Изказване на управляващия директор на МВФ г-жа Кристалина Георгиева за цифровите валути и централните банки на събитие, организирано в сътрудничество с Атлантическия съвет във Вашингтон
OT 12:59:01 10-02-2022
ES1255OT.018
МВФ - цифрови валути - Кристалина Георгиева
Изказване на управляващия директор на МВФ г-жа Кристалина Георгиева
за цифровите валути и централните банки на събитие, организирано
в сътрудничество с Атлантическия съвет във Вашингтон
Бъдещето на парите: Подготовка за цифрова валута на централните банки
От Кристалина Георгиева, Управляващ директор на МВФ
Атлантически съвет, Вашингтон, окръг Колумбия, 9 февруари 2022 г.
Дами и господа, приятели,
Позволете ми да започна с благодарност към Атлантическия съвет за това, че предостави подходящо място за обсъждане на навлизането на централните банки в областта на цифровите валути. От основаването си през 1961 г. до днес Съветът има важен принос към стратегическите, политическите и икономическите дебати. Тези дебати ни служат добре, като ни помагат да проверим границите на нашето мислене и да бъдем по-добре подготвени за това, което ни очаква.
Затова днес искаме отново да проверим нашето мислене. Вече сме преминали отвъд концептуалните дискусии относно цифровите валути на централните банки (ЦВЦБ) и сме във етапа на експериментиране. Централните банки запретват ръкави и се запознават отблизо с битовете и байтовете на цифровите пари. Все още се намираме на ранен етап по отношение на ЦВЦБ и не знаем с точност колко бързо ще навлязат те и колко далеч ще стигнат. Това, което знаем, е, че централните банки изграждат капацитет за използване на новите технологии, за да бъдат готови за реалността, пред която вероятно ще се изправят. Ако ЦВЦБ бъдат проектирани разумно, те потенциално могат да предложат по- голяма устойчивост, по- голяма сигурност, по- голяма наличност и по- ниски разходи от частните форми на цифрови пари. Това очевидно е така в сравнение с необезпечените криптоактиви, които по своята същност са нестабилни. Дори по- добре управляваните и регулирани стабилни монети не са съвсем равностойни на стабилна и добре проектирана цифрова валута на централна банка.
Преминаването към ЦВЦБ набира скорост благодарение на изобретателността на централните банки. Общо около 100 държави проучват ЦВЦБ на едно или друго ниво. Някои проучват, други тестват, а трети вече разпространяват ЦВЦБ сред обществеността.
На Бахамските острови пясъчният долар - местната ЦВЦБ - е в обращение от повече от година. Шведската Риксбанк е разработила доказателство за концепцията и проучва технологичните и политическите последици от ЦВЦБ. В Китай цифровият юан [наречен e-CNY] продължава да се развива с повече от сто милиона индивидуални потребители и милиарди юани в транзакции. А едва миналия месец Федералният резерв публикува доклад, в който се отбелязва, че "ЦВЦБ може да промени из основи структурата на финансовата система на САЩ".
Както може да се очаква, МВФ е силно ангажиран с този въпрос, включително чрез предоставяне на техническа помощ на много от нашите членове. Като част от тази по- широка подкрепа, днес публикуваме документ, който осветява опита на шест централни банки от авангарда на тези усилия, включително на Китай и на Швеция, чиито опит ще бъде разгледан в панелната дискусия след моето изказване. Това, което извличаме от опита на тези централни банки, са три общи урока, от които могат да се възползват и други.
Първо, няма универсален размер.
Не съществува универсален аргумент в полза на ЦВЦБ, тъй като всяка икономика е различна. В някои случаи ЦВЦБ може да бъде важен път към финансово приобщаване - например, когато географското положение е пречка за физическото банкиране. В други случаи ЦВЦБ може да осигури основен резервен вариант в случай на отказ на други платежни инструменти. Пример за такъв случай е инициативата на Централната банка на Източните Кариби да разшири пилотния си проект за ЦВЦБ до области, засегнати от вулканично изригване миналата година. Така че централните банки следва да адаптират плановете си към конкретните обстоятелства и нужди.
