OT 12:03:30 12-06-2014
MG1203OT.017
Европейски съд

Прессъобщение
на Съда на Европейския
съюз

www.curia.europa.eu

Служба "Преса и информация"
Общ съд на Европейския съюз

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ 82/14

Люксембург, 12 юни 2014 г.
Решение по дело T-286/09
Intel Corp./Комисия

Общият съд потвърждава глобата от 1,06 милиарда евро, наложена
на Intel за злоупотреба с господстващото му положение на пазара
на процесори x86 между 2002 г. и 2007 г.

Жалбата на Intel срещу решението на Комисията се отхвърля изцяло


С решение от 13 май 2009 г.1 Комисията е наложила на
американския производител на микропроцесори Intel глоба от 1,06
милиарда евро за осъществена от него в нарушение на правилата на
конкуренцията на Европейския съюз и на Европейското
икономическо пространство (ЕИП) злоупотреба с господстващо
положение на пазара на процесори2 x863. Освен това Комисията е
наредила на Intel да прекрати незабавно нарушението в случай, че
все още не е направило това.
1 Резюме на решението е публикувано в Официален вестник C 227 от
22 септември 2009 г., стр. 13. Вж. също прессъобщение на
Комисията IP/09/745 от 13 май 2009 г. и MEMO/09/400 от 21
септември 2009 г.
2 Процесорът е съществен съставен елемент на всеки компютър,
както по отношение на общото функциониране на системата, така и
за общата стойност на апарата. Често се счита, че той е
"мозъкът" на компютъра. Производството на процесори изисква
скъпи високотехнологични производствени мощности.
3 Микропроцесорите, използвани в компютрите, могат да се
групират в две категории, които са процесорите x86 и
процесорите, основани на друг вид архитектура. Архитектурата x86
е норма, създадена от Intel за неговите микропроцесори, която
се използва при работата на операционните системи Windows и
Linux. Windows е свързана главно с инструкциите за x86.
4 Преди 2000 г. е имало редица производители на процесори x86.
Повечето от тях обаче са изчезнали от пазара.
5 Според Комисията става дума за едно и също продължавано
нарушение.
Според Комисията Intel е злоупотребило с господстващото си
положение на световния пазар на процесори x86 между октомври
2002 г. и 2007 г., като е приложило стратегия, имаща за цел да
отстрани от пазара единствения негов сериозен конкурент Advanced
Micro Devices, Inc. (AMD)4.
Комисията е приела, че Intel заема господстващо положение, тъй
като разполага с дял от около 70 % или повече от пазара и за
конкурентите е изключително трудно да навлязат и да се развиват
на пазара поради невъзвращаемостта на сумите, инвестирани в
изследвания и развойна дейност, интелектуална собственост и
производствени съоръжения. Поради заеманото от него силно
господстващо положение, Intel е бил доставчик на процесори x86,
който не може да бъде избегнат, при което клиентите не са имали
друг избор, освен да се снабдяват от него, за да покриват част
от своите нужди.
Според Комисията злоупотребата5 се е характеризирала с приети от
Intel редица мерки спрямо собствените му клиенти (производители
на компютри) и европейския разпространител на микроелектронни
устройства Media-Saturn-Holding.
Така Intel е предоставило отстъпки на четири основни
производители на компютри (Dell, Lenovo, HP и NEC), при условие
те да закупуват от него всички или почти всички свои процесори
x86. Също така Intel е предоставило плащания на Media-Saturn при
условие последното да продава изключително компютри, снабдени с
процесори x86 на Intel. Според Комисията тези отстъпки и
плащания са осигурили лоялността на посочените четири
производителя и на Media-Saturn, с което чувствително е била
намалена способността на конкурентите на Intel да се конкурират
въз основа на качествата на своите процесори x86.

