да предпазваме здравните системи от свръхнатоварване, защото именно това създава паниката: ако се разболея, ще получа ли лечение? За да постигнем това, трябва да поемем цялата отговорност и да предприемем действия в това отношение. Защитете себе си, защитете семействата си, защитете функционирането на икономиката, за да можем отново да бъдем в значително по-нормална среда за живот и работа.
(. . .)
Кристалина Георгиева: Трябва да признаем, че част от забавянето е естествено, тъй като при преодоляване на свиването на икономиката се получава скок в развитието. С други думи, когато държавите се върнат към нивата си отпреди пандемията, е естествено темпът на растеж, нека го кажем така, да се нормализира. Но също така е вярно, че преди да навлезем в тази пандемия през 2019 г., бяхме загрижени за бавния растеж, ниската производителност, а също така за новите рискове за макроикономическата и финансовата стабилност, като например шокиращите нива на частен дълг. Никой от тези проблеми не е изчезнал и когато гледаме в бъдещето, това, върху което трябва да съсредоточим вниманието си, е повишаването на производителността, за да можем да разчитаме на по-висок растеж на тази основа.
Познаваме някои от елементите на повишаването на производителността, а именно инвестициите в хора - квалифицирани, образовани, а също така гъвкави, способни да преминават от едно работно място на друго, за да бъдат в състояние да допринасят за икономиката; инвестициите в научноизследователска и развойна дейност; инвестициите в нови технологии, тъй като те предоставят потенциал за по-висок растеж. И също така инвестициите в инфраструктура - както в нормалната физическа, така и в цифровата инфраструктура, така че стоките и услугите да са по-добре интегрирани.
Много ми се иска да не забравяме, че преди пандемията нещата не бяха толкова добри. А ако си спомняте, 2019 г. беше и годината на протестите - в Чили, в Париж, в Ливан. И това, което виждаме днес, е повторната поява на тези протести.
Какъв е основният проблем, който подтиква хората към протести? Ами справедливостта или нейната липса.
Ако се замислим за ключов, основен фактор за това икономиките да бъдат по-динамични, то това е тяхната способност да бъдат по-приобщаващи, всеки да може да участва, жените да не бъдат изключени, защото не могат да разчитат на достъпни грижи за децата, за да се включат в пазара на труда. И въпросът за приобщаващата икономика днес всъщност е на по-слаба основа, тъй като пандемията, за съжаление, допринесе за увеличаване на неравенството в рамките на страните и между тях.
Именно там трябва да бъдат направени ключови инвестиции в хората: от момента, в който децата могат да влязат в детска градина, до начина, по който завършват, смятам, че е много, много, много важно да се премахнат пречките пред участието в икономиката, за да можем да разчитаме на приноса на всички и да постигаме по-добри резултати за всички.
(. . .)
Кристалина Георгиева: Инфлацията е още по-значим икономически и социален проблем, отколкото смятахме преди няколко месеца. Кое е новото, което научихме, което ни помага да преоценим ролята на инфлацията и след това на тази основа необходимостта от предприемане на мерки от страна на централните банки, които излизат напред в усилията за овладяване на инфлацията?
Първо, научихме, че смущенията в глобалните вериги за доставки са по-продължителни, отколкото смятахме първоначално. Надявахме се, че те ще бъдат овладени още през първата половина на настоящата 2022 г. Сега виждаме, че те вероятно ще продължат, тъй като вълните на Covid все още предизвикват необходимост от някои ограничения, както и защото други фактори допринасят за натиска върху доставките.
Нека разгледаме един от тях. Преминахме в значителна степен от икономика на услугите към икономика на стоките. Какво означава това? Търсенето на компютри или на автомобили, на оборудване надвишава значително способността ни да произведем всички тези стоки, в резултат на това предлагането не успява да навакса. Подценявахме и климата като фактор и натиска, който той оказва върху цените на храните. Трябва да признаем, че се намираме в свят, който е по-податлив на сътресения, и трябва да очакваме, че те ще продължат да бъдат фактор в бъдеще.
