Няма пречка в Конституцията и в сегашния правилник на парламента политически сили да направят обща група и да получат първия мандат, коментираха конституционалисти

VV 07:55:01 15-11-2021
RI2159VV.001 07:55
конституционалисти - нов парламент - мандат
Няма пречка в Конституцията и в сегашния правилник на парламента политически сили да направят обща група и да получат първия мандат, коментираха конституционалисти
София, 15 ноември /Теодора Цанева, БТА/
Няма пречка в Конституцията и в сегашния правилник на парламента, ако продължи да действа, "Продължаваме промяната" и "Демократична България" да направят обща парламентарна група, която да стане най-голяма по численост и да получи първия мандат за съставяне на правителство, коментираха за БТА конституционалисти. Всяко ново Народно събрание обаче приема свой правилник, като, докато бъде изработен той, се продължава правилникът на предходния парламент или се приемат временни правила.
Конституцията не е предвидила правила за парламентарните групи как да се създават и да функционират, оставила го е на правилника, на автономията на всеки парламент. Но мандатът се връчва на първата по численост, обясни експертът по конституционно право и преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" доц. Наталия Киселова.
В правилниците, които действаха в 44-ото и 45-ото Народно събрание, имаше изрично правило, че парламентарната група се състои от народни представители, избрани от листата на съответната партия или коалиция. При подготовката и изработването на новия правилник, който действа в 46-ия парламент, това правило беше отменено, обясни експертът. Според нея подобна хипотеза за обща парламентарна група е допустима при сегашната уредба, ако продължат да действат правилата на правилника на 46-ия парламент, но след като избраните народни представители се съберат, могат да приемат други правила.
Според проф. Пламен Киров, преподавател в Софийския университет и бивш конституционен съдия, ако две или три политически сили решат да приложат "този елементарен трик", другите надали ще им го позволят, защото ще приемат особени правила за регистрация на парламентарните групи и ще блокират това намерение. "Тогава ще гледаме едни парламентарни циркове, т.е. парламентът ще започне отново с една конфронтация, която до нищо добро няма да доведе", коментира той. По думите му, едни такива дребни хитринки, балкански, не вървят.
Проф. Киров също е на мнение, че конституционна пречка няма, защото Конституцията не се занимава с това как се формират парламентарните групи. Това са правила, които се съдържат в правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Но тук има една особеност - всяко новоизбрано Народно събрание /НС/ приема свой собствен правилник, но докато бъде изработен и приет той, формално се продължава правилникът на предходното НС, посочи той. Специалистът по конституционно право отбеляза, че в началото на демократичния преход до 1997-98 г. парламентът е използвал друг подход - не продължавал действието на предходния правилник, а приемал временни правила, докато в рамките на две седмици приемат новия правилник.
Той коментира, че в правилника на предходния парламент няма такава разпоредба, която да забранява две или повече политически сили да създадат парламентарна група, но това, че не е забранено, не означава, че е разрешено. Това ти да не си спечелил изборите с гласовете на избирателите и накрая да се окаже, че си спечелил, защото си получил най-много мандати като парламентарна група, защото си се обединил с още две-три, някак си няма как да бъде преглътнато, коментира проф. Киров. Според него практически това е подмяна на вота, защото според старите парламентарни правилници, а това се възпроизвежда в годините - за да се формира група, трябва да има поне десет народни представители от съответната политическа сила, което е обвързано с четирипроцентовата бариера (четири процента от 240 депутати е десет с известно закръгление).
Доц. Наталия Киселова отбеляза, че подобен казус е имало в Чехия, където партията на досегашния премиер Бабиш беше първа и се очакваше, след като излезе от болницата, президентът Земан да й връчи мандат за съставяне на правителство, но няколко партии направиха следизборно споразумение и излъчиха кандидат за премиер. След като са станали известни резултатите от изборите, те са сключили следизборно споразумение, можем да го наречем съюз и тогава възниква въпросът кой е легитимният субект, след като има следизборна коалиция, допълни тя.
Въпросът не е кой ще е първи, а дали ще има подкрепа, каза доц. Киселова. Личното ми мнение - не бих им препоръчала да правят обща парламентарна група, по битови причини - коли, стаи, места в комисии, места в делегации, допълни специалистът.
В момента правилникът на парламента не позволява народните представители от парламентарна група, преустановила съществуването си, да образуват нова парламентарна група. Затова с последващи правила в правилника ще трябва да се урежда, дали ако евентуална обща парламентарна група се разпадне, ще могат да се обособят други, смята доц. Киселова. Според нея трябва да има съвпадение между листата и членството в парламентарна група, а взаимодействие може да има на основата на споразумение.
По-скоро трябва да водят разговори за коалиция, а не за обща парламентарна група, смята проф. Пламен Киров. Могат да направят такава голяма парламентарна група и да се окаже, че на тях ще им се възложи първият проучвателен мандат, но това е контрапродуктивно, защото правителство се формира със 121 и нагоре гласа. След като тръгваш с подобен тип процедурна хватка зад гърба на другите, как ще ги спечелиш да те подкрепят, за да можеш да формираш правителство, попита експертът.
/РИ/