ДА ПОИСКАМЕ И БЪЛГАРИ-СВЕТЦИ КАТОЛИЦИ МНЕНИЕ
OT 16:03:30 29-04-2014
RM1603OT.006
НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - мнение
ДА ПОИСКАМЕ И БЪЛГАРИ-СВЕТЦИ КАТОЛИЦИ
МНЕНИЕ
По канонизацията на двамата папи в българските медии се
вдигна много шум, че двамата са "български светци". Папа Ронкали
действително обикна страната ни за деветте години, прекарани в
България и й помагаше много и като нунций, и като папа. Малко
хора знаят, че освен по Чирпанското земетресение той оказваше
помощ и на ВМРО. Полският папа също симпатизираше на България с
много изказвания преди и след атентата. Дори и моята съдба е
доказателство за това. Когато избухна скандалът с "българската
следа", италианците помолиха всички български специализанти да
напуснат Рим и Италия под предлог, че не могат да им гарантират
сигурност. По това време бях във Ватикана и не само че не ме
помолиха да напусна, но различни нейни висши служители ме
уверяваха, че никой от 900-те (тогава) обитатели не вярва в
"следата" и я смятат за пореден епизод на Студената война.
Но думата ми днес е за друго. Както и да наричаме новите
светци, те не са българи, а българска католическа общност имаме
от началото на ХVII век. През този, вече четиривековен период,
неголямата ни католическа общност (тя се движи през вековете
между 20-80 000 души) е дала забележителни духовници и патриоти.
През ХVII век личности като епископите и архиепископите Илия
Маринов, Петър Богдан, Петър Парчевич, Филип Станиславов
извършват в тежките условия на турското робство невероятна
работа по опазване на българите-християни от помохамеданчване.
Те възстановяват дейността на старите католически диоцези в
София, Никопол, Охрид, Скопие, Марцианопол, Пловдив и в същото
време гордо заявяват в Европа, където имат широки контакти, че
са от "великото царство България". Във Ватикана водят яростни
битки в назначителните им укази да пише, че Охрид не е в
кралство Сърбия, а в царство България. Във Венецианския сенат,
обиден, че е наречен син на робиня, Парчевич гордо заявява: "Аз
съм син на свободна жена българка и затова не ви моля, а
настоявам, да ми помогнете да освободя отечеството си България".
Накрая, през 1688 г., вдигат т. нар. Чипровско въстание и дават
пример за жертвеготовност.
Южнобългарските католици също имат мъченик за вярата и
България. Това е свещеник Михаил Добромиров, посечен с брадва в
Одрин след процес, в който е обвинен в сътрудничество с
австрийците.
Сега от българските католици има само един в категорията
"блажен". Това е отец Евгени Босилков, убит от комунистите, но
той почти няма шанс да стане светец, тъй като мощите му трябва
да извършат поне три чудеса, потвърдени от специална комисия и
по ред причини това в близко време е невъзможно. Освен това
трябва да са минали повече от петдесет години от мъченическата
му смърт. Те вече са минали, но все пак във Ватикана сигурно ще
кажат, че все още е рано.
За изброените петима от ХVII и ХVIII век няма този проблем.
Всеки от тях може да бъде обявен за светец, стига нашите
католически архиереи да направят необходимите постъпки. И ако
във Ватикана кажат, че петима са много за толкова малка общност
и да предложим един, предлагам това да е Петър Богдан. Този
чипровчанин е наистина невероятен. Той не само възстановява една
по една всички католически епархии, но спасява от
помохамеданчване 40-50 000 павликяни, правейки ги католици. Той
написва и първата българска история сто години преди Паисий;
автор е на първия български герб (щит с разярен лъв, тъпчещ
полумесец). Разбира се - и създател на революционната
организация в Чипровец, вдигнала въстание, макар и след смъртта
му. Тай е католическият Паисий, но и католическият Левски. И ако
в общественото съзнание Петър Богдан е в сянката на Петър
Парчевич, то е само защото Парчевич е живял главно в чужбина и е
могъл да говори и пише свободно, Петър Богдан е спазвал твърдо
правилата на конспирацията. Но Петър Парчевич, търсейки съюзници
за българското въстание, винаги е заявявал във Ватикана, в
Австрия, Венеция, Полша и Русия, че е само представител на
софийския архиепископ Петър Богдан.
И така - време е да имаме първия светец българин- католик.
