Част от разговор на Кристалина Георгиева с баронеса Минуш Шафик, икономист и директор на Лондонското училище по икономика и политически науки
OT 11:56:01 06-02-2022
GG1153OT.013
МВФ - Кристалина Георгиева
Част от разговор на Кристалина Георгиева с баронеса Минуш Шафик, икономист и директор на Лондонското училище по икономика и политически науки
Уважаеми колеги,
Приложено изпращаме част от изказването на управляващия директор на МВФ Кристалина Георгиева по време на разговора с баронеса Минуш Шафик, икономист и директор на Лондонското училище по икономика и политически науки, модериран от Елени Джиокос, журналист от CNN. Дискусията беше част от поредицата на МВФ, The Exchange, а темата на разговора беше нуждата от нов обществен договор за по- приобщаващо бъдеще.
В разговора управляващият директор на МВФ коментира икономическото възстановяване през 2022 г., възможните решения на проблемите с дълга, значението и възможностите за включване на повече жени в пазара на труда, както и новия Доверителен фонд за устойчивост и стабилност, който ще финансира мерки за справяне с проблема на климатичните промени.
Видео на целия разговор може да откриете на следните линкове:
www.imf.org/IMFexchange
https://www.youtube.com/watch?v=m6bygv5kdac
Участие на управляващия директор на МВФ Кристалина Георгиева в The Exchange, поредица на МВФ
4 февруари 2022 г.
Започваме годината с добри и не толкова добри новини. Добрата новина е, че възстановяването продължава. През 2022 г. предвиждаме икономически ръст от 4,4 процента. Не толкова добрите новини са, че възстановяването губи известна инерция. Наложи се да понижим прогнозите си с 0,5 процента, като причините за това са две.
Първо, забавянето на възстановяването в Съединените щати и Китай - двата големи двигателя на икономическия растеж, и второ - Omicron, който отново доведе до ограничения в икономическите дейности. Обръщайки поглед напред към 2022 г., признаваме, че тя ще бъде като придвижване по трасе с три основни препятствия.
Първо, живеем в условията на пандемията от COVID вече трета година. Второ, инфлацията, която се превърна в значителен икономически и социален проблем в редица страни. И трето, планината от дългове. Затова нека кажа по малко за всяко от тези препятствия. Когато говорим за пандемията, трябва да имаме предвид, че 86 държави не успяха да достигнат ниво от 40 процента ваксинация на населението си съгласно препоръката, която отправихме със Световната банка, СЗО и СТО. Осемдесет и шест държави означава, че остават твърде много резервоари за появата на нови варианти на вируса, а също и за налагането на допълнителни ограничения, които създават смущения във веригите за доставки. Тези прекъсвания, фактът, че пазарите на труда все още не функционират пълноценно, както и наличието на свързани с времето ограничения в стопанската дейност, се отразяват по-специално на цените на храните, което ни води до въпроса за инфлацията.
Това е особено важно за страните, които имат много ограничени фискални възможности, най-вече поради високите нива на дълга.
[...]
За нас в МВФ това означава, че повече от всякога се концентрираме върху разбирането на спецификата на всяка страна и след това предлагаме правилните политически отговори и развитие на капацитета, а където е необходимо - и финансова подкрепа. Така че 2022 г. ще бъде година, в която ще трябва да си сътрудничим в още по-голяма степен, защото средата, в която се намираме е още по-несигурна и сложна.
[...]
Това, което видяхме по време на пандемията, е огромната разлика между имащите и нямащите. Що се отнася до фискалната подкрепа, в богатите страни стойността на встъпителната подкрепа възлиза на средно 28 процента от БВП, в страните със средни доходи - на 6 процента от БВП, а в бедните страни - на около 2 процента от БВП, като БВП на бедните държави е нищожен в сравнение с този на богатите страни. Ето защо, както каза Минуш, още от самото начало на пандемията МВФ призна, че сме длъжни да увеличим подкрепата, която предоставяме на по-бедните си членове, и да го направим бързо.
