OT 12:04:01 10-02-2022
GI1159OT.001
ИИП - Годишен доклад

Икономиката на България ще расте по-бавно от очакванията на правителството, а инфлацията двойно по-бързо


10 февруари 2022г.
Ненавременно присъединяване на България към еврозоната ще ускори трайно покачването на цените и носи риск от разхлабване на фискалната дисциплина

Забавяне на икономическия растеж през тази година, заради изчерпване на ефектите на възстановяването и двойно по-висока инфлация спрямо прогнозираната от правителството предвижда Институтът по икономика и политики (ИИП) към Университета за национално и световно стопанство (УНСС).

Третият годишен доклад на изследователското звено прогнозира през тази година растежът на брутния вътрешен продукт да бъде 3.5%, значително под прогнозираните от правителството (4.8%) в проекта за бюджет, който Народното събрание разглежда (графика 1).

"С изчерпване на положителните ефекти от възстановяването, на фискалните стимули, както и със затягането на паричната политика от водещите централни банки, очакваме растежът на глобалната икономическа активност да следва тенденция към плавно забавяне през остатъка от прогнозния хоризонт, достигайки 3.3% през 2024 г. Изготвили сме прогнозата си при допускане, че по-съществено усвояване на средства от ЕС по Националния план за възстановяване и устойчивост на България ще започне през 2023 г.", коментират от Института.

Прогнозира се и инфлация от 11.6% за тази година, което е двойно по-висока стойност спрямо прогнозираната от кабинета (графика 2). Успоредно с това се очаква и по-слабо възстановяване на пазара на труда. Процесите ще се ускорят през 2023 година, когато се очаква усвояването на средства от Плана за възстановяване да окаже нов тласък върху икономиката.

Освен по-консервативна оценка за перспективите пред българската икономика документът съдържа и експертен анализ за последствията от влизане на България в еврозоната. Той оценява развитието на осемте страни, въвели единната валута след нейното създаване през 1999 г., по показателите за благосъстояние и финансова стабилност (доходи, инфлация, публичен дълг).
"Високата степен на сближаване преди приемането на еврото ще означава по-малко проблеми след това, като един от най-сериозните от тях е високият темп на инфлация. На практика във всички страни, приели еврото, се наблюдава конвергенция в ценовото равнище към средното за ЕС (ЕЗ), но такава далеч не е налице по отношение на покупателната способност на доходите", сочи заключението на доклада.

Покачването на цените няма да е резултат само от първоначалното закръгляне, но ще бъде траен процес, в следствие от замяната на валутния борд с конвенционална парична политика. Освен това има риск от трайно разхлабване на фискалната дисциплина, което е симптоматично за почти цялата еврозона, твърдят авторите.

Подробна таблица с прогнозата на института може да намерите таблицата по-долу. Докладът, включващ още анализ на възможностите за противодействие на икономическите негативи от Covid-19, оценка на фискалната политика, пазара на труда и други макроикономически показатели, е достъпен за изтегляне на следния интернет адрес:

За ИИП
Институт по икономика и политики (ИИП) към Университета за национално и световно стопанство провежда, развива и разпространява научни изследвания в областта на икономиката и публичните политики. За целта ИИП събира и анализира данни по ключови икономически, социални и демографски показатели и индекси, с което формира обективен поглед за влиянието им върху икономическата конюнктура. Мисията на Института е да организира важна икономическа и бизнес информация посредством направата на секторни анализи, с което практически да подпомогне формирането на политики, както и да направи оценка на въздействието на регулации и възможности за дерегулиране. ИИП разполага с капацитет да разработва и управлява консултантски проекти за частния сектор.

/ГИ/