ПРОФ. БОЖИДАР ДИМИТРОВ - ДИРЕКТОР
/РУМ/
RM1603OT.006
НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - мнение
ДА ПОИСКАМЕ И БЪЛГАРИ-СВЕТЦИ КАТОЛИЦИ
МНЕНИЕ
По канонизацията на двамата папи в българските медии се
вдигна много шум, че двамата са "български светци". Папа Ронкали
действително обикна страната ни за деветте години, прекарани в
България и й помагаше много и като нунций, и като папа. Малко
хора знаят, че освен по Чирпанското земетресение той оказваше
помощ и на ВМРО. Полският папа също симпатизираше на България с
много изказвания преди и след атентата. Дори и моята съдба е
доказателство за това. Когато избухна скандалът с "българската
следа", италианците помолиха всички български специализанти да
напуснат Рим и Италия под предлог, че не могат да им гарантират
сигурност. По това време бях във Ватикана и не само че не ме
помолиха да напусна, но различни нейни висши служители ме
уверяваха, че никой от 900-те (тогава) обитатели не вярва в
"следата" и я смятат за пореден епизод на Студената война.
Но думата ми днес е за друго. Както и да наричаме новите
светци, те не са българи, а българска католическа общност имаме
от началото на ХVII век. През този, вече четиривековен период,
неголямата ни католическа общност (тя се движи през вековете
между 20-80 000 души) е дала забележителни духовници и патриоти.
През ХVII век личности като епископите и архиепископите Илия
Маринов, Петър Богдан, Петър Парчевич, Филип Станиславов
извършват в тежките условия на турското робство невероятна
работа по опазване на българите-християни от помохамеданчване.
Те възстановяват дейността на старите католически диоцези в
София, Никопол, Охрид, Скопие, Марцианопол, Пловдив и в същото
време гордо заявяват в Европа, където имат широки контакти, че
са от "великото царство България". Във Ватикана водят яростни
битки в назначителните им укази да пише, че Охрид не е в
кралство Сърбия, а в царство България. Във Венецианския сенат,
обиден, че е наречен син на робиня, Парчевич гордо заявява: "Аз
съм син на свободна жена българка и затова не ви моля, а
настоявам, да ми помогнете да освободя отечеството си България".
Накрая, през 1688 г., вдигат т. нар. Чипровско въстание и дават
пример за жертвеготовност.
Южнобългарските католици също имат мъченик за вярата и
България. Това е свещеник Михаил Добромиров, посечен с брадва в
Одрин след процес, в който е обвинен в сътрудничество с
австрийците.
Сега от българските католици има само един в категорията
"блажен". Това е отец Евгени Босилков, убит от комунистите, но
той почти няма шанс да стане светец, тъй като мощите му трябва
да извършат поне три чудеса, потвърдени от специална комисия и
по ред причини това в близко време е невъзможно. Освен това
трябва да са минали повече от петдесет години от мъченическата
му смърт. Те вече са минали, но все пак във Ватикана сигурно ще
кажат, че все още е рано.
За изброените петима от ХVII и ХVIII век няма този проблем.
Всеки от тях може да бъде обявен за светец, стига нашите
католически архиереи да направят необходимите постъпки. И ако
във Ватикана кажат, че петима са много за толкова малка общност
и да предложим един, предлагам това да е Петър Богдан. Този
чипровчанин е наистина невероятен. Той не само възстановява една
по една всички католически епархии, но спасява от
помохамеданчване 40-50 000 павликяни, правейки ги католици. Той
написва и първата българска история сто години преди Паисий;
автор е на първия български герб (щит с разярен лъв, тъпчещ
полумесец). Разбира се - и създател на революционната
организация в Чипровец, вдигнала въстание, макар и след смъртта
му. Тай е католическият Паисий, но и католическият Левски. И ако
в общественото съзнание Петър Богдан е в сянката на Петър
Парчевич, то е само защото Парчевич е живял главно в чужбина и е
могъл да говори и пише свободно, Петър Богдан е спазвал твърдо
правилата на конспирацията. Но Петър Парчевич, търсейки съюзници
за българското въстание, винаги е заявявал във Ватикана, в
Австрия, Венеция, Полша и Русия, че е само представител на
софийския архиепископ Петър Богдан.
И така - време е да имаме първия светец българин- католик.
ПРОФ. БОЖИДАР ДИМИТРОВ - ДИРЕКТОР
/РУМ/