За този период от време сме предоставили финансова подкрепа в размер на 170 милиарда долара, от които най-много грижи полагаме за страните с ниски доходи и уязвимите страни. В рамките на отделните страни именно хората с ниски доходи, младежите и жените бяха най-силно засегнати от гледна точка на загубата на възможности.
И така, когато гледаме напред, каква е поуката от тази пандемия? Тъй като живеем в свят, който е по-податлив на сътресения (нека не забравяме, че имахме и климатични сътресения, които се засилиха и за съжаление вероятно ще се засилят още повече), трябва да се съсредоточим върху изграждането на устойчивост към тези събития - на устойчиви хора, които са образовани, здрави и разчитащи на добра социална закрила, която ги предпазва от изпадане в бедност при моментни сътресения, на устойчива икономика, но не само в банковия сектор, чието укрепване беше целта ни след световната финансова криза и ние го направихме успешно.
Необходимо е да разгледаме финансовото приобщаване и достъпа до икономически възможности. Трябва да разгледаме икономиката в по-широк смисъл и начините да я направим по-жизнена и по-приобщаваща.
И, разбира се, устойчива планета и промяна на начина ни на мислене, като признаем, че в днешния и утрешния свят трябва не само да изградим устойчивост по всеобхватен начин, но и да работим заедно в рамките на нашите общности, на нашите държави - да работим заедно като свят. За нас в МВФ това означава също така да разгледаме уязвимостите, които подкопават тази устойчивост, и вие посочихте една конкретна уязвимост и това е нивото на дълга.
Какви са фактите? Не е изненадващо, че през 2020 г. нивото на дълга в световен мащаб се отбеляза рязък скок. Защо? Защото икономиката спря да функционира, но все още имахме нужда от домакинства и предприятия, за да оцелеем. Стигнахме до ниво на дълга от 226 трилиона долара публичен и частен дълг, което е най-високото повишение от Втората световна война насам. Това равнище на дълга е много различен проблем в различните страни. Ако имате динамична икономика и силна финансова система, ако сте богата държава, проблемът не е толкова сериозен.
Но ако сте бедна страна, подобно нарастване е много сериозна пречка за развитието и за благосъстоянието на хората. В началото на пандемията направихме нещо изключително важно. Заедно с Дейвид Малпас, президент на Световната банка, призовахме за временно преустановяване на изплащането на дълга.
Ако това е реалността за икономиката на бедните страни, как те ще обслужват дълга си?
Това решение беше прието като инициатива на Г-20. За съжаление, тя изтече в края на 2021 г., и нарастването на дълга продължава.
Втората много важна инициатива, която предприехме по това време, беше т.нар. обща рамка за разрешаване на дългови проблеми, която събра всички кредитори, както от публичния, така и от частния сектор, около масата за решаване на дълговите проблеми на отделни държави. Три страни поискаха да бъдат третирани по тази обща рамка - Чад, Етиопия и Замбия. Само три. Близо сме до разрешаването на проблема с Чад. По отношение на Замбия напредваме доста ефективно, но нито една друга държава не е прекрачила прага на общата рамка и въпросът е защо? Проблемът става все по-сериозен, но страните не искат помощ.
Отговорът е следният: все още няма увереност, че общата рамка дава бързи и ефективни резултати. Така че това, което предлагаме на Г-20, са три промени, които могат да превърнат тази рамка в истински отговор на проблема, пред който са изправени тези държави, пред който са изправени държавите с високи нива на дългове.
Първо, създайте стимул за дадена страна да поиска [да я използва], като незабавно поставите дълга в центове. Така че, ако се присъедините към Общата рамка, до разрешаването на проблема не обслужвате дълга си. Второ, въведете обвързан със срок процес. Това включва създаване на комитети на кредиторите и сключване на споразумение за разрешаване на проблема с дълга, така че страните да знаят предварително какъв е пътят напред. И трето, засега общата рамка е само за страните, които вече са отговаряли на критериите за спиране на обслужването на дълга. Това са страните с ниски доходи, но има и някои нововъзникващи пазарни икономики, които също са изправени пред този проблем. И ние смятаме, че общата рамка трябва да обхване всички държави, които желаят да се присъединят към нея.