И не на последно място, подценихме донякъде доколко отложеното потребление - с други думи, хората, които получават подкрепа чрез различни форми на стимулиране и влагат средства в спестявания - може да допринесе за рязкото повишаване на потребителското търсене. Така че се намираме в ситуация, в която признаваме, че е важно не само да разчитаме на това, че инфлационните очаквания са добре закрепени, но и да търсим намеса, която да доведе до овладяване на инфлацията.
Централните банки го правят - правят го много внимателно, по обмислен начин, оповестявайки намеренията си, и тук в САЩ Федералният резерв свърши отлична работа в това отношение.
В редица страни с нововъзникващи пазарни икономики такива мерки бяха предприети дори по-рано, тъй като инфлацията се превърна в проблем от голям мащаб на по-ранен етап.
Необходимо е обаче да си даваме сметка за два проблема. Първият е, че условията през 2022 г. в отделните държави са много различни. Говорим за борбата с инфлацията в Съединените щати, докато Япония се бори за повишаване на инфлацията, защото не могат да постигнат целта си от 2%. Така че ситуацията може да се оприличи на акордеон и мерките, които трябва да се приложат, трябва да бъдат съобразени с това. Вторият момент, който трябва да имаме предвид, е, че предприемането на действия за борба с инфлацията трябва да бъде много добре калибрирано спрямо целта за подкрепа на възстановяването. Балансирането трябва да се рекалибрира във всяка страна, като същевременно трябва да бъдем изключително гъвкави и да се ръководим от данни. Действията ни трябва да бъдат съобразени с научените уроци. Защото, ако вземем за пример инфлацията и оттеглянето на количествените улеснения, което води до повишаване на лихвените проценти, тези мерки имат странично въздействие върху достъпа до кредити и възможностите за растеж - темата, която вече обсъдихме. Те имат и странично въздействие върху останалите държави.
Тук трябва да имаме предвид другото препятствие по пътя ни и това са по-високите нива на дълг. През 2020 г., тъй като трябваше да подкрепим икономика в застой, както правителствата, така и домакинствата от частния сектор взеха повече заеми, отколкото биха взели обичайно. Нивото на дълг през 2020 г. достигна 226 трилиона долара, което е най-голямото му увеличение след Втората световна война. Нека сега разгледаме тази ситуация. Очевидно е, че доброто представяне на икономиката би позволило дълговете постепенно да се понижат до средно ниво, но това не е така за държавите с висока задлъжнялост, които се възстановяват по-бавно от COVID, поради ниско ваксинално покритие и ограничено пространство за политики. Тази промяна в политиката, това увеличение на лихвените проценти от Федералния резерв, от други централни банки, от централните банки на тази категория държави, може да бъде доста ограничаващо за собственото им възстановяване.
И нека завърша с моментна снимка. През 2015 г. 30 % от държавите с ниски доходи са били в затруднено положение с дълга или в близко до това положение. През 2021 г. техният дял ще достигне 60%. Очевидно мерките, които могат да бъдат предприети, трябва да бъдат внимателно съобразени с тази ситуация, за да не се допусне на различни места дълговите проблеми да се превърнат във вътрешна икономическа катастрофа, и Фондът играе много важна роля в това отношение.
(. . .)
Кристалина Георгиева: Трябва да отчитаме проблема с инфлацията, който, както вече казах, е икономически, но също така социален проблем. Федералният резерв е прав да се ръководи от данните и да предприема подходящи мерки. И нека не забравяме, че дори след предприемането на тези стъпки финансовите условия остават изключително благоприятни. С други думи, далеч сме от лихвени проценти - реални лихвени проценти - които могат наистина да ни навредят. Убедена съм, че Федералният резерв ще продължи да поддържа добре калибрирани, добре комуникирани политически действия, така че възстановяването да продължи и същевременно да можем да възпрем повишаването на инфлацията.
