OT 16:22:31 09-02-2022 MY1620OT.007 Европа - проучване - Украйна НОВО ПРОУЧВАНЕ НА ЕСВП: МНОЗИНСТВОТО ОТ ГРАЖДАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ СМЯТАТ, ЧЕ РУСИЯ ЩЕ НАХЛУЕ В УКРАЙНА ПРЕЗ 2022 г., И КАЗВАТ, ЧЕ ЕС И НАТО ТРЯБВА ДА ЗАЩИТЯТ УКРАЙНА ECFR Sofia Общоевропейското проучване на ЕСВП установява, че мнозинството във Франция (51%), Германия (52%), Италия (51%), Полша (73%), Румъния (64%) и Швеция (55%) смятат, че Русия ще нахлуе в Украйна през 2022 г. Голям брой граждани на Финландия (44%) също споделят това мнение. На НАТО се гледа като на основен защитник на украинския суверенитет, но европейците смятат и, че ЕС също трябва да се притече на помощ на Украйна в случай на руска агресия. Мнозина смятат, че предоставянето на подкрепа на Украйна е риск, който си струва да бъде поет, но повечето хора не са толкова ентусиазирани, щом стане дума за ролята на собствената им страна в защитата на Украйна. Експертите на ЕСВП Марк Ленард и Иван Кръстев смятат, че следващите седмици ще "покажат дали европейците могат да направят прехода от свят, воден от мека сила, към свят, воден от устойчивост", и че клишето, че войната е "немислима", вече не е вярно. Натрупването на военни сили на Русия на границата с Украйна предизвика промяна в обществените нагласи в Европа. Според ново социологическо проучване, "Криза на европейската сигурност: Какво мислят европейците за войната в Украйна", публикувано днес от Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), мнозинството в Европа вярва, че Русия ще нахлуе в Украйна през 2022 г., и е на мнение, че ЕС и НАТО трябва да застанат зад Киев при такъв сценарий. Проучването на ЕСВП в седем държави-членки на ЕС установява, че европейските граждани гледат на НАТО и неговите страни членки като основен защитник на украинския суверенитет при конфликт между Украйна и Русия. Това е особено силно изразено в страните, които географски са разположени близо до източната граница на Европа - като Полша, Швеция, Румъния, както и в Италия. Проучването също така установява, че когато става въпрос за защита на Украйна, европейците се доверяват както на НАТО, така и на ЕС, но не вярват, че Съединените щати биха били ангажирани със защитата на интереса на гражданите на ЕС в случай, че Русия нахлуе в Украйна. Във всички страни, с изключение на Полша и Румъния, повечето хора разчитат на Германия, а не на Съединените щати, да защити интереса на гражданите на ЕС при подобен сценарий. Проучването е проведено от Datapraxis, AnalitiQs и Dynata в седем страни- членки на ЕС - Финландия, Франция, Германия, Италия, Полша, Румъния и Швеция. То разкрива, че като последица от защитата на Украйна, европейските граждани са готови да понесат "големи" и потенциално дългосрочни заплахи - бежански натиск по европейските граници; нарастващи енергийни разходи, нови политики на икономическа принуда; кибератаки; и заплахата от по-нататъшни военни действия от страна на Русия. Мнозинството в повечето от изследваните страни (Полша, 77%; Италия, 68 %; Германия, 59%; Франция, 51%) и голям брой в Швеция (47%) смятат енергийната зависимост за заплаха за сигурността на тяхната. Анкетираните в Полша, Швеция и Румъния са най-склонни да смятат, че рискът от всички горепосочени последствия си струва. Във Франция, Финландия и Германия основният възглед е, че ползите не надвишават рисковете. Общоевропейското проучване на ЕСВП в седем страни-членки на ЕС установи: Европейците смятат, че Русия ще нахлуе в Украйна през 2022 г. Във всяка страна, с изключение на Финландия, мнозинството смята, че Русия ще нахлуе в Украйна тази година. Разпределението по страни е както следва: Финландия (44%), Франция (51%), Германия (52%), Италия (51%), Полша (73%), Румъния (64%) и Швеция (55%). Има и интересно разделение на поколенията. Във Франция и Швеция хората на възраст над 60 години са по-склонни да смятат, че инвазията е вероятна. В Румъния, Италия, Германия и Финландия най-младото поколение - хората, родени след края на Студената война - е по-склонно да приема това за реалистичен сценарий. Европейците смятат, че НАТО и ЕС трябва да защитят Украйна в случай на руска инвазия. Във всички изследвани страни НАТО и ЕС се разглеждат като организациите, които са най-добре позиционирани да защитят Украйна. Разпределението по страни е както следва: Финландия (56% ЕС/59% НАТО), Франция (53%/55%), Германия (47%/50%), Италия (64%/67%), Полша (80%/79%), Румъния (57%/63%), Швеция (61%/64%). Eвропейският съюз държи малко по-висок процент от НАТО само в Полша. По въпроса на кого се доверяват, че ще защити интересите на гражданите на ЕС в случай на руска инвазия в Украйна, поне половината от анкетираните във всяка страна се доверяват на ЕС да ги защити. В Швеция и Финландия запитаните имат по-голямо доверие на ЕС, отколкото на НАТО. Европейците смятат, че "заплахите за сигурността" за страните им са се увеличили вследствие на руско-украинския конфликт. Голям брой от анкетираните от ЕСВП смятат, че позицията на Русия спрямо Украйна представлява "голяма заплаха за сигурността" за тяхната страна в областта на енергийната зависимост, икономиката, миграцията, кибервойната и военните действия. В Полша, Румъния и Швеция респондентите са най-склонни да твърдят, че предоставянето на помощ на Украйна си "заслужава риска" за понасяне на последствията във