Тези стъпки са в процес на изпълнение и трябва да се заемем спешно с подобряването на общата рамка. След това трябва да помислим за нововъзникващите пазари, които потенциално също имат проблеми с дълга, и начините да продължим да подобряваме решаването на дълговите проблеми, пред които са изправени.
[...]
Работата, която свършихме в тази област, e наистина интересна. Нека започна с жените. Участието на жените на пазара на труда в световен мащаб е с 20 процента по-ниско от това на мъжете. Така че жените са неизползван ресурс за благосъстоянието на техните семейства, общности и общества. Това е целта и стремежът ни към по-голямо участие на жените на пазара на труда. Oт началото на пандемията вместо този показател да се повиши, той се понижи.
Жените са в част от секторите, които изискват близък контакт, така че те масово губят работата си. Жените трябва да се грижат за децата, които не ходят на училище заради пандемията, така че те са възрастните, които масово напускат работа. Те са и тези, които като цяло са по-ниско платени в сравнение с мъжете, така че дори от гледна точка на семейната стратегия изглежда по-разумно да се запази заетостта на мъжете, отколкото на жените.
Днес това е огромен проблем и ние знаем как можем да го разрешим. Изграждането на апетит за разрешаването на подобни проблеми е това, за което всъщност се застъпва книгата на Минуш. Първо, имаме нужда от грижи за децата, особено за децата в предучилищна възраст. Това, което показват нашите изследвания, е, че най-много жени, които имат деца на възраст под пет години, напускат работната сила и не се връщат. Концентрирайте се върху достъпните детски грижи - това е добре за децата, за тяхното интелектуално развитие, за майките и за икономиката.
Открихме и някои интересни тенденции в оттеглянето от пазара на труда сред възрастните хора. Тези, които са напуснали пазара на труда и са в моята възрастова група, е по-малко вероятно да се върнат. В Съединените щати и в Обединеното кралство емпиричните данни показват, че до известна степен това се дължи на факта, че цените на жилищата и на акциите се повишиха по време на пандемията поради огромната фискална подкрепа, която беше оказана на икономиката, но също така и на обстоятелството, че хората са загрижени за здравето си, тъй като пандемията все още не е отминала. По-възрастните хора са по-малко склонни да се върнат на работа.
Третият интересен фактор е несъответствието между тези, които са напуснали работа поради структурните промени, наложени от пандемията, и работните места, които могат да заместят старите. Секторите, които се свиват, са услугите и до голяма степен - работните места, изискващи физически контакт, а тези, което се разширяват, са работните места в електронната търговия, тези, които са по-скоро в цифровата икономика, която отбеляза подем по време на пандемията. Но миграцията на хората от едни към други работни места изисква внимателно повишаване на квалификацията. В страните, в които това несъответствие води до оттегляне от пазара на труда, все още не виждаме широко разгръщане на програми в тази насока в страни. А днес се намираме в ситуация, в която безработицата е много ниска. Въпреки че работните места са в изобилие, хората са напуснали пазара на труда. Жените, възрастните работници и лицата, заети в свиващите се сектори не се връщат на работа. Както казва Минуш в книгата си, това е проблем не само на отделния човек. Това е проблем на обществото. И той може да бъде решен само с помощта на правилните политики.
[...]
Нека първо да кажа, че Световната банка изчисли колко губи светът от това, че задържа развитието на жените си, и числото е зашеметяващо: през целия си живот губим 721 трилиона долара, защото не предоставяме равни възможности на жените и на мъжете.
