OT 18:18:31 20-11-2014
IS1818OT.023
ДАЗД - председател - изявление

Изявление
на председателя
на ДАЗД Ева Жечева


МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ
ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО

Конвенцията на ООН за правата на детето - българският поглед

Изявление на председателя на ДАЗД г-жа Ева Жечева

На днешният ден преди 25 години, само дни след като човешкият
копнеж за свобода и демокрация събори камък по камък Берлинската
стена - превърнала се в символ на Студената война и на
тоталитаризма, световните лидери на страните - членки на
Организацията на Обединените нации се обединиха в името на
символа и надеждата на човешкото бъдеще - децата, и оповестиха
Конвенцията за правата на детето. Влизането в сила на
Конвенцията на 2 септември 1990 г. е кулминацията на почти
70-годишните усилия международната общност да бъде насочена към
това, да признае особените потребности и уязвимост на децата.
Основана на различни законови системи и културни традиции,
Конвенцията за правата на детето е най-широко ратифицираният
документ в историята на човешките права. 54-те члена на
Конвенцията са израз на категоричната воля на страните във
всички свои действия да се водят от висшите интереси на детето,
като осигуряват все по-добри условия за развитието му и
гарантират спазването на детските права. Правата се основават на
индивидуалните качества на всяко дете, независимо от неговата
раса, цвят на кожата, пол, религия, език, който говори,
собственото му мнение, потекло, заможност, статут и способности.
Затова и Конвенцията промени начина, по който се гледа на
децата - като на човешки същества с обособени права, а не
пасивни обекти, нуждаещи се само от грижа и благотворителност.
Конвенцията издигна признанието на човешкото достойнство на
децата и постави въпроса за осигуряване на тяхното
благосъстояние и развитие като спешна необходимост.
По безспорен и уникален начин регламентира правото на детето да
бъде уважавано, защото детството е важен и съществен период от
човешкият живот.
Така преди 25 години светът даде важно обещание на децата: че ще
направи всичко по силите си, за да защити и утвърди техните
права - да живеят и да растат, да учат, да бъдат чути, да
достигнат пълния си потенциал на развитие.
Конвенцията се превърна в жив инструмент и вдъхнови всички,
които работят с деца и за деца, да възприемат нейното изпълнение
не като формален подход, а като енергия и вълнуващ процес на
работа за по-добър живот на децата, защото Конвенцията не е
просто юридически инструмент, гарантиращ правата на децата, а е
набор от принципи и идеи за подкрепа и развитие на детето и
семейството, който надхвърля правните норми.
Датата 20 ноември носи и много сила на посланията си като
Световен ден на детето. На тази дата през 1959 г. на Общото
събрание на ООН е приета Декларация за правата на детето, в
която основният принцип е: "Човечеството е задължено да даде на
детето най-доброто от себе си!".
Република България ратифицира Конвенцията с решение на Великото
народно събрание от 11 април 1991 г., а от месец юни на същата
година тя става част от вътрешното ни право. Влизането в сила на
Конвенцията е белязано с бурните дни на историческия български
преход. Затова когато се опитваме да откроим промените в живота
на децата преди влизане в сила на Конвенцията и след това, не
можем да излезем от контекста на сложните политически промени и
реформи. Процеси, които имаха амбициите да променят държавата и
нейното устройство, да оставят траен знак на промяна върху
културата и ценностите на българина.
С подписването на международният документ България поема
правната и моралната отговорност да спазва Конвенцията,
специалният ангажимент да зачита и осигурява правото на всяко
дете, да анализира напредъка по пътя към реализирането на тези
права и да извърши реформи в законодателната, административната
и обществената сфера, с което да гарантира необратимост и
неотменимост на промените.
Така през 1991 година България извършва сериозен акт на
приобщаване на нашето законодателство към такъв универсален
стандарт, каквато е Конвенцията на ООН за правата на детето. Има
две възможности: да се извърши хармонизиране на българското
законодателство към Конвенцията или да се приеме специален
закон за детето, чрез който да се адаптира и приложи
Конвенцията, като се отчетат специфичните особености на
българското законодателство, на статуса на българските деца, на
традициите на българското семейство. Избран е вторият път. Още в
36-то Народно събрание е направен опит да бъде приет специален
закон за детето, но не това успява да стане парламентарен
приоритет.
На практика очакваните действия и реформи след ентусиазираното
българско присъединяване към Конвенцията се забавят с години и в
действителност са извършени само частични промени в остарялото
и неотговарящо на новите социално - икономически отношения и
условия законодателство. Приемат се единствено промени в Указа