Второ, съображенията, свързани с финансовата стабилност и неприкосновеността на личния живот, са от първостепенно значение при проектирането на ЦВЦБ. Централните банки се ангажират да сведат до минимум въздействието на ЦВЦБ върху финансовото посредничество и предоставянето на кредити. Изследваните от нас държави предлагат ЦВЦБ, които не са лихвоносни, което прави цифровата валута полезна, но не особено привлекателна като средство за спестяване в сравнение с традиционните банкови депозити. Видяхме също така, че и в трите активни проекта за ЦВЦБ - на Бахамските острови, в Китай и в Източнокарибския валутен съюз - се поставят ограничения върху притежаваните ЦВЦБ, отново с цел да се предотврати внезапното изтичане и конвертиране на банкови депозити в цифрова валута. Ограниченията върху наличностите в ЦВЦБ помагат и за удовлетворяване на желанието на хората за неприкосновеност на личния живот, като същевременно предпазват от незаконни финансови потоци. Допускат се по- малки авоари без необходимост от пълна идентификация, ако рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма са ниски - това може да бъде от полза за финансовото приобщаване. По-големите транзакции и авоари обаче изискват по- строги проверки, както бихте очаквали, ако внесете торба с пари в брой в банката. Това е така, защото в много държави опасенията относно неприкосновеността на личния живот са потенциален фактор, който може да попречи на приемането на законодателство за ЦВЦБ. Именно затова за политиците е жизненоважно да подберат правилната комбинация.
Това ме води до третото ми наблюдение: баланс. Въвеждането на ЦВЦБ е свързано с намирането на деликатния баланс между развитието на проекта и на политиката. Правилното проектиране изисква време и ресурси, както и непрекъснато учене от опита - включително от споделения опит между държавите. В много случаи това ще изисква тесни партньорства с частни фирми за успешно разпространение на ЦВЦБ, изграждане на електронни портфейли, добавяне на функции и разширяване на границите на технологиите. Но политическите аспекти също са от първостепенно значение, включително разработването на нови правни рамки, приемането на нова регламентация и нова съдебна практика. И в двата аспекта ЦВЦБ изисква също така разумно планиране, за да се удовлетворят целите на политиката, като например финансовото приобщаване, като същевременно се избягват нежелани странични ефекти, например внезапното изтичане на капитали, което може да подкопае финансовата стабилност. Наред с това внимателното планиране, политическите съображения също ще укрепят доверието в ЦВЦБ. Нека обаче не забравяме, че доверието трябва да се крепи на надеждни централни банки, които в миналото са изпълнявали своите мандати. Въвеждането на ЦВЦБ не може да замени това базисно доверие, изграждано в продължение на десетилетия - обществено благо, което позволява на парите да смазват колелата на нашите икономики.
Успехът на ЦВЦБ - ако и когато те бъдат емитирани - ще зависи от наличието на достатъчно доверие. А на свой ред всяка успешна ЦВЦБ трябва да продължи да гради доверие в централните банки.
И така, позволете ми да завърша. Историята на парите навлиза в нова глава. Държавите се стремят да запазят основните аспекти на традиционните си парични и финансови системи, като същевременно експериментират с нови цифрови форми на пари. За да бъдат тези експерименти успешни, документът, който публикуваме днес, ясно показва, че политиците ще трябва да разрешат редица открити въпроси, да отстранят технически пречки и да направят политически компромиси. Това може да не е лесно или просто, но аз съм убедена, че светлите умове в централните банки могат да успеят благодарение на характерните за тях находчивост и упоритост. Неслучайно дори великият изобретател Томас Едисон признава, че "Няма заместител на упоритата работа". В МВФ ние също запретваме ръкави и ще изиграем своята роля. Вече подкрепяме нашите членове в техните експерименти с ЦВЦБ, за да разберем необходимите компромиси в голямата картина, да предоставим техническа помощ и да служим като линия за предаване на знания и най-добри практики на всички наши 190 държави - членки. Горди сме да подкрепим техните смели и вълнуващи експерименти. Благодаря ви!