И така, от какво се нуждаем и в какво се изразява разликата в мобилността? Първо, равнопоставен достъп до образование; второ, достъп до активи, собственост, която ви дава икономическа сила; трето, достъп до финансиране, така че действително като жена да можете да започнете бизнес. Един много интересен факт, който научих за Африка, е, че африканските жени обикновено са по-успешни като предприемачи. Доказано е, че те обслужват по-добре заемите си, имат по-добри резултати в предприятията си, но са имали шест пъти по-малък достъп до финансиране от африканските мъже. Нима това е добре за мъжете в Африка? Напротив, лошо е за всички.
През последните десетилетия наблюдаваме ерозия на т.нар. междупоколенческа мобилност. Родителите ви са били по-добре осигурени от баба ви и дядо ви, вие сте по-добре осигурени от родителите си. За съжаление на вашите деца това вече не е гарантирано. И когато разнищим причините, поради които тази междупоколенческа мобилност се забавя или изобщо изчезва, отговорът всъщност се свежда до достъпа до възможности и до равенството между половете, което все още не е налице.
Това, което защитаваме във Фонда, е икономическата обосновка. Понятието "Womenomics" трябва да бъде термин, който се използва от всички. Ако разгърнем потенциала на жените, всички ще сме по-добре. И започвайки разговор за това как можем да решим всички тези проблеми, за новия обществен договор, защо не допуснем повече жени на ръководни позиции - ще се случат добри неща.
[...]
По време на пандемията се опасявахме, че може да се отдръпнем от действията в областта на климата, но се случи точно обратното. Хората в целия свят станаха по-трезви. Този малък вирус ни напомни колко зависими сме от природата и колко взаимозависим сме от това, което ни се случва. Това, което все още ни липсва, обаче, е чувството за неотложност.
В МВФ предприехме три много важни промени в начина си на работа. Първо, имаме задължението да измерваме пулса на всяка национална икономика всяка година или на всеки две години. Това са нашите така наречени консултации по член IV. Така че превръщаме климата в неразделна част от разглеждането на икономическите резултати и политиките, които са необходими за устойчивостта на тези резултати, включително справяне с климатичните рискове и използване на климатичните възможности.
Второ, вече включваме свързаните с климата рискове за финансовата стабилност в нашите оценки на финансовия сектор. Така че търсим увереност, че финансовите институции докладват за експозицията си към въглеродно интензивни инвестиции и за експозицията си към инвестиции, които могат да бъдат подложени на природни сътресения, на рискове, идващи от изменението на климата. Трето, интегрираме климата в нашите данни, така че когато политиците разглеждат своите икономики, те виждат данните за климата точно там, където са традиционните стандартни макроикономически данни.
И четвърто, ние сме финансова институция, така че създаваме нов инструмент, който да играе роля в тази мащабна структурна трансформация, която трябва да се случи през настоящото десетилетие, не през 2015 г., а сега. Наричаме го Доверителен фонд за устойчивост и стабилност. Той ще се финансира от държавите, които получават специални права на тираж (СПТ), като ние реализирахме историческо разпределение на СПТ стойност 650 млрд. долара. Някои държави получиха СПТ, но всъщност не се нуждаят от тях. Те разполагат със солидни резерви и могат да отпускат заеми чрез нас на държави, които се нуждаят от финансиране за зеления преход.
Възнамеряваме да започнем с 30 милиарда долара и да ги увеличим до 50 милиарда, а може би и по-голяма сума. Ще предоставяме политическа кредитна подкрепа за политиките за смекчаване на последиците, за политиките за адаптиране, за политиките за преход, за да помогнем на държавите не само да предприемат този ход, но и да го направят справедливо.
Така че онези части от икономиката и от работната сила, които са негативно засегнати от този преход, също могат да получат подкрепа.
И така, ако трябва да обобщим: с всичко, което правим, МВФ се възприема като системно значима институция в прехода към нисковъглеродна икономика, устойчива на климатичните промени. Поставихме климата в центъра на работата на МВФ.
