OT 11:28:31 21-05-2014 ZR1127OT.006 ПРЕССЪОБЩЕНИЕ - Хелзински комитет ЕСПЧ: Доживотната присъда без право на замяна е нечовешко и унизително наказание дори когато има възможност за помилване bhc@bghelsinki.org адрес: ул. Върбица 7, София 1504 тел.: 02 943 4876, 02 944 0670 факс: 0884 185 968 ел. поща: bhc@bghelsinki.org интернет: www.bghelsinki.org ф.д. 3168/1993 сгс булстат: 831091447 21.05.2014 г. Със забележителен обрат в своята практика Европейският съд по правата на човека прие, че доживотната присъда без право на замяна не отговаря на изискванията за заменимост дори когато съществува възможност за помилване от президента. Вчера, 20 май 2014 г., Европейският съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) произнесе решение по делото Ласло Модьор срещу Унгария. С него Съдът намери нарушение на Член 3 от Европейската конвенция за правата на човека (Конвенцията) по дело, в което жалбоподателят е осъден на доживотен затвор без право на замяна. Жалбоподателят е осъден за три убийства, няколко грабежа, отвличания и други престъпления. Според Наказателния кодекс на Унгария от 1978 г., който от миналата година не е в сила, когато подсъдимият е осъден на доживотен затвор, съдът трябва да определи с присъдата дали и кога доживотният затвор може да бъде заменен. В случая с жалбоподателя съдът изрично е определил, че присъдата не може да бъде заменяна. Единствената възможност за замяна в подобна ситуация остава помилване от страна на президента. Приемайки, че в тази ситуация е налице нарушение на Член 3, ЕСПЧ прави оценка на възможния президентски акт за помилване. Според Съда при помилването президентът не е обвързан с определяне на това дали продължаващото лишаване от свобода на помилвания е оправдано от легитимни пенологични основания Ц а именно дали има реална необходимост в обществото наказанието да продължава да се изпълнява. Въпреки че в процедурата по помилването властите са задължени да представят информация за личността и деянието на помилвания, законът не дава никакви указания за критериите, които се прилагат при събирането на подобна информация. Той също така не съдържа критерии за оценката . с оглед на крайното решение за уважаване или за отхвърляне на молбата за помилване. Освен това, президентът не е задължен да дава каквито и да е мотиви за решението си. Подобна процедураспоред ЕСПЧ не дава възможност на затворника да разбере какво той/тя трябва да прави или да се въздържа да прави, за да отговори на изискванията за помилване. Така установена, тя не отчита по никакъв начин евентуалната промяна в поведението на лишения от свобода и наличието на прогрес по пътя на поправянето (з 58 от решението). Процедурата не е по-различна от тази в България. Преди близо четири години, през септември 2010 г., с решението си по делото Йоргов (2) срещу България ЕСПЧ прие, че доживотният затвор без право на замяна в България не противоречи на Член 3 от Конвенцията, защото съществува теоретичната възможност присъдата на жалбоподателя да бъде заменена чрез помилване от президента. Единствената разлика между ситуацията в Унгария и тази в България в този пункт е, че за разлика от Унгария, където доживотната присъда става без замяна чрез съдебно решение, в България съществува отделно наказание доживотен затвор без право на замяна. Този забележителен обрат на практиката на ЕСПЧ през последните години премина през решението на Голямата камара по делото Винтър и други срещу Обединеното кралство от юли 2013 г., по което Съдът също прие, че доживотната присъда без право на замяна е нарушение на Член 3, ако единствената възможност за замяна е помилването по хуманни причини. Забележително в решението е и постановеното по Член 46 от Конвенцията. Съдът подчертава, че тези негови решения, в които са намерени нарушения на ЕКПЧ, налагат на държавите-ответници не само изплащането на обезщетения, но и намирането на подходящи мерки под надзора на Комитета на министрите, които да бъдат въведени в националното законодателство, за да се прекрати съответното нарушение. Така, за да приложи това решение на Съда, Унгария ще трябва с реформа (за предпочитане законодателна) да въведе механизъм за изследване на всеки индивидуален случай дали продължителното задържане като мярка почива на легитимни основания. Също така за осъдените на доживотен затвор трябва да бъде ясно какво е необходимо да направят и при какви условия, за да бъде подложена присъдата им на преразглеждане. След Ласло Модьор пътят към оспорване на доживотните присъди без право на замяна в България е открит. За контакти: Красимир Кънев Председател на Български хелзинкски комитет Тел.: 02 943 4876 E-mail: krassimir@bghelsinki.org Web: www.bghelsinki.org /ЦР/