Но отново, инфлацията е сложно явление. Тя също е следствие на COVID. Така че нека се върна към посланието си: трябва да мислим за пандемичните действия като за инструменти на икономическата политика, защото ако намалим рисковете от повече варианти и повече затваряния, помагаме за навременното осъществяване на доставките и за цялостното по-бързо възстановяване на икономиката.
/ЕС/
ES1025OT.007
МВФ - Кристалина Георгиева - "Вашингтон пост"
Превод на изказването на управляващия директор на МВФ Кристалина Георгиева
пред в. "Вашингтон пост" относно ситуацията в Украйна,
инфлацията, икономическото възстановяване и пандемията
Част от разговора на управляващия директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева с журналиста от Washington Post Дейвид Игнейшъс на 2 февруари 2022 г.
Кристалина Георгиева: В момент на висока несигурност за растежа на световната икономика геополитическото напрежение единствено усложнява ситуацията. Вече виждаме това по отношение на въздействието му върху цените на енергията. Силно се надяваме, че то ще бъде разрешено чрез дипломатически средства заради народа на Украйна, а също и заради необходимостта да се поддържа възстановяването на световната икономика. Двата канала на въздействие ще бъдат цените на енергията - вече повишени в световен мащаб, но особено в Европа, но също така и в Украйна, известна като "житницата" на света. Прекъсването на доставките на зърно от Украйна може да засили натиска върху цените на храните, които вече се повишиха.
Изключително важно е да намерим начин да намалим напрежение в името на Украйна и на европейската и световната икономика.
(. . .)
Кристалина Георгиева: Както вече беше казано, това неминуемо ще доведе до смущения в извършването на финансови транзакции. Най-тежката от предложените санкции се отнася до Swift, а това е елемент от функционирането на финансовата система, който ако бъде задействан неизбежно ще има странично въздействие. Отново обаче, силно се надяваме да надделее прагматизмът, тъй като продължаващото изостряне на напрежението в момент, когато световната икономика се бори да запази инерцията си и е изправена пред множество предизвикателства, за които съм сигурна, че ще говорим, не е в ничий интерес.
(. . .)
Кристалина Георгиева: Имаме текуща програма с Украйна и разполагаме с около 2,2 млрд. долара, които можем да предоставим на страната в периода до юни. В рамките на тази програма Украйна действа отговорно, за да натрупа резерви. Тя се възползва и от разпределението на специалните права на тираж, което реализирахме миналата година. В този смисъл ясно виждаме, че през следващите месеци ще можем да подкрепим конкретно украинската икономика.
Ако се окажем в ситуация, в която има странични въздействия, които изискват повишаване на ангажимента на МВФ за други държави, ние, разбира се, ще бъдем на своето място. Все още разполагаме с капацитет за отпускане на заеми в размер на около 700 млрд. долара, но най-важната роля, която играем и ще продължим да играем, е да оценяваме какви са последиците от предприеманите действия или от бездействията и след това да отправяме разумни политически препоръки [за] това как най-добре да се справим със ситуацията в хода на нейното развитие. Така че можете да бъдете уверени, че ние следим и разбира се мислим за възможните последици и за това какво може да се направи колективно, не само от МВФ, но и от международната общност, която работи заедно, за да осигури възстановяването от кризата в следствие на Covid, а също така да подкрепи много важния преход към зелена и цифрова икономика, пред който се намираме.
Така че разглеждаме случая в Украйна в глобален контекст - като ситуация, която изисква изключително силен фокус върху приоритетите. Затова нека отново повторя посланието си - най-добрият път напред е разумното дипломатическо решение.
(. . .)
Кристалина Георгиева: Сърцераздирателно е да виждаме, че отново съществува риск от конфронтация. И последиците от тази конфронтация са, че това се отразява на обикновените хора. Брат ми в момента е в Украйна, в Харков, на гости на свекърва си, и ми каза, че сцените, които преживяхме през 80-те и 90-те години, са се завърнали - празни магазини, хора, които са притеснени и не знаят какво ще им донесе утрешният ден.