/ГГ/
GG1153OT.013
МВФ - Кристалина Георгиева
Част от разговор на Кристалина Георгиева с баронеса Минуш Шафик, икономист и директор на Лондонското училище по икономика и политически науки
Уважаеми колеги,
Приложено изпращаме част от изказването на управляващия директор на МВФ Кристалина Георгиева по време на разговора с баронеса Минуш Шафик, икономист и директор на Лондонското училище по икономика и политически науки, модериран от Елени Джиокос, журналист от CNN. Дискусията беше част от поредицата на МВФ, The Exchange, а темата на разговора беше нуждата от нов обществен договор за по- приобщаващо бъдеще.
В разговора управляващият директор на МВФ коментира икономическото възстановяване през 2022 г., възможните решения на проблемите с дълга, значението и възможностите за включване на повече жени в пазара на труда, както и новия Доверителен фонд за устойчивост и стабилност, който ще финансира мерки за справяне с проблема на климатичните промени.
Видео на целия разговор може да откриете на следните линкове:
www.imf.org/IMFexchange
https://www.youtube.com/watch?v=m6bygv5kdac
Участие на управляващия директор на МВФ Кристалина Георгиева в The Exchange, поредица на МВФ
4 февруари 2022 г.
Започваме годината с добри и не толкова добри новини. Добрата новина е, че възстановяването продължава. През 2022 г. предвиждаме икономически ръст от 4,4 процента. Не толкова добрите новини са, че възстановяването губи известна инерция. Наложи се да понижим прогнозите си с 0,5 процента, като причините за това са две.
Първо, забавянето на възстановяването в Съединените щати и Китай - двата големи двигателя на икономическия растеж, и второ - Omicron, който отново доведе до ограничения в икономическите дейности. Обръщайки поглед напред към 2022 г., признаваме, че тя ще бъде като придвижване по трасе с три основни препятствия.
Първо, живеем в условията на пандемията от COVID вече трета година. Второ, инфлацията, която се превърна в значителен икономически и социален проблем в редица страни. И трето, планината от дългове. Затова нека кажа по малко за всяко от тези препятствия. Когато говорим за пандемията, трябва да имаме предвид, че 86 държави не успяха да достигнат ниво от 40 процента ваксинация на населението си съгласно препоръката, която отправихме със Световната банка, СЗО и СТО. Осемдесет и шест държави означава, че остават твърде много резервоари за появата на нови варианти на вируса, а също и за налагането на допълнителни ограничения, които създават смущения във веригите за доставки. Тези прекъсвания, фактът, че пазарите на труда все още не функционират пълноценно, както и наличието на свързани с времето ограничения в стопанската дейност, се отразяват по-специално на цените на храните, което ни води до въпроса за инфлацията.
Това е особено важно за страните, които имат много ограничени фискални възможности, най-вече поради високите нива на дълга.
[...]
За нас в МВФ това означава, че повече от всякога се концентрираме върху разбирането на спецификата на всяка страна и след това предлагаме правилните политически отговори и развитие на капацитета, а където е необходимо - и финансова подкрепа. Така че 2022 г. ще бъде година, в която ще трябва да си сътрудничим в още по-голяма степен, защото средата, в която се намираме е още по-несигурна и сложна.
[...]
Това, което видяхме по време на пандемията, е огромната разлика между имащите и нямащите. Що се отнася до фискалната подкрепа, в богатите страни стойността на встъпителната подкрепа възлиза на средно 28 процента от БВП, в страните със средни доходи - на 6 процента от БВП, а в бедните страни - на около 2 процента от БВП, като БВП на бедните държави е нищожен в сравнение с този на богатите страни. Ето защо, както каза Минуш, още от самото начало на пандемията МВФ призна, че сме длъжни да увеличим подкрепата, която предоставяме на по-бедните си членове, и да го направим бързо.