/ЕС/
ES1255OT.018
МВФ - цифрови валути - Кристалина Георгиева
Изказване на управляващия директор на МВФ г-жа Кристалина Георгиева
за цифровите валути и централните банки на събитие, организирано
в сътрудничество с Атлантическия съвет във Вашингтон
Бъдещето на парите: Подготовка за цифрова валута на централните банки
От Кристалина Георгиева, Управляващ директор на МВФ
Атлантически съвет, Вашингтон, окръг Колумбия, 9 февруари 2022 г.
Дами и господа, приятели,
Позволете ми да започна с благодарност към Атлантическия съвет за това, че предостави подходящо място за обсъждане на навлизането на централните банки в областта на цифровите валути. От основаването си през 1961 г. до днес Съветът има важен принос към стратегическите, политическите и икономическите дебати. Тези дебати ни служат добре, като ни помагат да проверим границите на нашето мислене и да бъдем по-добре подготвени за това, което ни очаква.
Затова днес искаме отново да проверим нашето мислене. Вече сме преминали отвъд концептуалните дискусии относно цифровите валути на централните банки (ЦВЦБ) и сме във етапа на експериментиране. Централните банки запретват ръкави и се запознават отблизо с битовете и байтовете на цифровите пари. Все още се намираме на ранен етап по отношение на ЦВЦБ и не знаем с точност колко бързо ще навлязат те и колко далеч ще стигнат. Това, което знаем, е, че централните банки изграждат капацитет за използване на новите технологии, за да бъдат готови за реалността, пред която вероятно ще се изправят. Ако ЦВЦБ бъдат проектирани разумно, те потенциално могат да предложат по- голяма устойчивост, по- голяма сигурност, по- голяма наличност и по- ниски разходи от частните форми на цифрови пари. Това очевидно е така в сравнение с необезпечените криптоактиви, които по своята същност са нестабилни. Дори по- добре управляваните и регулирани стабилни монети не са съвсем равностойни на стабилна и добре проектирана цифрова валута на централна банка.
Преминаването към ЦВЦБ набира скорост благодарение на изобретателността на централните банки. Общо около 100 държави проучват ЦВЦБ на едно или друго ниво. Някои проучват, други тестват, а трети вече разпространяват ЦВЦБ сред обществеността.
На Бахамските острови пясъчният долар - местната ЦВЦБ - е в обращение от повече от година. Шведската Риксбанк е разработила доказателство за концепцията и проучва технологичните и политическите последици от ЦВЦБ. В Китай цифровият юан [наречен e-CNY] продължава да се развива с повече от сто милиона индивидуални потребители и милиарди юани в транзакции. А едва миналия месец Федералният резерв публикува доклад, в който се отбелязва, че "ЦВЦБ може да промени из основи структурата на финансовата система на САЩ".
Както може да се очаква, МВФ е силно ангажиран с този въпрос, включително чрез предоставяне на техническа помощ на много от нашите членове. Като част от тази по- широка подкрепа, днес публикуваме документ, който осветява опита на шест централни банки от авангарда на тези усилия, включително на Китай и на Швеция, чиито опит ще бъде разгледан в панелната дискусия след моето изказване. Това, което извличаме от опита на тези централни банки, са три общи урока, от които могат да се възползват и други.
Първо, няма универсален размер.
Не съществува универсален аргумент в полза на ЦВЦБ, тъй като всяка икономика е различна. В някои случаи ЦВЦБ може да бъде важен път към финансово приобщаване - например, когато географското положение е пречка за физическото банкиране. В други случаи ЦВЦБ може да осигури основен резервен вариант в случай на отказ на други платежни инструменти. Пример за такъв случай е инициативата на Централната банка на Източните Кариби да разшири пилотния си проект за ЦВЦБ до области, засегнати от вулканично изригване миналата година. Така че централните банки следва да адаптират плановете си към конкретните обстоятелства и нужди.