за насърчаване на раждаемостта, в Семейният кодекс, в Закона за
народната просвета, Закона за народното здраве. С две години
закъснение, през 1995 г. България представя пред Комитета по
правата на детето на ООН своя първоначален доклад, който през
1997 г. е разгледан и обсъден от международния механизъм за
проследяване на напредъка по прилагането на Конвенцията. В
изготвените заключителни препоръки към българското правителство
са отразени основните обекти на безпокойство. Тези препоръки са
важен регулатор, своеобразна инструкция на ООН за начина, по
който трябва да се развива законовата база, изработването на
цялостен подход, водещ към прилагането на Конвенцията и за
приемането на цялостна стратегия за детето.
В изпълнение на заключителните препоръки на Комитета за правата
на детето от 1997 г. са предприети мерки за синхронизиране на
вътрешното законодателство с принципите и нормите на
Конвенцията, като в редица законови и подзаконови нормативни
актове се регулират гражданските, политически, икономически,
социални и културни права на децата.
Дебатите около внесените в 38 Народно събрание законопроекти за
детето постепенно налагат политиките за децата и
институционализацията на грижата за тях като приоритет на
българското правителство и общество. На 31 май 2000 година с
консенсус е приет Закон за закрила на детето. През декември
същата година е приета първата Стратегия за закрила правата на
децата в Република България, която обхваща периода 2000-2003
година. Последва Национална стратегия за закрила на детето за
периода 2004-2006 г. Основните им цели са подобряване условията
на живот на децата в България, независимо от техния етнически
произход, осигуряване защитата на техните права; синхронизиране
на правната рамка за закрила на детето с изискванията на
Европейския съюз и разработване на единна държавна политика в
областта на грижите и услугите за децата.
Приетият Закон за закрила на детето урежда правата, принципите и
мерките за закрила на детето, органите на държавата и общините,
тяхното взаимодействие при осъществяване на дейностите по
закрила на детето, участието на юридически и физически лица.
С постановление на Министерски съвет номер 226 от 30.10.2000 г.
и на основание Закона за закрила на детето, е създадена
Държавната агенция за закрила на детето, която започна дейността
на 01.01.2001 г.
Приемането на Закона за закрила на детето и създаването на
специален държавен орган е специално отразено в Националния
доклад, представен от президента Петър Стоянов на Специалната
сесия на ООН по въпросите на децата през септември 2001 г. в Ню
Йорк.
От своето създаване през 2001 г. Държавната агенция за закрила
на детето чрез законодателни инициативи, разработени
стратегически и програмни документи работи за прилагане на
принципите и нормите на Конвенцията за правата на детето.
През 2003 г. правомощията на председателя са разширени в посока
въвеждане на национално програмиране за деца чрез ежегодно
приемане на Национална програма за закрила на детето;
лицензиране на доставчиците на социални услуги за деца;
организиране на проверки за спазване правата на децата;
наблюдение и контрол на специализираните институции за
отглеждане на деца относно спазването на правата на детето и др.
Преди промените в ЗЗДет. и приемането на подзаконовата
нормативна уредба по неговото прилагане е направен цялостен
преглед на Конвенцията с оглед постигане на пълна съгласуваност
с нея. Направен е и подробен анализ на мерките, подходящи за
практическото й прилагане. По отделните разпоредби периодично се
подготвят и тематични прегледи на българското законодателство,
вкл. на установените национални практики, с оглед тяхната
съгласуваност с международния акт.
През периода след първоначалния доклад, Република България
ратифицира:
o двата факултативни протокола към КПД относно участието на деца
във въоръжен конфликт и относно търговията с деца, детска
проституция и детска порнография през ноември 2001г.:
o Конвенция 182 на МОТ относно забраната и незабавни действия за
ликвидирането на най-тежките форми на детския труд през м. юли
2000 г.;
o Конвенцията от 29 май 1993 г. за защита на децата и
сътрудничество в областта на международното осиновяване през м.
януари 2002 г.
o Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното
отвличане на деца през м. март 2003 г.
През 2004 г. с подкрепата на регионалния офис на УНИЦЕФ в
Женева, а през 2005 г. чрез представителството на УНИЦЕФ в
страната, Държавната агенция за закрила на детето предприема
действия по преглед на съответствието на националното
законодателство с принципите на КПД. Преведени и разпространени
сред държавните институции и НПО сектора в страната са т. нар.
"матрици на съответствието", като за целта участващите в процеса
преминават през специално обучение, осигурено от консултанти на
УНИЦЕФ. Процесът доведе до изготвяне на анализ за приложението
на КПД в страната, както и до създаването на Национален
интегриран план за прилагане на КПД в България за периода