За този период от време сме предоставили финансова подкрепа в размер на 170 милиарда долара, от които най-много грижи полагаме за страните с ниски доходи и уязвимите страни. В рамките на отделните страни именно хората с ниски доходи, младежите и жените бяха най-силно засегнати от гледна точка на загубата на възможности.
И така, когато гледаме напред, каква е поуката от тази пандемия? Тъй като живеем в свят, който е по-податлив на сътресения (нека не забравяме, че имахме и климатични сътресения, които се засилиха и за съжаление вероятно ще се засилят още повече), трябва да се съсредоточим върху изграждането на устойчивост към тези събития - на устойчиви хора, които са образовани, здрави и разчитащи на добра социална закрила, която ги предпазва от изпадане в бедност при моментни сътресения, на устойчива икономика, но не само в банковия сектор, чието укрепване беше целта ни след световната финансова криза и ние го направихме успешно.
Необходимо е да разгледаме финансовото приобщаване и достъпа до икономически възможности. Трябва да разгледаме икономиката в по-широк смисъл и начините да я направим по-жизнена и по-приобщаваща.
И, разбира се, устойчива планета и промяна на начина ни на мислене, като признаем, че в днешния и утрешния свят трябва не само да изградим устойчивост по всеобхватен начин, но и да работим заедно в рамките на нашите общности, на нашите държави - да работим заедно като свят. За нас в МВФ това означава също така да разгледаме уязвимостите, които подкопават тази устойчивост, и вие посочихте една конкретна уязвимост и това е нивото на дълга.
Какви са фактите? Не е изненадващо, че през 2020 г. нивото на дълга в световен мащаб се отбеляза рязък скок. Защо? Защото икономиката спря да функционира, но все още имахме нужда от домакинства и предприятия, за да оцелеем. Стигнахме до ниво на дълга от 226 трилиона долара публичен и частен дълг, което е най-високото повишение от Втората световна война насам. Това равнище на дълга е много различен проблем в различните страни. Ако имате динамична икономика и силна финансова система, ако сте богата държава, проблемът не е толкова сериозен.
Но ако сте бедна страна, подобно нарастване е много сериозна пречка за развитието и за благосъстоянието на хората. В началото на пандемията направихме нещо изключително важно. Заедно с Дейвид Малпас, президент на Световната банка, призовахме за временно преустановяване на изплащането на дълга.
Ако това е реалността за икономиката на бедните страни, как те ще обслужват дълга си?
Това решение беше прието като инициатива на Г-20. За съжаление, тя изтече в края на 2021 г., и нарастването на дълга продължава.
Втората много важна инициатива, която предприехме по това време, беше т.нар. обща рамка за разрешаване на дългови проблеми, която събра всички кредитори, както от публичния, така и от частния сектор, около масата за решаване на дълговите проблеми на отделни държави. Три страни поискаха да бъдат третирани по тази обща рамка - Чад, Етиопия и Замбия. Само три. Близо сме до разрешаването на проблема с Чад. По отношение на Замбия напредваме доста ефективно, но нито една друга държава не е прекрачила прага на общата рамка и въпросът е защо? Проблемът става все по-сериозен, но страните не искат помощ.
Отговорът е следният: все още няма увереност, че общата рамка дава бързи и ефективни резултати. Така че това, което предлагаме на Г-20, са три промени, които могат да превърнат тази рамка в истински отговор на проблема, пред който са изправени тези държави, пред който са изправени държавите с високи нива на дългове.
Първо, създайте стимул за дадена страна да поиска [да я използва], като незабавно поставите дълга в центове. Така че, ако се присъедините към Общата рамка, до разрешаването на проблема не обслужвате дълга си. Второ, въведете обвързан със срок процес. Това включва създаване на комитети на кредиторите и сключване на споразумение за разрешаване на проблема с дълга, така че страните да знаят предварително какъв е пътят напред. И трето, засега общата рамка е само за страните, които вече са отговаряли на критериите за спиране на обслужването на дълга. Това са страните с ниски доходи, но има и някои нововъзникващи пазарни икономики, които също са изправени пред този проблем. И ние смятаме, че общата рамка трябва да обхване всички държави, които желаят да се присъединят към нея.