Второ, съображенията, свързани с финансовата стабилност и неприкосновеността на личния живот, са от първостепенно значение при проектирането на ЦВЦБ. Централните банки се ангажират да сведат до минимум въздействието на ЦВЦБ върху финансовото посредничество и предоставянето на кредити. Изследваните от нас държави предлагат ЦВЦБ, които не са лихвоносни, което прави цифровата валута полезна, но не особено привлекателна като средство за спестяване в сравнение с традиционните банкови депозити. Видяхме също така, че и в трите активни проекта за ЦВЦБ - на Бахамските острови, в Китай и в Източнокарибския валутен съюз - се поставят ограничения върху притежаваните ЦВЦБ, отново с цел да се предотврати внезапното изтичане и конвертиране на банкови депозити в цифрова валута. Ограниченията върху наличностите в ЦВЦБ помагат и за удовлетворяване на желанието на хората за неприкосновеност на личния живот, като същевременно предпазват от незаконни финансови потоци. Допускат се по- малки авоари без необходимост от пълна идентификация, ако рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма са ниски - това може да бъде от полза за финансовото приобщаване. По-големите транзакции и авоари обаче изискват по- строги проверки, както бихте очаквали, ако внесете торба с пари в брой в банката. Това е така, защото в много държави опасенията относно неприкосновеността на личния живот са потенциален фактор, който може да попречи на приемането на законодателство за ЦВЦБ. Именно затова за политиците е жизненоважно да подберат правилната комбинация.
Това ме води до третото ми наблюдение: баланс. Въвеждането на ЦВЦБ е свързано с намирането на деликатния баланс между развитието на проекта и на политиката. Правилното проектиране изисква време и ресурси, както и непрекъснато учене от опита - включително от споделения опит между държавите. В много случаи това ще изисква тесни партньорства с частни фирми за успешно разпространение на ЦВЦБ, изграждане на електронни портфейли, добавяне на функции и разширяване на границите на технологиите. Но политическите аспекти също са от първостепенно значение, включително разработването на нови правни рамки, приемането на нова регламентация и нова съдебна практика. И в двата аспекта ЦВЦБ изисква също така разумно планиране, за да се удовлетворят целите на политиката, като например финансовото приобщаване, като същевременно се избягват нежелани странични ефекти, например внезапното изтичане на капитали, което може да подкопае финансовата стабилност. Наред с това внимателното планиране, политическите съображения също ще укрепят доверието в ЦВЦБ. Нека обаче не забравяме, че доверието трябва да се крепи на надеждни централни банки, които в миналото са изпълнявали своите мандати. Въвеждането на ЦВЦБ не може да замени това базисно доверие, изграждано в продължение на десетилетия - обществено благо, което позволява на парите да смазват колелата на нашите икономики.
Успехът на ЦВЦБ - ако и когато те бъдат емитирани - ще зависи от наличието на достатъчно доверие. А на свой ред всяка успешна ЦВЦБ трябва да продължи да гради доверие в централните банки.
И така, позволете ми да завърша. Историята на парите навлиза в нова глава. Държавите се стремят да запазят основните аспекти на традиционните си парични и финансови системи, като същевременно експериментират с нови цифрови форми на пари. За да бъдат тези експерименти успешни, документът, който публикуваме днес, ясно показва, че политиците ще трябва да разрешат редица открити въпроси, да отстранят технически пречки и да направят политически компромиси. Това може да не е лесно или просто, но аз съм убедена, че светлите умове в централните банки могат да успеят благодарение на характерните за тях находчивост и упоритост. Неслучайно дори великият изобретател Томас Едисон признава, че "Няма заместител на упоритата работа". В МВФ ние също запретваме ръкави и ще изиграем своята роля. Вече подкрепяме нашите членове в техните експерименти с ЦВЦБ, за да разберем необходимите компромиси в голямата картина, да предоставим техническа помощ и да служим като линия за предаване на знания и най-добри практики на всички наши 190 държави - членки. Горди сме да подкрепим техните смели и вълнуващи експерименти. Благодаря ви!
/ЕС/