VV 06:15:02 18-11-2021
RM1935VV.014 06:15
политолози - коментари

Прагматично гласуване, проблем с избирателната активност, урок за партиите, които не говорят на гражданите, а помежду си - това са част от изводите на политолози след изборите


София, 18 ноември /Лора Метанова, БТА/
Прагматично гласуване на хората, системен проблем с избирателната активност, урок за партиите по отношение на начина, по който правят кампании - това са част от изводите на политолозите Първан Симеонов, Даниел Стефанов и Страхил Делийски, потърсени от БТА за коментар на ситуацията след изборите на 14 ноември.
Политологът Страхил Делийски вижда няколко урока от тези избори. Както казва Айнщайн, когато повтаряш една и съща глупост, не можеш да очакваш различен резултат, това е по отношение на начина, по който партиите правят кампании, коментира той. Никакви политически послания, никакъв стремеж за идентификация на равнище социални и групови интереси, само митологеми, негативни внушения, агресивност, арогантност, смята политологът. В този смисъл няма как те да очакват много голяма част от хората да тръгнат да гласуват, защото, за поредна кампания, партиите не говореха на гражданите, а говореха помежду си, и то по изключително неприятен за гледане и слушане начин, отбелязва анализаторът. Това е ключовият урок, посочва той и коментира, че, ако политическият елит не промени по някакъв начин нагласата си към това каква е връзката между елити и граждани, политическата ни система ще продължи да деградира.
Делийски смята също, че ключовата роля по създаването на легитимност и политическа изборна активност е на онези, които искат нашето представителство. Това не е работа на хората, това е работа на тези, които търсят политическо представителство, когато тръгнем да се оправдаваме с електората, значи изобщо сме извън парадигмата на представителната демокрация, коментира той. Ако някой не се е постарал да те накара да смяташ, че има смисъл да гласуваш за него, тогава каква е демократичната логика на това да отидеш да гласуваш, по никакъв начин не мога да обвиня гражданите в този случай, коментира политологът.
Според него мотивациите за лидерските оставки след изборите са различни. При Корнелия Нинова не можах да видя осъзнаване на грешки, а по-скоро опит да се демобилизират избирателите на социалистическата партия за втория тур, смята политологът. Според него оставката на лидера на БСП Корнелия Нинова не просто е закъсняла, а вече е и ненужна от гледна точка на запазване на авторитета на партията. При ВМРО това е сякаш много закъсняло осъзнаване, че по този начин не става, че тези лица са изхабени и са допуснати грешки. При "Демократична България" очевидно става въпрос за трудни вътрешнокоалиционни взаимоотношения и не толкова за осъзнаване на грешки, колкото за разочарование от неуспех, коментира Делийски. Това са различни неща, но винаги е добре да виждаме знаци на политическа отговорност, въпросът е от какво са мотивирани, обобщи той.
За политолога Даниел Стефанов първият извод от тези избори е, че имаме системен проблем с избирателната активност. Ако при комбинация от двата най-важни избора в държавата - президентски и парламентарни, получаваме най-ниската активност, това означава, че имаме сериозен проблем с възприемането на цялата политическа система. Това не е проблем на отделна партия, правителство или опозиция, посочва той и допълва, че и преди изследвания са подсказвали подобни проблеми, но сега това става видимо. Такава липса на доверие в системата е опасна, защото тя означава, че за голяма част от гражданите държавата не работи, инструментите, които имаме като избори, парламентарно представителство не им вършат работа, коментира политологът След като те не работят, изключените граждани ще потърсят други начини, точно това мислеха "жълтите жилетки" във Франция, както и гласуващите за Брекзит преди години, предупреждава той.