Тези стъпки са в процес на изпълнение и трябва да се заемем спешно с подобряването на общата рамка. След това трябва да помислим за нововъзникващите пазари, които потенциално също имат проблеми с дълга, и начините да продължим да подобряваме решаването на дълговите проблеми, пред които са изправени.
[...]
Работата, която свършихме в тази област, e наистина интересна. Нека започна с жените. Участието на жените на пазара на труда в световен мащаб е с 20 процента по-ниско от това на мъжете. Така че жените са неизползван ресурс за благосъстоянието на техните семейства, общности и общества. Това е целта и стремежът ни към по-голямо участие на жените на пазара на труда. Oт началото на пандемията вместо този показател да се повиши, той се понижи.
Жените са в част от секторите, които изискват близък контакт, така че те масово губят работата си. Жените трябва да се грижат за децата, които не ходят на училище заради пандемията, така че те са възрастните, които масово напускат работа. Те са и тези, които като цяло са по-ниско платени в сравнение с мъжете, така че дори от гледна точка на семейната стратегия изглежда по-разумно да се запази заетостта на мъжете, отколкото на жените.
Днес това е огромен проблем и ние знаем как можем да го разрешим. Изграждането на апетит за разрешаването на подобни проблеми е това, за което всъщност се застъпва книгата на Минуш. Първо, имаме нужда от грижи за децата, особено за децата в предучилищна възраст. Това, което показват нашите изследвания, е, че най-много жени, които имат деца на възраст под пет години, напускат работната сила и не се връщат. Концентрирайте се върху достъпните детски грижи - това е добре за децата, за тяхното интелектуално развитие, за майките и за икономиката.
Открихме и някои интересни тенденции в оттеглянето от пазара на труда сред възрастните хора. Тези, които са напуснали пазара на труда и са в моята възрастова група, е по-малко вероятно да се върнат. В Съединените щати и в Обединеното кралство емпиричните данни показват, че до известна степен това се дължи на факта, че цените на жилищата и на акциите се повишиха по време на пандемията поради огромната фискална подкрепа, която беше оказана на икономиката, но също така и на обстоятелството, че хората са загрижени за здравето си, тъй като пандемията все още не е отминала. По-възрастните хора са по-малко склонни да се върнат на работа.
Третият интересен фактор е несъответствието между тези, които са напуснали работа поради структурните промени, наложени от пандемията, и работните места, които могат да заместят старите. Секторите, които се свиват, са услугите и до голяма степен - работните места, изискващи физически контакт, а тези, което се разширяват, са работните места в електронната търговия, тези, които са по-скоро в цифровата икономика, която отбеляза подем по време на пандемията. Но миграцията на хората от едни към други работни места изисква внимателно повишаване на квалификацията. В страните, в които това несъответствие води до оттегляне от пазара на труда, все още не виждаме широко разгръщане на програми в тази насока в страни. А днес се намираме в ситуация, в която безработицата е много ниска. Въпреки че работните места са в изобилие, хората са напуснали пазара на труда. Жените, възрастните работници и лицата, заети в свиващите се сектори не се връщат на работа. Както казва Минуш в книгата си, това е проблем не само на отделния човек. Това е проблем на обществото. И той може да бъде решен само с помощта на правилните политики.
[...]
Нека първо да кажа, че Световната банка изчисли колко губи светът от това, че задържа развитието на жените си, и числото е зашеметяващо: през целия си живот губим 721 трилиона долара, защото не предоставяме равни възможности на жените и на мъжете.