2006-2009 г. Подходът, използван при изготвянето на Плана, бе
основан на програмирането въз основа на конкретни, реално
измерими и постижими резултати за деца, чиято обща цел е
осигуряване качество на живот за деца.
Основно предизвикателство пред системата за закрила беше и
продължава да бъде наследената от миналото институционална форма
на грижи за децата, модел, който нямаше друга алтернатива.
Високият брой на децата, настанени за отглеждане в институции
/12 609 деца в 165 институции през 2001 г./ е основен проблем,
пред който се изправи държавата ни в усилията си да модернизира
и синхронизира системата за грижи в съответствие с европейските
стандарти. Поставянето във фокуса на грижите на правото на
детето да расте в семейна среда, определи
деинституционализацията като водещ приоритет в политиката на
българската държава.
Осъзнавайки сериозността и предизвикателството на процеса на
деинституционализация, още през 2001 г. българското правителство
стартира първият голям проект с подкрепата на Световната банка
"Реформа за повишаване благосъстоянието на децата в България", в
периода 2002 - 2005 г. са създадени първите Комплекси за
социални услуги в десет български града. Те имат за цел да
изградят модела на социалните услуги за деца и семейства и да
подкрепят отглеждането на децата в семейната им среда.
В периода 2003-2005 г. правителството на България приема План за
намаляване броя на децата, отглеждани в специализираните
институции и за ускоряване развитието на приемната грижа,
адекватно на най-добрите стандарти за това.
В края на 2009 г. е разработена Национална стратегия "Визия за
деинституционализация на децата в Република България". Основните
принципи са: действия в защита на най-добрия интерес на детето
съобразно Конвенцията на ООН за правата на детето; Семейството
е най-добрата среда за развитие на детето; Социалното включване
на децата е от първостепенно значение.
Националната стратегия "Визия за деинстиуционализация на
домовете за деца и Планът за действие към нея дават приоритет на
биологичното семейство. Започнат е процес на закриване на
специализираните институции за деца. Основните алтернативи,
успоредно със социалните услуги в общността са реинтеграция в
семейството, осиновяване, настаняване в семейство на роднини и
близки, настаняване в приемно семейство.
В същия период Държавата предприема мерки, в съответствие с чл.
39 на КПД, за физическото и психическото възстановяване и
социална интеграция на всички деца, жертви на пренебрежение,
насилие, злоупотреба или експлоатация. Израз на това са мерките,
заложени в Националния план за действие срещу сексуалната
експлоатация на деца с търговска цел 2003 - 2005 г. Планът
изрично предвижда право на детето да бъде защитено срещу всички
форми на насилие и експлоатация, включително от страна на
родителите. Основната цел на Националния план е предприемането
на ефективни действия за предотвратяване на сексуалната
експлоатация и елиминиране на явлението във всичките му форми -
детска порнография, проституция, сексуално робство, сексуален
туризъм и трафик и търговията с деца
През м. Септември 2004 г. бе пусната в експлоатация
специализираната Интернет страница на ДАЗД по темата "Сексуална
експлоатация на деца с търговска цел" -
www.stopech.sacp.government.bg.
През 2005 г. в изпълнение на международните ангажименти на Р
България в областта на трафика и сексуалната експлоатация на
деца са предприети редица мерки за подобряване закрилата на
жертвите. Българските институции обединяват усилията си и
създават Координационен механизъм, който да улеснява
комплексното, бързо и ефективно проследяване на всеки конкретен
случай, свързан с трафик на деца в страната и чужбина.
През 2010 г. българските институции създадоха Координационния
механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертви
на насилие или в риск от насилие и за взаимодействие при
кризисна интервенция. С него се предвиди задължително да се
създават и функционират междуведомствени мултидисциплинарни
екипи на местно ниво, с център дирекция "Социално
подпомагане"/отдел "Закрила на детето и с представители на
изпълнителната власт, които работят заедно до приключване на
случая.
С предприетите мерки Република България заявява, че отделя
изключително внимание на препоръките на Комитета по правата на
детето, но истината е, че все още не всички препоръки са
изпълнени в степента, в която бихме желали. Много са
предизвикателствата пред всички нас и политиките, които трябва
да ни обединят:
o Изготвяне и приемане на Стратегия за ранно детско развитие и
на визия за подкрепа на детето и семейството;
o Гарантиране на правото на детето на съответстващ жизнен
стандарт;
o Разработване на индикатори, които да отчитат прилагането на
разпоредбите на Конвенцията на правата на детето;
o Достъп на децата и семействата до адекватни ресурси.
o Реформата в младежкото правосъдие;
o Ефективни мерки за преодоляване на детската бедност.