всяка от тези области. По-специално в Полша 53% от анкетираните смятат, че подкрепата за Украйна си струва рискът страната им да се изправи пред заплахата от руски военни действия, а 61% казват, че си струва рискът да се стигне до спад в националната икономика. Европейците определят енергийната зависимост като най-значимото общо предизвикателство в отношенията с Русия. Мнозинството във всички анкетирани страни, с изключение на Швеция (47%), казва, че позицията на Русия спрямо Украйна представлява заплаха за сигурността на страната им в тази област. Това мнение е най-ясно изразено в Полша, където 77% от анкетираните виждат позицията на Русия спрямо Украйна като голяма заплаха за сигурността в областта на енергийната зависимост. В Германия, най-големият потребител на руски газ в ЕС, съответният брой възлиза на 59%, докато мнозинството във Финландия (59%), Франция (51%), Италия (68%) и Румъния (65%) също споделя това мнение. "Кризата Русия-Украйна може да се окаже повратна точка за европейската сигурност. Страните от ЕС бяха представени като разделени, слаби и отсъстващи в Украйна. Нашето проучване обаче показва, че европейските граждани - от север, юг, изток и запад - са единни. Те са съгласни, че Владимир Путин може да продължи с военни действия и че Европа, заедно със своите партньори от НАТО, трябва да се притече на помощ на Украйна. Данните, които събрахме, предполагат нещо като геополитическо пробуждане в Европа и сочат към четири основни извода: войната в Европа отново е мислима; ЕС трябва да отговори на руската агресия; най-големите страхове от този конфликт се различават в различните страни; и ЕС и правителствата на страните членки сега трябва да се подготвят за намаляване на бремето, носено от техните граждани", коментира Марк Ленард, съосновател и директор на ЕСВП. "Нашето проучване разкрива, че европейското обществено мнение съществува и че независимо от различията между различните национални държави, то е фактор, засилващ, а не отслабващ, решимостта на ЕС да отговори в случай на инвазия на Русия в Украйна. Но проучването също така сигнализира, че Европа все още не е готова за ерата на устойчивост, в която силата на геополитическите участници се определя не просто от това колко болка могат да причинят на другите, но и от това колко болка могат да изтърпят самите те", казва Иван Кръстев, председател на УС на Центъра за либерални стратегии. Това ново проучване и придружаващия го доклад са част от по-широк проект на ЕСВП, целящ да бъдат разбрани мненията и желанията на европейците по отношение на външната политика. Можете да намерите повече информация и подробности за резултатите от обществените проучвания на ЕСВП на страницата на програмата: https://www.ecfr.eu/europeanpower/unlock. -КРАЙ- БЕЛЕЖКИ ЗА РЕДАКТОРИТЕ АВТОРИ Марк Ленард е директор и основател на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), първият паневропейски тинк танк. Сред темите, върху които се фокусира, са геополитика и геоикономика, Китай, политика и институции на ЕС. Неотдавнашната му книга, The Age of Unpeace, беше публикувана с признание на критиката и беше включена в списъка на "задължителните четива" на "Файненшъл Таймс". Иван Кръстев е председател на УС на Центъра за либерални стратегии в София и постоянен сътрудник в Института за човешки науки IWM във Виена. Той е основател и член на управителния съвет на ЕСВП, Член на съвета за попечителство на Международната кризисна група. Той е автор на книгата "Утре ли е вече? Как пандемията променя Европа?". ИНТЕРВЮТА Авторите на доклада и други експерти на ЕСВП са на разположение за интервю със заинтересувани ефирни, дигитални и печатни медии. Моля, отговорете на този имейл или се свържете с отдел "Комуникации" на ЕСВП на E: communications@ecfr.eu за уговорка. МЕТОДОЛОГИЯ Този доклад се основава на проучване на общественото мнение в седем страни членки на Европейския съюз, проведено от ЕСВП чрез Datapraxis, AnalitiQs и Dynata във Финландия, Франция, Германия, Италия, Полша, Румъния и Швеция. Проучването е проведено през последните десет дни на януари 2022 г. с цяла извадка от 5529 респонденти. Проучването беше проведено онлайн във Финландия (n = 500), Франция (n = 1 000), Германия (n = 1 000), Италия (n = 1 014), Полша (n = 1 015), Румъния (n = 500) и Швеция (n = 500). Резултатите са национално представителни за основните демографски данни и минали избори във всяка от страните. Общата допустима грешка е с3 процента за извадка от 1000 и с4 процента за извадка от 500. Точните дати на анкетиране бяха: Финландия (21-29 януари), Франция (21-28 януари), Германия (21-30 януари), Италия (21-28 януари), Полша (21-28 януари), Румъния (21-28 януари) и Швеция (21-28 януари). ДИАГРАМИ ЗА МЕДИИТЕ ЕСВП създаде основани на проучването диаграми, които може да бъдат използвани безплатно от медиите. Те може да бъдат намерени тук. ЗА ЕСВП Европейският съвет за външна политика (ЕСВП) е отличаван с награди общоевропейски аналитичен център. От създаването му през октомври 2007 г. неговата цел е да извършва проучвания и да насърчава информиран дебат в цяла Европа за развитието на съгласувана и ефективна европейска външна политика, основана на ценности. ЕСВП е независима организация с идеална цел и се финансира от различни източници. За повече подробности, моля, посетете: www.ecfr.eu/about/. /МИМ/