Така че когато говорим за политическо напрежение, не трябва да забравяме, че най-тежкото му въздействие е върху обикновените хора. И ако можем да предотвратим повторението на събития, които знаем, че биха били болезнени за стотици милиони хора, това би било съвсем нова цел, която надявам се ще се стремим да постигнем.
(. . .)
Кристалина Георгиева: Нека започна с добрите новини, а именно, че възстановяването продължава. Да, с по-бавни темпове, но не бива да забравяме, че в началото на кризата се опасявахме, че сривът може да се окаже новата Голяма депресия. Опасявахме се от 10-процентно свиване на световната икономика през 2020 г. Това не се случи благодарение на съгласувания мощен отговор чрез средствата на фискалната и паричната политика. С други думи, подпомагането на домакинствата и на предприятията през периода на застой в световната икономика.
Инерцията на възстановяването се забавя по две причини. Едната е забавянето в двете големите световни икономики - САЩ и Китай, а втората е COVID. Пандемията все още не е отминала. Тя продължава да предизвиква ограничения, които се изразяват в смущения в световните вериги за доставки. Това само по себе си е проблем, защото увеличава натиска върху цените. И в тази среда начинът, по който бих описала 2022 г., е "придвижване по трасе с препятствия", като трите големи препятствия все още са COVID [...], но също така инфлацията и мерките, които трябва да предприемем за борба с нея, и на последно място - високите нива на дълга.
И така, ако говорим за COVID, трябва да признаем, че въпреки напредъка, постигнат в областта на ваксинациите, тестването и проследяването и терапиите, все още не оказваме достатъчна подкрепа на страните, които изостават. През 2021 г. 86 държави не постигнаха целта за ваксиниране на поне 40% от населението си. В страните с ниски доходи нивото на ваксинациите е едва 5%, а в богатите страни то е 70%. Защо това е проблем? Защото на практика запазваме почвата за появата на все повече варианти на COVID, а също така защото прекъсваме нормалното функциониране на нашата икономика.
Един от големите проблеми, които създадохме през последните две години, е това опасното разминаване между страните, които вече са достигнали нивата си на развитие отпреди пандемията - това са богатите страни, някои от нововъзникващите пазарни икономики - и всички останали. И това, което искам да поставя на вниманието на нашите слушатели, е, че в продължение на две десетилетия светът постъпваше правилно. Имаше сближаване: по-бедните страни наваксваха. Това е добре за техните народи, а също и за мира и сигурността в света.
За първи път от десетилетия насам се случва обратното: по-бедните страни стават все по-бедни, по-нестабилни и по-уязвими.
Затова основното ми послание днес е, че навсякъде трябва да изградим защита срещу Covid. Политиката по отношение на пандемиите е икономическа политика, а най-големият риск за представянето на световната икономика през тази година остава COVID и смущенията, които предизвиква пандемията.
(. . .)
Кристалина Георгиева: Всъщност тези две неща са тясно свързани. Колкото по-високи са защитните ни сили, в толкова по-голяма степен ще можем да се върнем към нормалното състояние. И в този смисъл виждаме, че когато процентът на ваксинациите е много висок, когато тестването и проследяването са ефективни, когато има достатъчен капацитет за лечение на пациентите, наблюдаваме нормализиране на икономическите дейности. И именно към това трябва да се стремим.
Научихме се да живеем и да функционираме с COVID, който продължава да бъде с нас. Но паралелно с това трябва да съхраним способността си да предпазваме здравните системи от свръхнатоварване, защото именно това създава паниката: ако се разболея, ще получа ли лечение? За да постигнем това, трябва да поемем цялата отговорност и да предприемем действия в това отношение. Защитете себе си, защитете семействата си, защитете функционирането на икономиката, за да можем отново да бъдем в значително по-нормална среда за живот и работа.
(. . .)