Другият урок вероятно е за тежко загубилите партии - че влизането само в една тема не върши работа и, ако не се представи някаква версия за бъдещето пред избирателите, те просто те подминават. Третият урок според него е нуждата от системно управление на машинното гласуване. Очевидно е, че доверието в него е разклатено, посочва Стефанов и допълва, че то може да бъде възвърнато с въвеждането на правила, процедури в ЦИК, свързани с оперирането на машините, както и много по-високо ниво на прозрачност. Както избирателите, така и партиите имат нужда да знаят какво се прави в този процес преди нещо да е станало, а не след като то изненадващо се е случило, отбелязва политологът. Важен елемент от това управление на машинното гласуване е преодоляването на страха от този тип гласоподаване в отделни групи от обществото. Машините не трябва да се използват като интелектуален ценз за изключването на граждани от изборния процес, е мнението на анализатора.
За лидерските оставки след изборите Даниел Стефанов коментира, че сривът и при "Демократична България", и при БСП е голям и няма как той да мине без жертви. Проблемът на тези партии е, че те и без това много трудно излъчиха своето лидерство и оставките от последните дни вероятно ще ги вкарат в нов период на вътрешно търсене на новото лице, а това никога не води до печелене на избиратели, смята политологът. Самите партии трябва много директно да си зададат въпроса защо от движещи сили на протеста през 2020 г. сега те сe оказаха неговите първи жертви. Това е важен въпрос на фона на други резултати - на ГЕРБ и особено този на ДПС, казва той.
Политологът Първан Симеонов /"Галъп интернешънъл"/ смята, че оставката на Христо Иванов е искане на вот на доверие, а на Корнелия Нинова - "опит на обвинение чрез жертва", тоест "жертвам себе си, но без вина съм виновна". При ВМРО оставката е акт на признаване на загубата, смята анализаторът. Според него при ВМРО проблемът е, че отминаващото десетилетие е едно от най-успешните в тяхната история - за първи път имат толкова мощно участие в официалната политика в България, а сега само за няколко месеца са слезли на една от най-ниските си точки. Това е шокът на малшанса, смята той. ВМРО се чувстват без вина виновни - все пак са направили поредица логични решения, използвали са ускорението сами на едните избори, после и като обединение, коментира Симеонов. Той отбелязва и че ВМРО са имали и силен конкурент в нишата.
Според Симеонов 2021 г. донякъде прилича на 2001 г., с изблика на нови неща и с непредвидимостта на изборите. Повратна година със сигурност, отбелязва той, като посочва, че само в рамките на няколко месеца българите поставиха начело съвсем нови партии. След края на един много дълъг период, свързан с известен застой, естествено имаме много турбулентен период на пренареждане, коментира политологът.
Рядко сме виждали такава могъща синхронизация на настроенията в последните дни и часове, отбелязва Първан Симеонов и припомня проучване на "Галъп", според което "Продължаваме промяната" излиза на първо място като избор на колебаещите се и е с най-голям резерв. Отдавна не бях виждал този резерв така мощно да се оползотворява, и то в последните дни, казва той.
Според него на изборите на 14 ноември хората са гласували доста прагматично. Електоратите, които нямат интерес от тези избори , просто не излязоха да гласуват, а тези, които имат интерес нещо да се случи, гласуваха за "Продължаваме промяната", защото я видяха като ефективната опция, обобщава Симеонов. Излязоха мотивираните електорати - на ДПС, на "Възраждане", на "Продължаваме промяната", както и "твърдият вот" на ГЕРБ. "Твърдият вот" на БСП обаче не излезе - първо, защото партията генерално е в упадък, макар че късметлийски застана в много удобна политическа позиция, второ, заради COVID-19, а трето - заради машините и брожението около тях, смята той.
Ниската активност се дължи на комбинация от няколко фактора, и най-вече, че хората не намират смисъл да гласуват толкова много пъти в една и съща година, смята Първан Симеонов.
Освен това като че ли в България вече не сме склонни да търсим толкова решения на проблемите си чрез предоверяване на някой политик, коментира анализаторът. Той напомня, че през 2001 г. и 2009 г. е имало близо 2 милиона гласа за новите играчи, а сега новите играчи имат по 600-700 хиляди гласа. На фона на явленията "Сакскобургготски" или "Борисов" от 2009 г. това са по-скоро малки вълни. Сега българинът е малко по-консервативен във възгледите си, малко по-сдържан, малко по опитен, знае до какво довеждат тия големи "политически влюбвания" - че водят понякога до тежки разочарования, отбелязва политологът.



/РУМ/

Купуването и продаването на гласове са престъпления!