Днес 25-та годишнина на Конвенцията представя уникална
възможност да се направи преглед на въздействието, което тя има
и да се предостави платформа за размисъл за бъдещето при
прилагането на правата на децата. През последните 25 години,
Конвенцията беше използвана, за да създадат закони и системи за
подобряване на живота на децата по целия свят, затова тя е мощен
инструмент за застъпничество на правата на децата въз основа на
универсални принципи, отнасящи се до всички деца.
25 години след нейното приемане ние отбелязваме постигнатия
напредък и идентифицираме начините за по-добра защита и
насърчаване на правата на всички деца.
Нека никога да не забравяме, че децата са нашето по-добро утре,
те носят в себе си промяната, за която днес работим.
25-тата годишнина на Конвенцията за правата на детето е и спешно
напомняне за обещанията на света към неговите деца, много от
които са все още предстои да бъдат изпълнени. Затова в този
тържествен международен ден, в който правим българската
равносметка, градим хоризантите напред, ние сме с най-ключовия
си партньор - УНИЦЕФ - България.
Днес ние сме с нашите деца, на които обещаваме, че за да влязат
в реалния свят ненакърнени и силни, наш дълг е да го направим
по-справедлив, свят на ценности и правила. Ние чуваме вашите
гласове и винаги ще се съобразяваме с вашето мнение.
Българските събития, за които говорим, политиките, които сме
реализирали и ще реализираме, добрите практики, които са
създадени и ще създаваме, нямаше да бъдат възможни без смелостта
и отдадеността на хората, професионалистите, експертите,
политиците, министрите и заместник министрите, председателите на
парламентарните комисии, кметовете, неправителствените
организации, ярките фигури, които ръководеха през годините
Държавната агенция за закрила на детето и нейните екипи.
Повечето от тези хора са днес тук в залата, заедно с децата и
техните родители. Всеки един от вас е вградил частица от себе си
в трудния ни път към един по-добър и справедлив свят за децата
ни. Свят, в който децата имат нужда от вяра и опора и вие я
давате - с любов, с вярност, с професионализъм, с разбирането,
че детето е кауза, която всекидневно се защитава, а детството е
процес на извисяване.





/ИС/