По този начин антиконкурентното поведение на Intel е допринесло
за намаляването на избора на потребителите, както и на стимулите
за иновационна дейност.
Освен това Intel е предложило плащания на трима производители на
компютри (HP, Acer и Lenovo) при условие, че те отложат или
забавят пускането на пазара на изделия, снабдени с процесори на
AMD, и/или да наложат ограничения разпространението на тези
изделия.
Въз основа на Насоките от 2006 г. Комисията е наложила на Intel
глоба в размер на 1,06 милиарда евро6. Това е най-голямата
глоба, налагана изобщо от Комисията, само на едно предприятие за
нарушение на правилата на конкуренцията.
6 Този размер е определен въз основа на стойността на продажбите
на процесори x86, които са били фактурирани от Intel на
предприятия, установени на пазара на ЕИП, през последната година
на нарушението (3 876 827 021 EUR през 2007 г.). По-нататък
Комисията е определила дял от тази стойност (5 % от максимално
допустими 30 %) в зависимост от тежестта на нарушението и го е
умножила по броя на годините на нарушението (пет години и три
месеца, което води до определянето на коефициент от 5,5).
7 В настоящото производство Association for Competitive
Technology встъпва в подкрепа на Intel, а Union f?d?rale des
consommateurs - Que choisir встъпва в подкрепа на Комисията.
Intel обжалва решението на Комисията пред Общия съд. То иска
отмяна на решението или поне съществено намаляване на глобата7.
С решението си от днес Общият съд отхвърля жалбата и потвърждава
решението на Комисията.
По-специално Общият съд установява, че предоставените отстъпки
на Dell, HP, NEC и Lenovo са изключителни отстъпки. Подобни
отстъпки, когато се прилагат от предприятие с господстващо
положение, са несъвместими с целта за установяване на лоялна
конкуренция на общия пазар. Всъщност, освен при наличие на
извънредни обстоятелства, те не се основават на икономическа
престация, която да обоснове подобно финансово предимство, а
целят да отнемат или ограничат възможността на купувача да
избира свободно източниците си на снабдяване и да препречат
достъпа на останалите производители до пазара. Този вид отстъпка
представлява злоупотреба с господстващо положение, ако няма
обективна обосновка за нейното предоставяне. Предоставените от
предприятие с господстващо положение изключителни отстъпки по
самото си естество имат способността да ограничават
конкуренцията и да възпрепятстват конкурентите на пазара.
Следователно не е необходимо тяхната способност да ограничават
конкуренцията да се доказва за всеки отделен случай с оглед на
конкретните обстоятелства.
Във връзка с това Общият съд посочва, че, за да направи
привлекателна оферта, не е достатъчно конкурентът да предложи на
клиент на Intel привлекателни условия за единиците, които той
сам може да достави. Конкурентът трябва също да обезщети клиента
на Intel за опасността тъй да загуби изключителната отстъпка,
предпочитайки да се снабдява от него. Следователно, за да
направи привлекателна оферта, конкурентът трябва да разпредели
единствено върху частта от търсенето, която сам е готов да
предложи на клиента, отстъпката, предоставена от Intel за всички
или почти всички нужди на клиента (включително нуждите, които
единствено Intel, в качеството му на доставчик, който не може да
бъде избегнат, може да задоволи).
Като се има предвид, че предоставените от предприятие с
господстващо положение изключителни отстъпки по самото си
естество имат способността да ограничават конкуренцията,
Комисията не е била длъжна, противно на твърдението на Intel, да
прави анализ на обстоятелствата по случая, за да докаже, че
отстъпките са имали за конкретна или потенциална последица
възпрепятстването на конкурентите на пазара.
В този контекст Общият съд посочва, че не е необходимо чрез
прилагане на известния с английското си наименование критерий
"as efficient competitor test", да се разглежда въпросът дали
Комисията е установила правилно способността на отстъпките да
отстранят