Кристалина Георгиева: Трябва да признаем, че част от забавянето е естествено, тъй като при преодоляване на свиването на икономиката се получава скок в развитието. С други думи, когато държавите се върнат към нивата си отпреди пандемията, е естествено темпът на растеж, нека го кажем така, да се нормализира. Но също така е вярно, че преди да навлезем в тази пандемия през 2019 г., бяхме загрижени за бавния растеж, ниската производителност, а също така за новите рискове за макроикономическата и финансовата стабилност, като например шокиращите нива на частен дълг. Никой от тези проблеми не е изчезнал и когато гледаме в бъдещето, това, върху което трябва да съсредоточим вниманието си, е повишаването на производителността, за да можем да разчитаме на по-висок растеж на тази основа.
Познаваме някои от елементите на повишаването на производителността, а именно инвестициите в хора - квалифицирани, образовани, а също така гъвкави, способни да преминават от едно работно място на друго, за да бъдат в състояние да допринасят за икономиката; инвестициите в научноизследователска и развойна дейност; инвестициите в нови технологии, тъй като те предоставят потенциал за по-висок растеж. И също така инвестициите в инфраструктура - както в нормалната физическа, така и в цифровата инфраструктура, така че стоките и услугите да са по-добре интегрирани.
Много ми се иска да не забравяме, че преди пандемията нещата не бяха толкова добри. А ако си спомняте, 2019 г. беше и годината на протестите - в Чили, в Париж, в Ливан. И това, което виждаме днес, е повторната поява на тези протести.
Какъв е основният проблем, който подтиква хората към протести? Ами справедливостта или нейната липса.
Ако се замислим за ключов, основен фактор за това икономиките да бъдат по-динамични, то това е тяхната способност да бъдат по-приобщаващи, всеки да може да участва, жените да не бъдат изключени, защото не могат да разчитат на достъпни грижи за децата, за да се включат в пазара на труда. И въпросът за приобщаващата икономика днес всъщност е на по-слаба основа, тъй като пандемията, за съжаление, допринесе за увеличаване на неравенството в рамките на страните и между тях.
Именно там трябва да бъдат направени ключови инвестиции в хората: от момента, в който децата могат да влязат в детска градина, до начина, по който завършват, смятам, че е много, много, много важно да се премахнат пречките пред участието в икономиката, за да можем да разчитаме на приноса на всички и да постигаме по-добри резултати за всички.
(. . .)
Кристалина Георгиева: Инфлацията е още по-значим икономически и социален проблем, отколкото смятахме преди няколко месеца. Кое е новото, което научихме, което ни помага да преоценим ролята на инфлацията и след това на тази основа необходимостта от предприемане на мерки от страна на централните банки, които излизат напред в усилията за овладяване на инфлацията?
Първо, научихме, че смущенията в глобалните вериги за доставки са по-продължителни, отколкото смятахме първоначално. Надявахме се, че те ще бъдат овладени още през първата половина на настоящата 2022 г. Сега виждаме, че те вероятно ще продължат, тъй като вълните на Covid все още предизвикват необходимост от някои ограничения, както и защото други фактори допринасят за натиска върху доставките.
Нека разгледаме един от тях. Преминахме в значителна степен от икономика на услугите към икономика на стоките. Какво означава това? Търсенето на компютри или на автомобили, на оборудване надвишава значително способността ни да произведем всички тези стоки, в резултат на това предлагането не успява да навакса. Подценявахме и климата като фактор и натиска, който той оказва върху цените на храните. Трябва да признаем, че се намираме в свят, който е по-податлив на сътресения, и трябва да очакваме, че те ще продължат да бъдат фактор в бъдеще.
И не на последно място, подценихме донякъде доколко отложеното потребление - с други думи, хората, които получават подкрепа чрез различни форми на стимулиране и влагат средства в спестявания - може да допринесе за рязкото повишаване на потребителското търсене. Така че се намираме в ситуация, в която признаваме, че е важно не само да разчитаме на това, че инфлационните очаквания са добре закрепени, но и да търсим намеса, която да доведе до овладяване на инфлацията.