И така, от какво се нуждаем и в какво се изразява разликата в мобилността? Първо, равнопоставен достъп до образование; второ, достъп до активи, собственост, която ви дава икономическа сила; трето, достъп до финансиране, така че действително като жена да можете да започнете бизнес. Един много интересен факт, който научих за Африка, е, че африканските жени обикновено са по-успешни като предприемачи. Доказано е, че те обслужват по-добре заемите си, имат по-добри резултати в предприятията си, но са имали шест пъти по-малък достъп до финансиране от африканските мъже. Нима това е добре за мъжете в Африка? Напротив, лошо е за всички.
През последните десетилетия наблюдаваме ерозия на т.нар. междупоколенческа мобилност. Родителите ви са били по-добре осигурени от баба ви и дядо ви, вие сте по-добре осигурени от родителите си. За съжаление на вашите деца това вече не е гарантирано. И когато разнищим причините, поради които тази междупоколенческа мобилност се забавя или изобщо изчезва, отговорът всъщност се свежда до достъпа до възможности и до равенството между половете, което все още не е налице.
Това, което защитаваме във Фонда, е икономическата обосновка. Понятието "Womenomics" трябва да бъде термин, който се използва от всички. Ако разгърнем потенциала на жените, всички ще сме по-добре. И започвайки разговор за това как можем да решим всички тези проблеми, за новия обществен договор, защо не допуснем повече жени на ръководни позиции - ще се случат добри неща.
[...]
По време на пандемията се опасявахме, че може да се отдръпнем от действията в областта на климата, но се случи точно обратното. Хората в целия свят станаха по-трезви. Този малък вирус ни напомни колко зависими сме от природата и колко взаимозависим сме от това, което ни се случва. Това, което все още ни липсва, обаче, е чувството за неотложност.
В МВФ предприехме три много важни промени в начина си на работа. Първо, имаме задължението да измерваме пулса на всяка национална икономика всяка година или на всеки две години. Това са нашите така наречени консултации по член IV. Така че превръщаме климата в неразделна част от разглеждането на икономическите резултати и политиките, които са необходими за устойчивостта на тези резултати, включително справяне с климатичните рискове и използване на климатичните възможности.
Второ, вече включваме свързаните с климата рискове за финансовата стабилност в нашите оценки на финансовия сектор. Така че търсим увереност, че финансовите институции докладват за експозицията си към въглеродно интензивни инвестиции и за експозицията си към инвестиции, които могат да бъдат подложени на природни сътресения, на рискове, идващи от изменението на климата. Трето, интегрираме климата в нашите данни, така че когато политиците разглеждат своите икономики, те виждат данните за климата точно там, където са традиционните стандартни макроикономически данни.
И четвърто, ние сме финансова институция, така че създаваме нов инструмент, който да играе роля в тази мащабна структурна трансформация, която трябва да се случи през настоящото десетилетие, не през 2015 г., а сега. Наричаме го Доверителен фонд за устойчивост и стабилност. Той ще се финансира от държавите, които получават специални права на тираж (СПТ), като ние реализирахме историческо разпределение на СПТ стойност 650 млрд. долара. Някои държави получиха СПТ, но всъщност не се нуждаят от тях. Те разполагат със солидни резерви и могат да отпускат заеми чрез нас на държави, които се нуждаят от финансиране за зеления преход.
Възнамеряваме да започнем с 30 милиарда долара и да ги увеличим до 50 милиарда, а може би и по-голяма сума. Ще предоставяме политическа кредитна подкрепа за политиките за смекчаване на последиците, за политиките за адаптиране, за политиките за преход, за да помогнем на държавите не само да предприемат този ход, но и да го направят справедливо.
Така че онези части от икономиката и от работната сила, които са негативно засегнати от този преход, също могат да получат подкрепа.
И така, ако трябва да обобщим: с всичко, което правим, МВФ се възприема като системно значима институция в прехода към нисковъглеродна икономика, устойчива на климатичните промени. Поставихме климата в центъра на работата на МВФ.
/ГГ/
EUR 1.9558
USD 1.724
CHF 1.8657