също толкова ефективен конкурент, какъвто е Intel. Този критерий
има за цел конкретно да установи на каква цена конкурент, който
е ефективен колкото предприятието с господстващо положение, би
трябвало да предлага своите изделия, за да компенсира даден
клиент за загубата на предоставената от предприятието с
господстващо положение отстъпка. Тъй като предоставените от
предприятие с господстващо положение изключителни отстъпки имат
по самото си естество способността да ограничават конкуренцията,
Комисията не е била длъжна да доказва чрез анализ на
обстоятелствата по случая, че предоставените от Intel отстъпки
са имали способността да възпрепятстват AMD на пазара. Освен
това, дори ако се предположи, че конкурентът е бил винаги в
състояние да покрива своите разходи въпреки предоставените
отстъпки, това не означава, че не е бил налице възпрепятстващ
ефект. В действителност механизмът на изключителните отстъпки е
от естество да затрудни достъпа до пазара на конкурентите на
предприятието с господстващо положение, дори този достъп да е
икономически възможен.
Що се отнася до предложените на Media-Saturn плащания, Общият
съд установява, че става дума за същия антиконкурентен механизъм
като този, който се отнася до практиките, възприети по
отношение на производителите на компютри, но действащ по-надолу
по веригата на снабдяване. Следователно Комисията не е била
длъжна да разглежда с оглед на обстоятелствата по случая дали
тези плащания са могли да ограничат конкуренцията. Тя е трябвало
само да докаже, че Intel е предоставило финансов стимул,
обвързан с условието за предоставяне на изключително право.
Дори да се предположи, че Комисията е била длъжна да докаже за
всеки отделен случай, че предоставените на Dell, HP, NEC, Lenovo
и Media-Saturn отстъпки и плащания за изключителни права са
могли да ограничат конкуренцията, Общият съд приема, че
Комисията е доказала надлежно тази способност в рамките на своя
анализ на разглежданите обстоятелства.
По отношение на осъществените плащанията в полза на HP, Acer и
Lenovo с цел да се забави, отмени или ограничи пускането на
пазара на някои изделия, снабдени с процесори на AMD, Общият съд
установява, че те са могли да затруднят достъпа на AMD до
пазара. Също така той установява, че Intel е преследвало
антиконкурентна цел, тъй като единственият интерес, който може
да има предприятие с господстващо положение от целенасоченото
възпрепятстване на търговията с изделия, снабдени с друго
изделие на определен конкурент, е да се навреди на този
конкурент. Подобни практики определено не се отнасят към
основаната на качествата конкуренция. Тези практики, които
Комисията нарича "голи ограничения", представляват злоупотреба с
господстващо положение.
По отношение на въпроса дали с оглед на международното право
Комисията е имала териториална компетентност да санкционира
антиконкурентното поведение на Intel, Общият съд обръща
внимание, че подобна компетентност може да бъде установена въз
основа както на осъществяването на антиконкурентното поведение,
така и на неговите последици в рамките на Съюза. Във връзка с
това Общият съд констатира, че поведението, в което решението на
Комисията упреква Intel, е могло да има съществени,
непосредствени и предвидими последици в рамките на ЕИП.
Следователно Комисията е имала компетентност да санкционира това
поведение.
Също така Общият съд установява, че Комисията е доказала
надлежно наличието на оспорените с нейното решение изключителни
отстъпки и голи ограничения. Той отхвърля доводите на Intel, с
които се поставят под съмнение направените във връзка с това
констатации на Комисията.
Освен това за Общия съд Комисията е доказала надлежно, че Intel
се е опитало да прикрие антиконкурентното естество на своите
практики и е приложило обща дългосрочна стратегия, целяща да
бъде възпрепятстван достъпът на AMD до най-значимите от
стратегическа гледна точка канали на продажба.

Накрая, Общият съд приема, че никой от изложените от Intel
доводи не позволява да се направи извод за непропорционалния
характер на наложената глоба. Напротив, следва да се приеме, че
тази глоба е подходяща с оглед на обстоятелствата по случая.
По-специално Общият съд посочва, че Комисията е определила в
размер на 5 % дела от стойността на продажбите, определена в
зависимост от тежестта на нарушението, което разполага този дял
в долната част на скалата, достигаща максимално до 30 %8. Освен
това глобата се равнява на 4,15 % от годишния оборот на Intel,
което e доста под предвидената горна граница от 10 %.
8 Вж. за изчисляването на глобата бележка под линия щ 6.
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението на Общия съд може да се обжалва само по
правните въпроси пред Съда в срок от два месеца, считано от
съобщаването му.
ЗАБЕЛЕЖКА: Жалбата за отмяна цели да бъдат отменени актове на
институциите на Съюза, които противоречат на правото на Съюза.
При определени условия държавите членки, европейските институции
и частноправните субекти могат да сезират Съда или Общия съд с
жалба за отмяна. Ако жалбата е основателна, актът се отменя.
Съответната институция трябва да отстрани евентуалната празнота
в правото, създадена с отмяната на акта.
Неофициален документ, предназначен за медиите, който не обвързва
Общия съд.
Пълният текст на съдебното решение е достъпен само на английски
и френски език. Текстовете се публикуват на уебсайта CURIA в
деня на произнасянето. Откъси от решението са достъпни на всички
официални езици с изключение на ирландски.
За допълнителна информация се свържете с Илияна Пальова (+352)
4303 3708
Кадри от обявяването на решението са достъпни на "Europe by
Satellite" (+32) 2 2964106



/МИГ/