Централните банки го правят - правят го много внимателно, по обмислен начин, оповестявайки намеренията си, и тук в САЩ Федералният резерв свърши отлична работа в това отношение.
В редица страни с нововъзникващи пазарни икономики такива мерки бяха предприети дори по-рано, тъй като инфлацията се превърна в проблем от голям мащаб на по-ранен етап.
Необходимо е обаче да си даваме сметка за два проблема. Първият е, че условията през 2022 г. в отделните държави са много различни. Говорим за борбата с инфлацията в Съединените щати, докато Япония се бори за повишаване на инфлацията, защото не могат да постигнат целта си от 2%. Така че ситуацията може да се оприличи на акордеон и мерките, които трябва да се приложат, трябва да бъдат съобразени с това. Вторият момент, който трябва да имаме предвид, е, че предприемането на действия за борба с инфлацията трябва да бъде много добре калибрирано спрямо целта за подкрепа на възстановяването. Балансирането трябва да се рекалибрира във всяка страна, като същевременно трябва да бъдем изключително гъвкави и да се ръководим от данни. Действията ни трябва да бъдат съобразени с научените уроци. Защото, ако вземем за пример инфлацията и оттеглянето на количествените улеснения, което води до повишаване на лихвените проценти, тези мерки имат странично въздействие върху достъпа до кредити и възможностите за растеж - темата, която вече обсъдихме. Те имат и странично въздействие върху останалите държави.
Тук трябва да имаме предвид другото препятствие по пътя ни и това са по-високите нива на дълг. През 2020 г., тъй като трябваше да подкрепим икономика в застой, както правителствата, така и домакинствата от частния сектор взеха повече заеми, отколкото биха взели обичайно. Нивото на дълг през 2020 г. достигна 226 трилиона долара, което е най-голямото му увеличение след Втората световна война. Нека сега разгледаме тази ситуация. Очевидно е, че доброто представяне на икономиката би позволило дълговете постепенно да се понижат до средно ниво, но това не е така за държавите с висока задлъжнялост, които се възстановяват по-бавно от COVID, поради ниско ваксинално покритие и ограничено пространство за политики. Тази промяна в политиката, това увеличение на лихвените проценти от Федералния резерв, от други централни банки, от централните банки на тази категория държави, може да бъде доста ограничаващо за собственото им възстановяване.
И нека завърша с моментна снимка. През 2015 г. 30 % от държавите с ниски доходи са били в затруднено положение с дълга или в близко до това положение. През 2021 г. техният дял ще достигне 60%. Очевидно мерките, които могат да бъдат предприети, трябва да бъдат внимателно съобразени с тази ситуация, за да не се допусне на различни места дълговите проблеми да се превърнат във вътрешна икономическа катастрофа, и Фондът играе много важна роля в това отношение.
(. . .)
Кристалина Георгиева: Трябва да отчитаме проблема с инфлацията, който, както вече казах, е икономически, но също така социален проблем. Федералният резерв е прав да се ръководи от данните и да предприема подходящи мерки. И нека не забравяме, че дори след предприемането на тези стъпки финансовите условия остават изключително благоприятни. С други думи, далеч сме от лихвени проценти - реални лихвени проценти - които могат наистина да ни навредят. Убедена съм, че Федералният резерв ще продължи да поддържа добре калибрирани, добре комуникирани политически действия, така че възстановяването да продължи и същевременно да можем да възпрем повишаването на инфлацията.
Но отново, инфлацията е сложно явление. Тя също е следствие на COVID. Така че нека се върна към посланието си: трябва да мислим за пандемичните действия като за инструменти на икономическата политика, защото ако намалим рисковете от повече варианти и повече затваряния, помагаме за навременното осъществяване на доставките и за цялостното по-бързо възстановяване на икономиката.
/ЕС/
EUR 1.9558
USD 1.724
CHF 1.8657